Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Wang Hua, Epoch Times
Конспирацията на Бо Шилай е само началото (Част 2)
 |
| Лидерът на ККП Ху Джинтао предава властта на настоящия зам.-председател на ККП, Ши Джинпинг. (Daxiong/Epoch Times) |
Военна политика
Статията на Чян Личун (Qian Liqun) говори за генерал-лейтенант Лиу Яджоу (Liu Yazhou) от въздушните сили, който е и зам.-политически комисар на въздушните сили и зет на бившия президент Ли Шяннян (Li Xiannian). Лиу е представител на „Младите турци“.
Подобно на „принцовете“ – синовете на поколението на основателите на Китайската комунистическа партия (ККП), които заемат ключови позиции във властта, целта на Лиу е да подсигури, че управлението на баща му “ще трае поколение след поколение“ и да подобри „управляващата позиция на нашата партия“.
Това, което прави Лиу Яджоу различен от принцовете, е, че по природа той е милитарист. Най-опасното е , че той подкрепя военните намеси в политиката.
В очите на Лиу Яджоу „надеждата на Китай е партията. Надеждата на партията е в Централната военна комисия. Надеждата на Централната комисия идва от по-високите позиции“, но истинският елит „в по-голямата си част са военни“. По негова преценка в по-малко развитите страни „войската е силата зад революциите“.
Много хора се притесняват, че ако гражданите не могат да настояват за демокрация, ако чиновниците в партията не могат да настояват за революция и ако военните имат най-силен глас, Китай може да премине към военна диктатура. „Това е най-лошото, което може да се случи от гледна точка на демокрацията в Китай“, пише Чян.
А Китай може и да е узрял за военно управление, както посочва младият учен и писател Уанг Ий (Wang Yi).
„Китай е страната с най-много военни публикации, които всеки студент от гимназията чете – пише Уанг. – Китай не ограничава децата, а организира те да гледат филми за войни.“
„Нова демокрация“
Лиу Юан е друг генерал с големи идеи. Син на бившия китайски президент Лиу Шаочи (Liu Shaoqi), Лиу Юан се противопоставя на корупцията в армията и много пъти призовава за „нова демокрация“ – демокрация, която не е базирана на западните модели, а е развита за местните условия и е основана на китайския опит.
Ръководителят на Лиу, Юан Джанг Мушенг (Zhang Musheng) е автор на книга, озаглавена „Промяна на нашите културно-исторически перспективи“. На пресконференция за книгата на 24 април 2011 г. Джанг спори, че целта на връщането на нова демокрация е да „промени законността“ на управлението на ККП.
Според Джанг новата демокрация съдържа три основни точки. Първата е командването на комунистическата партия – партията да поеме абсолютно командване по време на реформата. Втората точка включва „връщане на вниманието върху работниците и фермерите“. Партията не може да позволи фермерите и работниците да бъдат уязвими групи, което е ключът към промяна на партийната законност. Третата точка е да се позволи на капитализма да се развива, докато се контролира капиталистическата класа.
Бележките на тази пресконференция бяха разбрани като декларация от принцовете в кръга на Лиу Юан за новата управленска политика, която предлагат. Лиу Юан и няколко генерала посетиха пресконференцията.
Джанг Мушенг многократно подчертава, че „нашата страна е водена към сериозна политическа и социална криза от някои слаби, безполезни и нехуманни лидери“. „Следващото поколение на топ лидери няма да позволи настоящата ситуация да продължи.“ Бъдещите лидери „ще използват най-висшите политически умствени способности да разрешат проблемите, пред които може да се изправят“.
„Ще има доста лидери от следващото поколение“, заявява Джанг. Според него един такъв лидер е Лиу Юан.
Различна сцена за бъдещото командване на ККП се появи през февруари 2011 г. – повторно обединение на „Децата на Ян’ан“. Ян’ан е крайната точка на Дългия марш на Мао, място на последващи чистки и се смята от членовете на ККП за мястото на раждане на комунистическата революция в Китай.
Много принцове дискутираха и изготвиха книга с техните „предложения за 18-тия Национален конгрес“, центрирани върху изграждане на „демокрация в партията“. Най-поразителното им предложение е да се добавят 20% „пряко избрани“ членове в Централния комитет, Политбюро и Постоянния комитет на Политбюро.
Лидерите на ККП са изгубили своя авторитет и Бо Шилай не е единственият, който се опитва да промени партията според собствените си идеи. Изглежда бъдещето на политиката в континентален Китай ще бъде хаотично.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!