Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Geng He
Какво дава сила на Гао Джишенг да продължава напред (Част 1)
Отворено писмо на съпругата на Гао
 |
| Генг Хе, съпругата на изчезналия правозащитен адвокат Гао Джишенг, на протест във Вашингтон на 14 февруари. (Shar Adams/Epoch Times) |
На изслушване на Изпълнителната комисия на Конгреса за Китай на 14 февруари конгресменът Крис Смит попита Генг Хе (Geng He), съпруга на задържания правозащитен адвокат Гао Джишенг (Gao Zhisheng): „Как може Гао да понася толкова много болка и да не се предава? Какви сили го бутат напред?“ След една безсънна нощ, мислейки за въпросите на конгресмен Смит, Генг Хе пише отворено писмо, което публикуваме тук:
Следобеда на 14 февруари, по време на визитата на зам.-председателя на китайския режим Ши Джинпинг (Xi Jinping) в САЩ, Изпълнителната комисия на Конгреса за Китай (CECC) проведе изслушване за мен и съпругата на Гуо Чуан (Guo Quan), Ли Джинг (Li Jing). По време на срещата конгресмен Кристофър Смит ме попита: „Как може Гао да понася толкова много болка и да не се предава? Какви сили го бутат напред?“
Аз се омъжих за Гао Джишенг преди около 20 години, но в действителност никога не съм се замисляла по този въпрос. Знам, че той е добър човек и че прави правилното нещо. Според мен всичко това е напълно оправдано, без нужда да се посочва причина.
В Китай обаче тези правилни и уместни неща са се превърнали в ужасяващи неща, които всеки избягва. Защо Гао Джишенг прави това, което е правилно, когато знае, че трябва да плати такава висока цена? Каква сила му е повлияла, подкрепяла го е и го е направила смел правозащитен адвокат с куража да жертва себе си?
Нощта след изслушването не можех да заспя, мислейки си за въпроса на конгресмен Смит и за целия живот на Гао. Тези спомени ми помогнаха да събера заедно парченцата от целия отговор.
Мисля, че има три сили, които помагат на Гао.
Първата сила е майка му. Гао написа изчерпателно и дълго описание за нея в статията „Моята обикновена майка“.
Когато Гао Джишенг бил на 10 г., неговият баща починал от болест. След смъртта му семейството нямало нищо, освен куп дългове и седем деца. Нещата се влошили още повече, тъй като единственото отраснало дете в семейството, големият брат на Гао, се разболял. Болестта му била причинена от продажбата на прекалено много кръв за плащане на лечението на баща му.
Неговият брат бил изпратен в болница, правейки вече задлъжнялото семейство още по-бедно. В такава крайна бедност и трагични обстоятелства, благородната майка на Гао, 38-годишната Ли Гуилян (Li Guilian), казала само едно изречение: „Трябва да живеем“.
Тя започнала да върши цялата работа за семейството сама, работейки повече от 20 часа на ден – във фермата преди зазоряване, след това пране и готвене за децата, след връщане от полето. След като децата заспивали, плетяла дрехи за тях и поправяла обувки.
Всяка дреха на децата била изпълнена с неуморния труд на майка им; всяка била направена от нищо. Всяка храна и всяка дреха изисквала много труд от нейна страна. Една година на такова страдание и майка им станала кожа и кости.
Въпреки това една година след смъртта на баща им тя казала на децата, които спрели да ходят на училище, отново да започнат, като се редуват. Решението й било като приказка за тези деца, които се притеснявали за нея. Второто по възраст дете отказало да ходи на училище, но започнало, когато тя настояла.
С помощта на майка им, след няколко години всички деца завършили средно образование. Нейното решение променило живота им.
Гао е най-умният от тези деца и изисквал повече усилия от страна на майка му. Той учил самичък основното си образование. Мисълта за огромното страдание, което тя понесла, когато той бил в гимназията, все още го просълзява.
Гао Джишенг трябвало да изминава по 3 мили, за да отиде на училище, и майка му трябвало да се събужда много рано, за да му направи закуска и обяд. В селото нямало будилник, затова тя трябвало да се събужда много пъти през нощта и да гледа звездите, за да разбере кога малкият Гао трябва да стане.
През трите години в средното училище Гао Джишенг никога не закъснявал, той учел много прилежно, за да се отплати на майка си, и завършил като един от тримата най-добри в класа.
Въпреки че носела такъв товар, майка му, която била будистка, никога не спряла да прави добри дела, за да помага на бедните – тя винаги се опитвала да прави каквото може, за да им помага. Често водела просяци в дома им, давала им храна и им позволявала да останат, за да се скрият от дъжда. Особено през зимата, в дома на Гао имало по над 10 души наведнъж.
Има два конкретни случая, в които неговата майка е помагала на бедните и които Гао Джишенг все още си спомня ясно. По време на много ветровита и студена нощ някой казал на майка му, че група просяци са отишли в разбита и изоставена пещера да прекарат нощта. Жената веднага станала и повела децата си към изоставената пещера.
Гао видял, че входът на пещерата е затворен със слама и сено. Майка му премахнала част от сеното и Гао видял осем души – сгушени мъже и жени на различна възраст. Всички те я гледали шокирани. Тя ги поканила в дома си, за да се скрият от студа.
Тези бедни хора не казали нищо, погледнали я, спогледали се и накрая я последвали до дома й. Тя им сервирала храна. В тази нощ подът на дома им бил пълен с бедни хора.
Продължение…
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!