Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Джонг Уейганг, Epoch Times

"Деветте коментара" – път към разбирането на вътрешнопартийната борба в Китай

Публикувани през 2004 г. от Epoch Times, „Девет коментара за комунистическата партия“
Публикувани през 2004 г. от Epoch Times, „Девет коментара за комунистическата партия“

Публикувани през 2004 г. от Epoch Times, „Девет коментара за комунистическата партия“ предлагат най-добрия път към разбирането на настоящата вътрешнопартийна борба в Китай.

Първият коментар от „Деветте коментара“ говори за това как Китайската комунистическа партия (ККП) разчита на насилие, за да спечели власт, разчита на лъжи и насилие да поддържа властта си и замества и елиминира човешката природа с партийната. Вторият коментар е за началото на ККП. Третият анализира тиранията на ККП, а четвъртият говори за това как комунистическата партия се противопоставя на вселената. Петият е за тайното споразумение на Джянг Земин с ККП за преследването на Фалун Гонг. Шестият обяснява защо и как ККП унищожава традиционната култура. Седмият говори за партийната история на убийства. Осмият обяснява как ККП е зъл култ, а деветият е за безскрупулната й природа.

Следователно „Деветте коментара“ показват на хората как да гледат на ККП и да разбират нейната вътрешна борба за власт.


Вътрешнопартийни борби в миналото

След като първият секретар на комунистическата партия на Съветския съюз, Никита С. Хрушчов, поема властта през 1953 г., той започва де-сталинизация, за да елиминира влиянието на предходния лидер Йосиф Сталин.

Хората решават, че партията ще претърпи сравнително либерална реформа. Но Хрушчов използва ителектуалци, за да атакува опозиционните фракции в партията, като само две години по-късно той се обръща срещу тези интелектуалци и ги „очиства“. По-късно той среща разплата и е свален от фракцията, водена от неговия наследник Леонид Брежнев.

Това ни показва, че де-сталинизацията и реформата на Хрушчов са били само заради политическата сила на една фракция и не са достигнали отвъд пределите на партията. Още повече борбата за власт по някакъв начин е успокоила съзнанията на някои хора и дори е удължила живота на партията, имайки предвид, че тя продължава да съществува до 1989 г.


Вътрешни борби в ККП

Всички вътрешни борби на ККП са борби за власт и никога не е ставало въпрос за справедливост или обществени интереси, предследвани от която и да е фракция.

През 1959 г. Мао Дзедун (Mao Zedong) печели в борбата за власт срещу Пенг Дехуай (Peng Dehuai), който тогава е висш военен лидер. Пенг и неговият ключов поддръжник Хуанг Кеченг (Huang Kecheng) са подложени на чистка от Мао през 1959 г. Но след като случаят на Хуанг е уреден през 1976 г., Хуанг е твърд противник на всеки Маов критик, защото знае, че Мао е този, който им позволява да получат власт, и противопоставянето на Мао би създало риск за подкопаване на партийното управление. Следователно Хуанг е бил заинтересуван за партийните интереси, а не за интересите на народа на Китай.

Лиу Шаочи (Liu Shaoqi), бивш ръководител на ККП и явен наследник на Мао, е подложен на чистка от Мао, след като загубва подкрепата му. Лиу умира в затвора през 1969 г. Но след като семейството му е реабилитирано през 1976 г., съпругата и синът на Лиу не поставят под въпрос партийния начин на управление, тъй като всички те са се облагодетелствали от партията, а борбата им с Мао е борба за власт.

Лин Бяо (Lin Biao), бивш висш военен лидер, стриктно следва стъпките на Мао и активно участва в Културната революция. Твърди се, че Лин и неговите привърженици стоят зад известния въоръжен бунт “571”, който според много хора се отнася до интересите на държавата и някои искания на народа. Но Лин изкарва няколко слогана само защото му дават преимущество в борбата за власт по онова време.


Използване на лъжа за постигане целите на вътрешнопартийните борби

По време на Културната революция, за да елиминира Лиу Шаочи, Мао приема тактика за разширяване обхвата на демокрацията, като подбужда масите да се изправят срещу специалните привилегии в партията, въпреки че той изобщо не е против специалните привилегии. Напротив – властта на Мао, на бандата на четиримата и Лин Бяо тогава нараства забележимо.

Масовият траур за починалия бивш премиер Джоу Енлай (Zhou Enlai) през 1976 г., който е потъпкан и води до свалянето на Денг Шяопинг (Deng Xiaoping), не е доброволен от страна на обществеността, а е иницииран от интелектуалци, които подкрепят Джоу и Денг. Но самият Денг не е различен от лидерите диктатори в партията, защото по-късно потушава жестоко протеста на площад “Тянанмън” през 1989 г.


Три исторически повратни точки

През 1979 г. Уей Джингшенг е арестуван за подкрепа на демокрацията и открито отричане от бившия партиен лидер Денг Шяопинг. През 1989 г. студентското движение открито моли да бъде независимо от всички фракции в партията и да не се използва от която и да е фракция, когато има вътрешнопартийни борби. През 1999 г. се състои мирният апел на Фалун Гонг практикуващите, а през 2004 г. са публикувани „Девет коментара за комунистическата партия“.

Всички тези моменти предлагат път към дълбокото разбиране на ККП, като изказват и опозиция. Тези исторически събития са ни променили фундаментално и ни показват ККП от изцяло нова перспектива.

Да бъдеш от страната на народа е най-сигурният залог

Бившата политическа звезда Бо Шилай и Джоу Йонгканг, който е ръководител на вътрешния апарат по сигурността и член на властния Постоянен комитет на Политбюро, несъмнено представляват най-злата природа на партията. Ако Бо получи най-високата позиция, Китай ще навлезе в дори по-тъмни времена, подобни на тези от Културната революция.

В тази вътрешнопартийна борба Бо и Джоу са типични членове на комунистическата партия. Следователно най-сигурният залог за Ху и Уен е да бъдат на страната на народа, точно както Горбачов се придържаше към моралните си критерии. В противен случай рано или късно Ху и Уен ще бъдат подложени на чистка от крайните леви, които подкрепят Бо и Джоу.

Ху и Уен трябва да използват възможността, да елиминират отдел 610, да спрат да изпращат сили за сигурност за репресиране на дисиденти и малцинства, и да отслабят контрола над медиите. След като всичко това се приложи, двамата ще имат сигурен изход.

Ако Ху и Уен искат да си осигурят сигурно бъдеще, те трябва да изоставят настоящата система. В противен случай, без значение дали са Ху и Уен или Бо и Джоу, продължението на диктатурата ще донесе дори още повече бедствия на Китай.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!