Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Радослава Йорданова, StandartNews
До Америка и назад като бригадир
Най-опасните капани се крият още в договорите
София. Tърсене на един различен свят и възможност за печалба. Това са най-честите причини младите ни студенти да заминават на т.нар. бригади в Америка. В рамките на 3-4 месеца бъдещите висшисти имат право да работят на едно или повече места в зависимост от това колко са предприемчиви. За някои бригадата преминава безпроблемно, при други - пътят е осеян с неравности.
Клопките, които дебнат студентите, най-често са в договорите, които подписват с агенциите. Например дали наемът на квартирата и храната са включени в заплащането, или са отделно, както и какво се случва, ако работодателят фалира. За всичко това трябва да внимават заминаващите на бригада младежи. Освен да прочетат договора, който сключват, те не бива да се притесняват да обсипват с въпроси бъдещия си шеф. Трябва добре да се проучи въпросът и с изпитите. Някои университети имат политика за бригадирите, в други е въпрос на лична договорка с преподавателя. Трябва много да се внимава, защото повечето студенти заминават, преди да е започнала лятната сесия, и се връщат, след като поправителната е приключила.
Неравен и пълен с капани се оказва пътят към Щатите за Теди, 21-годишна студентка по право и журналистика. "Написаното с дребен шрифт" я превръща от рецепционистка в Северна Каролина в тексаска камериерка. "Първоначално си бях уредила суперработа за $8,50 на час на рецепция. Нямах проблеми, защото английският ми е ниво C2. Две седмици преди да замина обаче, работодателят ми фалира", разказва момичето. В такъв случай от агенцията са длъжни да й дадат "равностойна" оферта. Уловката е, че под това се разбира работа за същите пари и време, а не длъжност или месторабота. Така от кандидат-рецепционистка в Северна Каролина пред Теди стои невероятната възможност да мие бани и да оправя легла в Тексас. "Нямах избор. Ако се откажех, щяха да ми възстановят около 500 от вложените 2500-3000 лв. Баща ми каза, че не трябва да се глезя и че животът е несправедлив. Затова се мобилизирах и заминах", казва тя.
Когато най-сетне стига до работното си място, Теди разбира какво точно се изисква от нея. "Две мексиканки ми показваха как се мият тоалетна и баня, какво да правя. Но не говореха английски, нито дума. Ядосах се, отидох в отдел "Човешки ресурси". Обясних им, че не е честно аз, с трите езика, които знам, да съм наравно с емигранти без образование, които нямат друг шанс за реализация. На другия ден вече бях хостеса в ресторанта", разказва Теди. Там тя се запознава с шефката на друго заведение в същия хотел и си намира и втора работа. Нейната тайна да не те прекарат по никакъв начин с работата е да бъдеш упорит, да спориш, да не се отказваш, колкото и безнадеждно да е всичко.
На връщане Теди е сполетяна от нова неприятност. Разбиват й куфара и открадват закупените оригинални спортни стоки с марката на Майкъл Джордан за $1000. "Яд ме е не само заради парите, а и защото няма откъде да си ги набавя. Дойдох си и ми липсваха 7 кг от куфара - всички тези неща бяха ги взели. В крайна сметка от щетите за хиляда долара от авиокомпанията ми изплатиха 100 долара", възмущава се момичето. От тези неприятности обаче няма как да се опазиш.
Наред с всички неприятности около пътуване и работа Теди има проблеми и в университета. Тя учи паралелно право в Нов български университет и журналистика в СУ. "В НБУ нямах проблеми. Явих си се на изпитите и ги взех. Във факултета по журналистика обаче няма адекватна политика за бригадите. Хората, които заминават за Щатите, нямат право да се явят по-рано на изпитите. Така останах с 2 невзети и досега изпита. Искаше ми се да замина и по програмата "Еразъм" за един семестър, но ако ми останат още изпити, ще трябва да прекъсна, и реших, че не си заслужава, разказва момичето.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!