Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Epoch Times Editorial Board
Изборът и кризата на режима в Китай
Споделената вина е в основата на фракцията, управлявала Китай 13 години
 |
| Според редакционната колегия на Epoch Times бедствията от последните 13 години в Китай предоставят възможност за избор на всяко правителство и човек. (Composite image: L: Minoru Iwasaki-Pool/Getty Images; R: creekmyst/Photos.com) |
На конференция, организирана от Управление 610 през април 2003 методът за изтезание наречен „усмирителна риза” е определен като „напреднал опит при трансформиране” и препоръчан за употреба в цял Китай...
Ръцете на практикуващ Фалун Гонг се завързват и извиват зад гърба в специално разработена „риза”. Надзирателите дърпат ръцете над раменете, разкъсвайки сухожилията. Краката са завързани, устата е запушена, на ушите са поставени слушалки. Въже е завързано за ръцете и прехвърлено над висока греда и надзирателите вдигат практикуващия над земята.
Раменете, лактите и китките моментално се чупят. През това време записи, клеветящи и очернящи убежденията на практикуващия, са напомпвани през слушалките с голяма сила. Ако човекът е оставен да виси за дълъг период, гръбнакът се чупи и той умира в неописуеми болки.
След като стартира кампанията за „изкореняване” на Фалун Гонг през юли 1999, тогавашният ръководител на Китайската комунистическа партия (ККП) Джянг Земин издига само хора, които са съгласни тези адски мъчения да бъдат използвани срещу практикуващи Фалун Гонг.
В Китай днес има служители, които не искат да гледат настрани, докато тези ужаси продължават.
В центъра на кризата, разклащаща режима в Китай, е дилемата дали служителите от ККП да продължат преследването на Фалун Гонг. Прикритата, но разгорещена борба, ръзгръщаща се зад високите червени стени на Джонгнанхай, е ясен избор между доброто и злото.
Фракцията на кървавите ръце
Джянг Земин трябваше да наложи със сила решението да се започне преследването на Фалун Гонг в Постоянния комитет на Политбюро, тъй като другите шест члена на комитета му се противопоставиха.
Веднъж започнало, преследването не беше по-популярно в страната, отколкото бе в елитния Постоянен комитет. Но Джянг разполагаше със средства, с които да осъществи кампанията.
Джянг имаше власт и с тази власт той можеше да упълномощава. Алчност като тази на милиардера Бо Шилай беше препоръчителна. Желание за насилие като това на бъдещия „цар” на вътрешната сигурност Джоу Йонгканг можеше да се задоволи. Желание за кръв като това на полицейския шеф Уанг Лиджун, който докладва в реч, че е бил развълнуван от внушителната гледка на принудително отнемане на органи от живи хора, можеше да са посрещне с усмивка.
Посредствен и непохватен, Джянг не можеше да ръководи хора, но можеше да ги насърчава в низките им страсти. Тези, които все още имаха скрупули, се научиха да ги изоставят, след като затънаха морално да такива дълбини, които порядъчните хора не могат да си представят, че съществуват.
Принудата и шантажа бяха остена на Джянг за новобранците, а подкупничеството и различните пороци - стръвта пред очите им. Джянг сформира фракцията на кървавите ръце, която да осъществява преследването.
По негово нареждане тези шефове в ККП използваха властта, дадена им от него, за да клеветят добри и невинни граждани; да крадат всичко ценно на практикуващите Фалун Гонг, включително семената на селяните; да задържат милиони практикуващи, като ги подлагат на робски труд, малко сън и развалена храна; да пречупват волята им и да унищожават тяхната вяра в това, което смятат за добро и правилно; да разрушават телата им с кошмарни изтезания; да ги малтретират сексуално и да ги изнасилват; за малко печалба да завързват живи и в съзнание практикуващи Фалун Гонг за операционна маса, да ги разрязват и да откъсват органите от телата им.
Вината, която членовете на фракцията с кървавите ръце споделят за техните престъпления е и тяхната обща гаранция. Джянг им вярваше, защото никой отделен член не можеше да държи другите отговорни за това, което са правили заедно.
