Angela Wang, Epoch Times
Управленческите амбиции на Бо Шилай
 |
| Бо Шилай, секретар на Чонгчингския общински комитет на Китайската комунистическа партия (NTDTV) |
В Китайската комунистическа партия (ККП) фамилните връзки се зачитат. Бо Шилай (Bo Xilai) не е само „принц“, дете на основополагащото за ККП поколение. Баща му, Бо Йибо (Bo Yibo), е един от Осемте старейшини – осем партийни ветерани, държали в ръцете си огромна мощ през 80-те и 90-те години. Вероятно поради привилегирования си произход Бо демонстрира чувство на упълномощеност да управлява.
Роденият през 1949 г. Бо става червеногвардеец и студентската му организация е директно мобилизирана от Мао Дзедун. Критиките към баща му дават шанс на Бо Шилай да докаже революционния си плам – той пребива Бо Йибо, като му чупи три ребра.
В мемоар на оцелелия след Културната революция Янг Гуанг (Yang Guang), бащата на Бо е цитиран да казва, че „когато Джянг Чинг (Jiang Qing) [член на Кликата на четиримата] ме обяви за предател, синът ми Шилай ме повали с бой на земята. … Когато видях, че не го е страх да прекъсне връзките си с членовете на семейството си, знаех, че е добър материал за следващото поколение партийно ръководство.“
През 1976 г. смъртта на Мао бележи края на революцията. Тогава Бо се връща в училище и завършва международни новини с магистърска степен през 1982 г. След като баща му отново се издига на власт, пътят на Бо Шилай като политик е гладък. В рамките на няколко години след дипломирането си той получава ключови роли в централните комитети на провинция Ляонинг (Liaoning ) и става кмет на главния й град Далиан (Dalian) през 1993 г.
По времето си в Далиан Бо си спечелва репутация на корумпиран чиновник. Ветеран-журналистът Джянг Уейпинг (Jiang Weiping) публикува репортаж за него, в който го описва като чест посетител на проститутки, докато пие. Един от включените от Джянг случаи е за вкарването в затвора на собствениците на реномиран далиански ресторант през 2001 г. След като научава, че те са в конфликт със съпруга на любовницата му, Бо ги арестува по обвинения в данъчни престъпления и ги хвърля в затвора. Той също така реконструира правителствени сгради, които прави школа за модели на любовницата си. След публикуването на репортажа Джянг Уейпинг е арестуван и осъден на осем години затвор.
Знаейки, че подкрепата на Джянг Земин е жизненоважна за централна позиция в управлението, Бо следва неотлъчно стъпките на тогавашния председател в преследването на Фалун Гонг. През 2001 г. той е назначен за губернатор на провинция Ляонинг.
Бо отпуска 1 млрд. юана (160 млн. щ. д.) за реконструкция на затворите. Една област, в която се фокусира, е трудовият лагер Масанджя (Masanjia). Лагерът е разширен, докато се превръща в първия „град затвор“ на Китай.
Той става известен като ад за практикуващите Фалун Гонг. Уебсайтът на китайската практика Clearwisdom дава редовни сведения за практикуващи там, които са били бити и удряни с електрически палки. В един от случаите 18 последователки на практиката са съблечени голи и хвърлени на затворници, които ги изнасилват групово. Според Clearwisdom жени, практикуващи Фалун Гонг, са били изнасилени и в женския затвор на Ляонинг и трудовия лагер на Далиан.
Писателят Итън Гатмън (Ethan Gutmann) описва провинция Ляонинг като епицентърът на насилственото отнемане на органи в Китай. Това зверство е първоначално разкрито в Суджиатун (Sujiatun), предградие на гр. Шенянг (Shenyang) – столицата на провинция Ляонинг, където Бо управлява от 2001 до 2004 г. Уанг Лиджун (Wang Lijun), дясната ръка на Бо в Чонгчинг, говори публично за извършвания от самия него надзор над хиляди операции по отнемане на органи, докато е шеф на бюрото по обществена сигурност в гр. Джинджоу (Jinzhou), Ляонинг.
Телеграма от американското консулство в Шанхай, публикувана от WikiLeaks, цитира Гу Су (Gu Su), либерален политически философ от Нанджинския университет, според когото премиерът Уен Джябао е критикувал Бо поради това, че той е съден в няколко държави заради жестокостта си към практикуващи Фалун Гонг.
Мнението на Уен е намерило „радушен прием сред чиновниците, които все още таят негодувание срещу Бо заради неговото отношение към семейството му и особено към баща му, по време на Културната революция“, казва Су, цитиран в телеграмата.
През 2007 г. Бо, тогава министър на търговията, е прехвърлен от конкурентите си от центъра на китайската политическа сцена към позиция далече от Пекин – той става партиен ръководител на Чонгчинг, проблемен град от провинциално ниво в централно-западен Китай.
В Чонгчинг Бо разкрива амбицията си за ръководна роля в ККП. Той стартира политическа кампания – нещо, което винаги е било привилегия на главата на ККП и никога на провинциален лидер.
„Пеене на червено и удар по черното“ включва, от една страна, пеенето на комунистически песни в Маов стил и има за цел да инспирира у хората от народа лоялност към Бо. От друга страна, „удар по черното“ е обявено като антимафиотска кампания и първоначално е приветствано от хората в Чонгчинг, пострадали от престъпните организации на подземния свят. Но сред взетите на прицел са и независими бизнесмени, чиито богатства са разграбени, както и лоялни към предшественика на Бо чиновници.
Кампанията носи духа на култа към личността. Бо монтира на една сграда банер, гласящ: „Секретарю Бо, работите усърдно!“ – очевидна препратка към „Председателю Мао, работите усърдно“, популярен по Маово време лозунг.
Той също така демонстрира и развива силни връзки с военните в чонгчингския регион, като организира военни учения, докато Ху Джинтао е на срещите на АПЕК през ноември 2011 г. Този ход на Бо е интерпретиран от някои китайски наблюдатели като възможност за Бо да инициира преврат, ако пожелае.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!