Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Бо Шилай се обявява за бъдещето на Китай в звукозапис
 |
| Бо Шилай (вляво) и Уанг Лиджун (вдясно) (фотоархив на Epoch Times) |
Когато Уанг Лиджун (Wang Lijun), бившият довереник на Бо Шилай (Bo Xilai) – амбициозният вожд на Китайската комунистическа партия (ККП) в гр. Чонгчинг (Chongqing), се опита да избяга на 6 февруари в американското консулство в Ченгду (Chengdu), той е носел със себе си аудиокасета на бившия си шеф, според китайскоезичния дисидентски сайт Boxun. Според информацията на сайта за тази касета, Бо не е проявявал сдържаност, давайки откровените си мнения за ръководството на ККП и за собствената си решаваща роля.
Уанг е забягнал в консулството поради страх, че след като Бо научи, че е разследван от централни партийни власти, е щял да го убие. За Бо се смята, че се е страхувал, че чрез Уанг ще бъдат разкрити подробности за корумпираността му. Опитът за бягство на Уанг и последвалото му предаване на пекинските власти е опит за ответен удар срещу Бо – на излизане от консулството в Ченгду на 7 февруари Уанг е изкрещял, че няма да бъде „жертвения агнец“ на Бо.
Изданието Washington Free Beacon цитира вътрешен човек на американското правителство, според когото Уанг е донесъл със себе си пакет документи в консулството. Според цитиран от Boxun информатор сред тези документи е бил и звукозапис на разговор на Бо.
Според сведенията, на звукозаписа Бо казва, че бившият лидер на ККП, Дзян Дзъмин (Jiang Zemin), е „настоящата вдовстваща императрица Циши (Cixi)“ – властна и харизматична жена, която неофициално, но ефективно е контролирала манчурианската династия Чин в Китай за 47 години, от 1861 до 1908 г.
Бо описва настоящия лидер Ху Джинтао като „император Шиан от династията Хан“ – последният император от династия Хан (управлявал 189-220 г.), който бил смятан просто за марионетка, като дори преданите на Хан злоупотребявали с върховната му власт.
Бо говори и за Ши Джинпинг (Xi Jinping), нарочен за наследник на Ху на 18-ия партиен конгрес по-късно тази година. Той нарича Ши „Лиу Едоу (Liu E’dou)“, детското име на Лиу Шан (Liu Shan), втория и последен император от династия Ши Хан през периода на Трите кралства. Лиу Шан е възприеман като неспособен, дори бавно развиващ се владетел.
Бо е заявил, че той именно ще поведе Китай към неговото бъдеще, а не настоящите девет некомпетентни и умствено изостанали членове, нито новите „некомпетентни и умствено изостанали“ членове, избрани от тях. Той има предвид деветимата членове на Постоянния комитет на Политбюро – малката група, която управлява Китай, и предстоящия им избор на нов Постоянен комитет по време на 18-ия конгрес.
Репортажът на Boxun продължава с това, че Бо Шилай и съпругата му са натрупали 8 млрд. юана (1,3 млрд. щ. д.), преди да се преместят от североизточната провиниция Ляонинг (Liaoning) в Чонгчинг. Според сведенията Бо вече е прехвърлил по-голямата част от парите си в САЩ, Канада, Великобритания и Франция.
Материалът в Boxun определя Бо като най-големият „гол чиновник“ в Китай. В днешен Китай това понятие се отнася до чиновници на ККП, които остават в континентален Китай, докато изпращат своите съпруги, деца и пари зад граница.
Синът на Бо е учил в „Хароу“, училище за момчета във Великобритания, а по-късно е продължил обучението си в школата по управление „Кенеди“ към Харвардския университет.
След опита за бягство на Уанг Лиджун Boxun проявява необичайна практика на отразяване на подробности по случая чрез анонимни източници, които по-късно се оказват верни. Коментатори предполагат, че партийни чиновници използват сайта за изтичане на уронваща престижа на Бо Шилай информация. Epoch Times не успя да потвърди репортажа на Boxun за звукозаписа на Бо Шилай.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!