Китайската 5-хилядолетна история е станала свидетел на много неща, но нелепият Джянг докарва най-тъмната и изродена епоха на тази нация.
Безмислено
На 25 февруари практикуващ Фалун Гонг на име Уанг Шяодонг е арестуван, след като полицията открива компакт диск с информация за Фалун Гонг в дома му в село Джоугуантун (Zhouguantun), Ботоу (Botou) Сити, провинция Хебей (Hebei), североизточен Китай.
След безуспешно обжалване пред властите за освобождаването му, неговото семейство минава по селото с петиция, призоваваща за освобождаването на Уанг. В един ден са събрани 110 подписа. След няколко дни петицията е подписана от 300 селяни, които поставят истинските си имена и отпечатъци от палците си с червен восък. Местните партийни кадри добавят отдолу и официалния печат на селото.
Селяните и местните кадри знаят много добре, че Фалун Гонг е забранена практика. Те също така знаят последствията, които могат да сполетят тези, които практикуват Фалун Гонг, както и тези, които се опитват да им помогнат. Въпреки това, те се изправят в подкрепа на Уанг.
Съдбата на селяните отразява борбата в Китайската комунистическа партия (ККП) в момента. Местните сили за сигурност, лоялни към фракцията с кървавите ръце, сега ги тормозят, но в ясен знак, че селяните имат приятели във висшите ешелони на властта, тяхната петиция стигна до най-високо ниво на властта в Китай - Постоянния комитет на Политбюро.
В продължение на 13 години практикуващите Фалун Гонг водят най-голямата кампания на гражданско неподчинение в света. Те търпеливо ходят от човек на човек, за да разкажат своята история. Те разпространяват флаери и компактдискове, и говорят за личните си преживявания в практиката.
Практикуващите разказват как живеят според принципите на истинност, доброта и търпимост. Обясняват как са се научили да поставят другите преди себе си и да вземат по-малко сериозно различните страсти и желания.
Те разказват за изключителни подобрения в здравето, с напълно излекувани хронични и тежки заболявания. Споделят за здравословна семейна среда, където конфликтът е заменен от хармония.
Те търпеливо разобличават пропагандата, демонизираща Фалун Гонг, разказвайки какво се прави с практикуващите в центрове за промиване на съзнанието, трудови лагери, психиатрични болници и често импровизирани операционни зали, използвани за събиране на органи.
Всяка минута десетки милиони практикуващи Фалун Гонг рискуват живота си, за да образоват своите китайски съграждани за това какво е Фалун Гонг и как режимът преследва практикуващите.
Те искат да дойде по-скоро денят, когато ще спре преследването, като имат дори и още по-благородна цел. Практикуващите вярват в традиционната китайска поговорка, че добрите дела сe възнаграждават, а лошите се наказват.
Всички тези, които са подкрепили преследването, са в опасност да се превърнат в жертви на преследването. Те ще страдат от последствията за лошото, което са направили в осъществяване на преследването.
При достигане на хората в Китай, практикуващите най-вече се стремят да помогнат на тези, които са били заблудени от фракцията на кървавите ръце да вършат злини.
Селяните от Джоугуантун са забележителни с това, което направиха, но тяхното село не е само в отричане на преследването. В някои села в Китай сутрин звъни звънец, за да оповести, че започват упражненията на Фалун Гонг. В други села местните сили за сигурност тихо уведомяват практикуващите, че вече не са по петите им.
Преди да започне преследването хората в Китай се стичаха да учат Фалун Гонг. Сега те отново се пробуждат за неговата доброта, независимо от триковете и заплахите от фракцията на кървавите ръце.
Като жителите на Джоугуантун, хората в Китай правят своя избор. Те вече не искат да се асоциират с лудостта, която Джянг Земин стовари върху страната. Петицията от Джоугуантун носи следното послание между редовете си: "Преследването е безсмислено и неговият край е само въпрос на време".
