Liu Xiao, Epoch Times

Преследването на Фалун Гонг усложнява пекинската борба за власт

Виновните за престъпления срещу човечеството в страх от подвеждане под отговорност

Скандалът между Уанг Лиджун (Wang Lijun) и Бо Шилай (Bo Xilai) смъкна завесата от секретност и мълчание, традиционно обгръщаща китайските лидери. Това, което прави настоящата политическа борба в Джонангхай толкова напрегната, сложна и трудно разрешима в тази по-чувствителна година на властови промени, е  дълбоката замесеност на някои от топ лидерите на Китай в преследването на Фалун Гонг...

В седмиците след избухването на аферата с Уанг Лиджун слуховете за политически вътрешни борби между китайския елит достигнаха своя връх с уволнението и ареста на Бо Шилай, последвани от слуховете за уволнението и ареста и на Джоу Йонканг (Zhou Yongkang), шефът на вътрешна сигурност на Китай. Може да се очаква падането на дори още глави.

Уанг Лиджун, бивш зам.-кмет и началник на полицията в Чонгчинг (Chongqing), забягна в американското консулство в Ченгду в търсене на политическо убежище на 6 февруари – нещо безпрецедентно в китайската история и унижение за китайските лидери, обсебени от идеята да пазят имиджа си. 24 часа по-късно Уанг бе ескортиран в Пекин от висши служители на Министерството на държавна сигурност и оттогава за него няма информация.

Принадлежащите към различни фракции лидери на Китайската комунистическа партия (ККП) са заети с действия по осигуряване на властовите си позиции. Но освен чувството, че борбата за власт в ККП се е засилила и е достигнала нов връх, точните причини и мотивации за ходовете им убягват на външния свят.

Това, което силно изнерви и разтревожи Пекин, е че американското правителство разкри част от предоставената от Уанг Лиджун информация по време на неотдавнашната визита на Ши Джинпинг (Xi Jinping) в САЩ. Ши е нарочен да стане партиен лидер на 18-тия партиен конгрес през октомври. Според информация на репортера по национална сигурност Бил Гертц (Bill Gertz) в изданието Washington Free Beacon, служител от правителството на САЩ е посочил, че Бо Шилай и Джоу Йонканг са заговорничели да осуетят предаването на властта в ръцете на Ши.

Това „добави масло“ към вече разгорещената и сложна вътрешна борба за власт в най-висшия ешелон на ККП. Партийните лидери знаят много добре,че не е лесно да накарат американското правителство да мълчи. За тях е сериозен проблем какви други неприятни техни тайни ще бъдат разкрити от купчината документи, предадена от Уанг.

Разбира се, всеки член на Политбюро, 25-членният висш орган, наблюдаващ  партийните дела, има общата цел да поддържа управлението на ККП. Също така те знаят, че ако не се справят добре с аферата “Уанг Лиджун”, последствията ще бъдат тежки. Режимът не само би могъл да падне – това дори би могло да коства животите им.

Това, което е известно за Уанг дотук, е че той е извършвал престъпления като част от работата си като шеф на полицията в Чонгчинг, включително нелегалния арест и изтезания на частни бизнес предприемачи под мотото на кампанията срещу престъпността „удар по черното“.

Уанг е и силно замесен в преследването на медитативната група Фалун Гонг, включително в отнемането на органи от хиляди практикуващи Фалун Гонг, докато те са все още живи.

Зад много от престъпленията на Уанг стои наскоро уволненият Бо Шилай, оркестрирал лявата кампания „пеене на червени песни и удар по черното“. Бо бе отстранен от поста си като ръководител на компартията в Чонгчинг на 15 март и според сведенията е под домашен арест.

Може да се каже, че мнозинството от кадрите във върхушката на ККП не подкрепят кампанията на Бо и биха могли да постигнат споразумение как да се справят с Уанг и Бо на базата на това.

Що се отнася до преследването на Фалун Гонг обаче, и особено до престъплението на отнемане на органи от живи хора, най-висшият кръг на ККП е разделен на две групи, с Джянг Земин (Jiang Zemin), Джоу Йонканг, Ли Чангчун (Li Changchun), Джя Чинглин (Jia Qinglin) и Луо Ган (Luo Gan) в едната и Ху Джинтао (Hu Jintao), Уен Джябао (Wen Jiabao), Ши Джинпинг (Xi Jinping), Ли Кечянг (Li Keqiang) и Хе Гуочянг (He Guoqiang ) – в другата.

Очевидно преследването на Фалун Гонг е ключовият проблем, който партийната върхушка не може да избегне.

Включените във фракцията на Джянг Земин са там поради активното си участие в преследването на Фалун Гонг. Именно Джянг нарежда преследването на практиката през юли 1999 г.

За да продължат преследването и да избегнат подвеждане под отговорност за престъпленията си след напускане на постовете си, Джоу Йонканг и останалите във фракцията на Джянг се надяваха да вкарат също толкова виновния Бо Шилай в 9-членния Постоянен комитет на Политбюро, най-висшият управителен орган на Китай. Да защитават Бо означава да защитават себе си. Ето защо те не искат наказание за Бо и дори възпрепятстват този процес.

Ху Джинтао, Уен Джябао, Ши Джинпинг, Ли Кечянг и Хе Гуочянг от фракцията на Младежката лига – онези, които идват на власт чрез дейността си в комунистическата Младежка лига – са мълчаливи или уклончиви по въпроса за преследването на Фалун Гонг. Опитвайки се да предпазят гладкото си бъдещо управление, те искат да свалят Бо, но изглежда не са достигнали до споразумение как да го накажат.

Ху Джинтао иска плавен преход на властта. Той не желае да се въвлича в борба на живот и смърт с фракцията на Джянг и се надява да предаде проблемите на приемника си.

Уен Джябао, според вътрешен източник, е човекът с най-твърда позиция сред онези, които искат да изпратят Бо в затвора. Уен изглежда има съвестта да осъзнае, че отнемането на органи с цел печалба не е хуманно. Той смята, че не могат да отговарят пред историята за толерирането на подобно зверство в продължение на над 10 години. Ето защо се надява да разреши този въпрос, започвайки с подвеждането на Бо под отговорност.

„Коронованият принц“ Ши Джинпинг, след като е научил за заговорническите планове на Бо Шилай и Джоу Йонканг, трябва да е наясно, че за да се радва на гладко управление в бъдеще, трябва да се отърве от Бо.

Освен това Ли Кечянг и присъединилият се към фракцията на Младежката лига Хе Гуочянг ще останат на власт, а те не искат амбициозният диктатор Бо да заеме най-високия пост. Те обаче не желаят и да заемат прекалено очевидна позиция срещу фракцията на Джянг по въпроса с Фалун Гонг.

Всеки член от върхушката на ККП има собствена агенда и използва всевъзможни начини да заговорничи срещу другите. Това прави борбата за власт, отключена от аферата с Уанг Лиджун, доста сложна и драматична.

Какъв ще е изходът от тази разгорещена борба? Това зависи от няколко фактора, като например дали Ху и Уен могат да бъдат достатъчно решителни, дали кликата на Джянг ще направи компромис, поведението на няколко висши кадри от партийната върхушка, колко бързо американското правителство ще публикува предоставените от Уанг Лиджун документи и т.н.

Наказанието на Бо Шилай ще е важен индикатор за изхода на партийната борба в ККП. Китайска поговорка гласи, „Който загуби сърцата на народа, губи държавата.“ Но какъвто и да е развоят на вътрешната партийна битка, той няма да промени съдбата на ККП на крах и разпад.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!