Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Zhang Tianliang, Epoch Times
Защо Джоу Йонгканг е обречен да последва Бо Шилай (Част 1)
 |
| Джоу Йонгканг (ляво), секретар на Централния политически и законодателен комитет на Китайската комунистическа партия (ККП), и Бо Шилай. (Скриншот от НТДТВ) |
Веднага след като Бо Шилай (Bo Xilai) бе уволнен на 15 март от поста си като партиен шеф на централно-западния мегаполис Чонгчинг, някои маоистки уебсайтове затвориха един след друг. Много хора разтълкуваха това като индикация, че е започнала борба между леви и десни идеолози или между друга Културна революция и реформаторско движение. Това разбиране отчасти има смисъл.
Въпреки че е член на Постоянния комитет на Политбюро, Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang) е изправен пред неприятности и е вероятно да има същата съдба като Бо Шилай. Следващите осем причини показват защо това може да е така.
1. На 14 март, денят преди Бо да бъде уволнен, премиерът Уен Джябао (Wen Jiabao) даде пресконференция при закриването на Националния народен конгрес. В речта си Уен не спомена изрично Бо, но три от неговите твърдения бяха коментари относно Бо.
Уен заяви, че централното правителство е поставило голяма важност на случая с Уанг Лиджун (Wang Lijun) и са започнали разследване на Уанг. Уанг е бивш полицейски ръководител и зам.-кмет на Чонгчинг, който избяга в американското консулство в Ченгду, за да иска убежище. Говори се, че Уанг, който е разследван за корупция, се е страхувал, че Бо има намерение да го убие, за да го накара да мълчи. Сега той е разследван от партията в Пекин. Смята се, че Уанг предоставя информация за корупцията на Бо.
„Настоящият общински партиен комитет на Чонгчинг и общинското правителство трябва да помислят сериозно и да се поучат от инцидента с Уанг Лиджун“, добави Уен.
Критицизмът в тези две изказвания за Уанг и Бо се прояви на следващия ден. На 15 март People’s Daily потвърди, че Уанг е отстранен от поста си като зам.-кмет на Чонгчинг, а Уен обяви, че Бо е отстранен от поста си на партиен шеф на Чонгчинг.
Думите на Уен по време на пресконференцията за това как „общинското правителство трябва да помисли сериозно“ предполагат, че за кмета на Чонгчинг Хуанг Чифан (Huang Qifan) също е планирано да бъде поставен върху „дъската за рязане“.
Третата бележка на Уен, отнасяща се до Бо, включва „Третата пленарна сесия на 11-я централен комитет на ККП“ и Културната революция.
Третата пленарна сесия на 11-я централен комитет на ККП се провежда през декември 1978 г. и по принцип се разбира, че слага формален край на всеки опит за управление на Китай според маоистките идеи. Уен обясни, че на тази пленарна сесия комунистическата партия взима „важното решение за провеждане на [икономическа] реформа и отваряне в Китай.“
По-късно в речта си Уен посочва, че грешките на Културната революция не са елиминирани напълно. Без политическа реформа, трагедия като Културната революция може да се случи отново, предупреждава той.
Припомняйки срещата на централния комитет от 1978 г. и Културната революция, Уен поставя идеологическа насока като основа за борба за власт в ККП. Ако ККП започне борба за власт на база на идеологически насоки, мрачно бъдеще очаква както тези, които са сериозно критикувани, така и тези, които критикуват.
Посоката на борба за власт в ККП включва изключителна жестокост и много повече от един-двама души. Тъй като е „линия“, трябва да бъдат замесени група от хора.
Историята на ККП е изпълнена с личности, които някога са били на високи управленски постове в партията, но след това биват опозорени или по-лошо – имена като Уанг Минг (Wang Ming), Гао Ганг (Gao Gang), Лиу Шаочи (Liu Shaoqi), Лин Бяо (Lin Biao) и Джао Зиянг (Zhao Ziyang). Бо Шилай не достигна нивото на тези личности, преди да бъде освободен. Бележките на Уен относно срещата от 1978 г. и Културната революция изглеждат насочени към Бо, но всъщност не е така. Уен сочи към Джоу Йонгканг, прикривайки се чрез критиката си към Бо.
2. Сред членовете на Постоянния комитет на Политбюро Джоу Йонгканг е най-ревностният поддръжник на Бо Шилай. По време на годишните срещи на Националния народен конгрес и Китайската народна политикоконсултативна конференция той дава одобрение на чонгчингския модел на Бо Шилай – политическите кампании, които включват арести на тези, определяни като гангстери, и принуждаването на хора да изпълняват маоистки песни. Връзката между Джоу и Бо е подобна на тази между Бо и Уанг. Личността зад Джоу е Джянг Земин (Jiang Zemin). Точно както Бо стоя зад Уанг, а Джоу зад Бо, така Джянг стои зад Джоу. Те са наредени като домино, готови да паднат.
Следва продължение…
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!