Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Matthew Little, Epoch Times

Отговорността за преследването преследва лидерите на ККП (Част 1)

Отговорността за преследването преследва лидерите на ККП

В битките за приемственост в Китайската комунистическа партия (ККП) лидерите често се опитват да подсигурят, че няма да бъдат държани отговорни за извършените под тяхно наблюдение престъпления. Няма по-голямо престъпление в историята на ККП след Културната революция от преследването на Фалун Гонг. А страхът, че ще бъдат държани отговорни за това преследване, предизвиква една от най-ожесточените битки за приемственост в историята на ККП.

Грама от 2009 г. от американското посолство в Пекин, публикувана от WikiLeaks, описва принцип, който управлява борбите за приемственост, на които много китайски наблюдатели са свидетели: „Основната черта на ръководната политика е нуждата от самозащита и защита на семейството от атака след напускане на службата. По този начин настоящите лидери внимателно се сприятеляват с протежета, които ще защитават интересите им, след като се оттеглят“, отбелязва неназован източник в грамата.

Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang) се издига от партиен секретар в провинция Сичуан до министър на обществената сигурност, спечелвайки си в този процес  прозвището „убиец на човешки права“.

Маневрирането за позиция, което е характерно за политиката на ККП, се засили с наближаването на 18-тия конгрес на партията, който ще се проведе по-късно тази година. На срещата ще бъде представен новият ръководител на ККП – който се предполага, че ще бъде Ши Джинпинг (Xi Jinping) – и елитният девет-членен Постоянен комитет на Политбюро ще бъде прегрупиран. Хората, които управляват партията, ще бъдат на тези позиции до следващия Партиен конгрес в продължение на пет години.

В центъра на интригите в партията са Бо Шилай (Bo Xilai), партиен шеф на провинциално ниво за град Чонгчинг, и Джоу Йонгканг, който ръководи могъщия Централен политически и законодателен комитет и контролира Управление 610 - надзаконова полицейска сила, подобна на Гестапо, която отговаря за изкореняването на духовната практика Фалун Гонг.

И Джоу Йонгканг, и Бо Шилай са известни като част от клика в ККП, лоялна на бившия лидер Джянг Земин (Jiang Zemin).

Бил Гертц (Bill Gertz) от уебсайта на Washington Free Beacon цитира американски чиновник относно ефекта от това, че Джоу е станал защитник на Бо. След като Уанг Лиджун (Wang Lijun), бивш ръководител на бюрото за обществена сигурност в Чонгчинг, подчинен на Бо Шилай, напуска американското консулство, той е задържан от пекински чиновници. Твърди се, че той с готовност е разкрил всички сделки на Бо, за да предостави на опонентите на Бо средствата, от които се нуждаят, за да го повалят.

Според американския чиновник, цитиран от Гертц, „Джоу Йонгканг, най-старшият служител по сигурността и член на Постоянния комитет на Политбюро, е поел управлението на Чонгчинг от Бо Шилай. Въпреки това Джоу не е позволил на пекинските власти по сигурността да продължат да разследват или да арестуват Бо.“

Повишение заради преследване

Специалната връзка между Бо и Джоу се дължи до голяма степен на факта, че всеки един от тях се е изкачил бързо в йерархията на партията заради ентусиазма си по прилагането на политиката на Джянг за изличаване на духовната практика Фалун Гонг.

Фалун Гонг (известен още като Фалун Дафа) включва практикуването на медитативни упражнения и начин на живот според учения, базирани на принципите истинност, доброта и търпение. След като за първи път е представена пред обществеността през 1992 г., практиката се разпространява много бързо, така че до началото на 1999 г. служител от държавната спортна администрация предполага, че 100 млн. души се занимават с нея.

Бо Шилай се издига на власт, подкрепяйки кампанията на Джянг срещи Фалун Гонг.

Броят на занимаващите се с практиката – тогава по-голям от членовете на ККП, и вероятността китайският народ да намери учението на Фалун Гонг по-привлекателно от доктрините на ККП, плаши Джянг Земин, който през юли 1999 г. нарежда започването на кампания срещу Фалун Гонг.

Джянг прави това въпреки преобладаващото мнение в Постоянния комитет, че Фалун Гонг практикуващите не са заплаха. Бившият премиер Джу Ронгджи (Zhu Rongji) има отстъпчива позиция спрямо групата, дори когато е под нападение. По-рано Джу хвали Фалун Гонг за помощта при намаляване на разходите на режима за здравеопазване.

С попечителството на Джянг Земин Джоу Йонгканг се изкачва от партиен секретар в провинция Сичуан до министър на обществената сигурност, спечелвайки си в този процес прозвището „убиец на човешки права“. Той е на чело на Министерство на обществената сигурност от 2002 г. до 2007 г., преди да се изкачи до настоящия си пост като директор на Централния политически и законодателен комитет.

Бо Шилай се издига и заради участието си в преследването, бързо преминавайки през кмет на град Далиан, управител на провинция Ляонинг, до министър на търговията и с подкрепата на Джянг и Джоу е на път да стане вицепремиер.

Но преследването и усилията на Фалун Гонг практикуващите извън Китай да подведат под отговорност Бо го направиха уязвим.

Дипломатическа грама от 2007 г., публикувана от WikiLeaks, разкрива, че премиерът Уен Джябао е провалил повишението на Бо до вицепремиер най-вече заради многото дела за престъпления срещу човечеството, внесени срещу него от практикуващи Фалун Гонг. Уен твърди, че тъй като Бо е съден по света за преследването на Фалун Гонг, той не може да бъде повишен да представя партията.

Бо Шилай научава по време на партийния конгрес през 2007 г., че ще бъде понижен от министър на търговията и изпратен да управлява проблематичния Чонгчинг.

Част 2

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!