Неуспешна изкупителна жертва
Тази промяна в народа на Китай става в продължение на години. Джянг Земин и неговата фракция можеха да видят как хората обръщат гръб на кампанията срещу Фалун Гонг и знаеха какво означава това. Един ден преследването ще свърши и фракцията с кървавите ръце ще бъде съдена за нейните престъпления.
През февруари 2011 г. хонгконгското списание Frontline публикува статия, която съобщи за две неща, за които Джянг е казал, че съжалява в живота си. Едното от тях е преследването на Фалун Гонг. В статията се описва как диктаторът Джянг заема гъвкава позиция относно демокрацията и политическата свобода. Изразеното съжаление за преследването прави да изглежда, че след пенсионирането на Джянг през 2002 г. преследването се дължи на неговия приемник, Ху Джинтао (Hu Jintao).
С тази статия Джянг и неговата фракция искат да обвържат Ху с преследването и да го направят изкупителна жертва. Ако Ху е въвлечен, той не би могъл да позволи да бъдат подведени под отговорност Джянг и неговата фракция.
Но номерът не се получи. Последните промени в ККП, включително премахването на Бо Шилай от всички негови постове в ККП, и разследването на Джоу Йонгканг показват, че Ху и Уен искат да сложат край на фракцията с кървавите ръце.
Те все още имат време да променят политиката на Джянг относно преследването на Фалун Гонг. Ако Ху и Уен го направят, ще възвестят началото на историческа промяна в Китай.
Неуспешeн преврат
Невъзможността да приобщи Ху и Уен към себе си оставя фракцията с кървавите ръце само с един избор: да продължи да се опитва да задържи властта в ККП.Джянг Земин е уредил неговата фракция да доминира в ККП дори след като той се пенсионира. На 16-ия партиен конгрес през 2002 г., който слага край на мандата му като генерален секретар, противно на партийната практика Джянг разширява Постоянния комитет на Политбюро (най-висшия орган за управление на ККП, бел. ред.) от 7 на 9 души.
Джянг, Луо Ган (Luo Gan) и неговият дългогодишен съюзник Зенг Qinghong (Zeng Qinghong) изхвърлят от Постоянния комитет високо уважавания Ли Руихуан (Li Ruihuan). В допълнение, Джянг променя принципа, регулиращ Постоянния комитет. Вместо да се подчинява на генералния секретар, оттогава Постоянният комитет започва да работи на принципа на консенсуса.
С тези ходове Джянг подсигурява, че ще продължи да командва в ККП, въпреки че Ху и Уен държат най-високите постове в партията и правителството.
Луо Ган е по това време ръководител на Комитета по политически и законодателни въпроси (КПЗВ / PLAC). През 1980 г. КПЗВ е малък орган на партията, но след избиванията на площад "Тянанмън" през 1989 г., КПЗВ се превръща в орган за потискане на вътрешното дисидентство и неговата власт започва да расте.
Управление 610, натоварено от Джянг с ликвидирането на Фалун Гонг, е част от КПЗВ и използва своите ресурси за осъществяване на преследването на Фалун Гонг, като в места, където няма Управление 610, КПЗВ осъществява преследването директно. Джянг и Луо използват преследването като възможност за разширяване на размера, мощта и обсега на КПЗВ.
През 2007 г. на 17-тия конгрес на партията Луо се пенсионира и Джянг поставя на негово място Джоу Йонгканг за ръководител на КПЗВ. Джоу продължава да разраства властта на КПЗВ. Днес КПЗВ има власт над 1,5-милионната Народна въоръжена полиция, над Бюрата за обществена и държавна сигурност, прокуратурата, съдилищата, адвокатите, затворите и трудовите лагери, както и широката мрежа за наблюдение на населението на Китай.
С бюджет, по-голям от този на армията, Джоу превръща КПЗВ във втори център на властта в рамките на ККП, застрашавайки управленческата функция на партийната централа.
Знаейки, че Джоу ще бъде принуден да се пенсионира на 18-тия конгрес на партията в края на 2012 г., фракцията на кървавите ръце подготвя Бо Шилай, тогава шеф на партията в мегаполиса Чонгчинг (Chongqing), да заеме мястото му в Постоянния комитет, както и като директор на КПЗВ.
