Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Лин Юи, Epoch Times
Китайска писателка съжалява за комунистическото си минало
 |
| Лианг Мушиен (Пан Зайшу/Epoch Times) |
Китайската писателка Лианг Мушиен (Liang Muxian), която живее в Канада, пристигна в родния си Хонконг малко след вълната от предизборни протести, за да представи новата си книга. По време на престоя си тя сподели пред репортер на Epoch Times за решението си да се оттегли от редиците на Китайската комунистическа партия (ККП)...
Хиляди граждани на Хонконг излязоха на улицата, за да протестират срещу избирането „в тесен кръг” на Люнг Чун-инг (Leung Chun-ying) за управител на града. Вярва се, че Люнг е член на ККП, и протестиращите обявиха, че не искат да бъдат управлявани от член на ККП. Те се обявиха и срещу намесата на Пекин в изборите в Хонконг.
Книгата на Лианг Мушиен „Моето време в подземната компартия на Хонконг” (My Time in Hong Kong’s Underground Communist Party), публикувана само шест дни преди изборите, е може би искрата, подпалила протестите. Бивш член на ККП, Лианг (още известна под името Флорънс Люнг Мо-хан (Florence Leung Mo-han)) разкрива в книгата, че Люнг Чун-инг е прикрит комунист и че членове на ККП под прикритие са внедрени във висшите етажи на правителството на Хонконг.
Лианг Мушиен, жена прехвърлила 70-те години, разказа пред Epoch Times за преживяванията си, уронили вярата й в ККП и накарали я да съжалява, че е била неин член.
Загадъчната самолетна катастрофа
Лианг разказа, че е била просто едно „послушно момиче”, когато се присъединила към Младежката комунистическа лига в Хонконг през 1956 г., и вярвала искрено в ККП, докато не се случил инцидентът с Лин Биао.
Лин Биао, висш военен комунистически лидер и дясна ръка на водача Мао, починал при подозрителни обстоятелства в самолетна катастрофа през 1971 г., докато се опитвал да избяга от Китай след неуспешен преврат срещу Мао. След смъртта си, Лин бил обявен за предател и контрареволюционер.
Това хвърлило сянка върху вярата на Лианг в партията.
„Държахме в ръце малката червена книга на Мао и пожелавахме добро здраве на Лин. Внезапно самолетът му се разби и го сполетя страшна смърт. Това беше наистина шокиращо. Започнах да имам съмнения. Какво правеше партията? Как можеше това да се случи? Лин вече беше определен от Деветия народен конгрес за наследник на Мао, така че какво ставаше?”
Партията разпространила много документи, целящи да успокоят хората, спомня си Лианг, но в съзнанието й вече се прокрадвало съмнение.
„Трябваше да го обмисля. Не можех да не се запитам как само за една нощ Лин се превърна от герой в злодей. По това време бях председател на клуб Хок Яу (Hok Yau Club) и ми беше трудно да се съсредоточа върху възложената ми работа, свързана с ККП.”
Според Уикипедия, клуб Хок Яу е неправителствена организация в Хонконг, основана през 1949 г., годината, в която ККП взима властта в Китай. Дейността на клуба включва подпомагане на студенти и организиране на младежки мероприятия, но според Лианг, която била президент на клуба между 1962 и 1974 г., организацията винаги е действала по инструкции на ККП.
Предателство
По-късно, случка в личния живот на Лианг я накарала да се усъмни в ККП още повече. Когато свекърва й, която живеела в Канада, се разболяла сериозно, Лианг и съпругът й искали да отидат в Канада, за да я видят, но им попречили служители на ККП.
„Казаха ни: ‘Искате да идете в чужбина? Да имате незаконни връзки в чужда държава е углавно престъпление, а вие искате да идете в чужбина?”
„Мислеха, че ако напуснеш Китай, никога няма да се върнеш”, си спомня Лианг. „Смятаха излизането от границите на Китай за предателство. От управлението на ККП мъмриха и притискаха съпруга ми.”
Лианг била много раздвоена относно лоялността си към партията и чувствала, че не било честно да оказват подобен натиск върху съпруга й. Накрая съпрузите решили да емигрират.
Площад „Тянанмън”
Третият инцидент, който окончателно пробудил Лианг за истинската същност на ККП, било кръвопролитията на студентите на площад „Тянанмън” на 4 юни 1989 г. Случката я разтърсила силно.
„Когато една държава използва военна сила да избива собствения си народ, режимът в нея не бива повече да съществува. Седях пред телевизора, докато излъчваха трагедията зад граница, и плачех от ярост и тъга.”
Лианг се върнала в Хонконг в края на същата година, за да се опита да помогне на демократичното движение, но открила, че не може да бъде от полза. Много приятели й поискали съвет как да емигрират от Хонконг. След като станали свидетели на площад „Тянанмън”, те били изгубили надежда в ККП и искали да напуснат Хонконг, който трябвало да се върне на Китай през 1997 г., а тези хора не искали да живеят под ръководството на ККП.
Най-голямото съжаление
Най-голямата й грешка била, че повярвала в ККП, признава Лианг.
„Излиза, че еднопартийният режим на ККП е много покварен и е неименно замесен в борба за власт.”
Лианг заяви, че съжалява за членството си в партията. Но това, за което съжалявала още повече, било, че убеждавала млади студенти също да станат членове на ККП.
„Унищожих ги. Мисля, че това е най-голямата грешка в живота ми. ККП беше промила съзнанията им и те я следваха. Бъдещето им беше унищожено. За това съжалявам най-много.”
Въпреки това Лианг се чувства щастливка, че се е събудила навреме и че се е опитала да се реваншира, като напише статии, изобличаващи престъпленията и задкулисните игри на режима. За нея писането е процес на изкупление.
„Моето престъпление е, че боготворих Мао и работих за ККП, толкова покварена партия. Писането на книгата беше процес на изклупление за мен. Беше пречистващо преживяване. Мога да изоставя миналото си и да продължа напред. Щастлива съм, докато пиша. Писането пречисти отровеното ми сърце.”
Най-злото нещо, което прави ККП, е да подвежда хората, като ги блокира от достъп до информация и им пречи да научат истината за събитията, казва Лианг.
„Това е политика на промиване на съзнанието. Сега е малко по-добре заради Интернет. Преди, когато нямаше Интернет, хората не знаеха дори колко милиона души са измрели по време на големия глад през 50-те години на миналия век.”
Лианг сподели, че знае за движението „Туйданг” – отказване от членство в китайската компартия, и че е чела книгата „Девет коментара за китайската комунистическа партия”, серия уводни статии на международната медия Epoch Times, вдъхновила над 114 милиона китайци да декларират своето оттегляне от ККП и свързаните с нея организации. Според Лианг това движение е значимо и е постигнало много.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!