Бо е безопасен избор и отговарящ на стандарта на фракцията с кървавите ръце, защото е много дълбоко замесен в преследването. Докато Бо Шилай е кмет на град Далян (Dalian) (1999-2001 г.) и управител на провинция Ляонинг (Liaoning) (2001-2004 г.), живеейки в гр. Шенянг (Shenyang), десетки хиляди практикуващи Фалун Гонг от цялата страна са затворени в тези райони.
Голям брой практикуващи губят живота си. Град Шенянг е превърнат в експериментална база за събиране на органи от живи практикуващи Фалун Гонг. Бо не може да държи останалите членове на фракцията отговорни за техните престъпления в преследването, без да унищожи и себе си с такива действия.
Джянг е хранел надежди Бо да стане приемник на Ху, но съобразно правилата на ККП Бо е на две нива под ранга генерален секретар. Такъв скок на Бо за този пост не се е смятал за възможен.
Затова Джянг неохотно одобрява за приемник на този пост Ши Джинпинг, бивш управител на провинция Джеджянг (Zhejiang) и директор на Централната партийна школа, с убеждението, че той е слаб и лесно ще може да бъде изместен. Ши обаче не е участвал в преследването на Фалун Гонг и Джянг не се чувства напълно удобно с перспективата Ши да поеме властта.
Така, в отчаян опит да се задържи властта от фракцията с кървавите ръце, се ражда идеята за заговор от Джоу и Бо срещу Ши, след като поеме властта.
Този преврат можеше да се осъществи ако не беше недоверието на Бо към Уанг Лиджун, неговата дясна ръка. Бо се страхува какво може да бъде разкрито при разследването на Уанг от партийната централа и се обръща срещу него. На 6 февруари Уанг бяга за живота си в консулството на САЩ в Ченгду (Chengdu), планът за преврат е разкрит и оттогава в ККП се разгръща ожесточена битка.
Възможност
Както показва тормоза на селяните от Джоугуантун (Zhouguantun), фракцията с кървавите ръце продължава да води борба. Ако не може да избегне загубата на власт, тя поне ще продължи още известно време да създава хаос.Фракцията с кървавите ръце се бори, защото нейните членове имат дълбок страх. Малките тирани, които спокойно са издавали заповеди за мъчения и отнемане на органи, сега се страхуват от официален съд, който може скоро да се произнесе по този въпрос.
Докато фракцията продължава да атакува, Ху, Уен и Ши ще са в опасност, а китайското общество ще е в хаос.
Този агонизиращ период предлага ценна възможност за всеки да покаже правдивост, нравственост и кураж.
Служителите на ККП са изправени пред неотложни конфликти на живот и смърт. Тъй като се борят помежду си може да мислят, че се борят да оцелеят и да се задържат на власт.
В действителност фундаменталният избор, пред който са изправени държавниците на ККП, не е за самосъхранение или за власт. Изборът е между доброто и злото.
Принципите на истинност, доброта и търпимост са универсални и са представителни за нашата човечност. С преследването на Фалун Гонг фракцията с кървавите ръце се е противопоставила на човешката природа и на нравствените устои на китайското общество.
Да избере да продължава с такива действия като увесване на практикуващи Фалун Гонг, вързани в усмирителни ризи, е да избере варварството пред цивилизацията. Това означава да избере да донесе бедствия и срам на Китай.
Противопоставяне на преследването на Фалун Гонг е избор на бъдеще, основан на това, което е най-добро за човечеството.
Въпреки, че последните драматични събития в Китай могат да бъдат объркващи, този избор е лесен да се види от всички. Всеки служител на ККП трябва да направи своя избор, както и всеки китайски гражданин.
Всяко правителство в света и хората по света трябва да направят същия избор. Този момент, преди да спре преследването, позволява на всички да помислят върху ставащото в Китай. Това е възможност за избор на добро бъдеще.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!