Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Мишель ЮЙ/Перевод Анастасии ДРОЗДОВОЙ. Епок Таймс

Китай: Бо Шилай принуждава телевизия на град Чонгчинг да излъчва лъжлива пропаганда

Започвайки от март месец миналата година, спътниковата телевизия на Чонгчинг, CQTV, спря излъчването на сериали и реклами в прайм-тайма от 7:30 до 23:00 часа и ги замести с програма, възхваляваща комунистическата идеология, показвайки филми и песни от времето на Мао, както и правителствени и обществени реклами.

Според думите на представител от управлението на град Чонгчинг, отговарящ за радиото, киното и телевизията, целта на CQTV е да се „концентрира върху разпространението на напредналата култура на комунизма”. „Трябва да сме сигурни, че като една от основните медии, изпълняваме своята отговорност по формиране на общественото мнение и просвещаване на хората”,  казва той.

Наскоро каналът стартира серия от програми, разказващи „трогателни истории” за това, как  партийни чиновници общуват с масите и за „пълното разбирателство”, което се предполага, че съществува между длъжностните лица и народа.

Друга нова програма е конкурс за изпълнението на песен с комунистическа пропаганда.

Повечето от тях възхваляват „постиженията” на партията през годините. Една популярна песен сравнява комунистическата партия с майка на китайците: „О, партийо, ти си ме закърмила с млякото си като майка.” Друго „произведение” нарича Мао „великият спасител” на хората.

Новото променено съдържание в ефира на CQTV е израз на предаността към китайския режим на партийния ръководител Бо Шилай. Той започнал да налага тази пропагандна кампания скоро след назначаването му за секретар на градския партиен комитет в Чонгчинг – мегалополис в югоизточната част на страната и един от четирите централно подчинени града (заедно с Пекин, Шанхай и Тянджин).

Тази кампания включва промотиране на „червените” песни в медиите и на различни мероприятия, както и редовно свеждане до обществеността на „официални революционни изявления”. Според властите това ще помогне да се намали корупцията сред чиновниците и ще вдъхновява хората чрез партийната просвета.

И въпреки че китайските медии ласкаят партията и могат да намерят отклик у по-старото поколение, израснало в епохата на Мао, много блогъри не смятат всичко това за толкова трогателно. В популярна интернет статия, публикувана на сайта Kdnet.net, блогърът Лин Минли критикува неистинността на случващото се:

”Ако чиновниците на Чонгчинг действително вярват в това, което се пее в песните, защо тогава не проявят нужната решимост, за да „служат на интересите на народа”, вместо постоянно да търсят лична изгода? Не следва ли да обявят публично доходите си, да намалят броя на служебните автомобили, да съкратят раздутите разходи и да не използват държавните пари за храна и екскурзии? Ако не са способни да го направят, не превръща ли това всички тези настойчиво призоваващи лозунги в обикновен театър? Не заблуждават ли така хората? Тези игри са позор за обществото.”

Статията на Лин получи широка подкрепа от интернет обществото.

Друг блогър подчертава, че концепцията на властта за „просвещаване на народа” е невярна: „Този народ трябва да просвещава чиновниците, за да престанат последните да се правят на глупаци.”

Мнозина определят тази кампания като крачка назад в миналото. „Ние виждаме скок назад в „културната революция”, можем да си представим какъв „прекрасен” живот очаква след това китайците”, отбелязва със сарказъм в блога си пекинският писател Лин Цанджоу.
По-късно в интервю за радио „Free Asia” той коментира, че действията на CQTV са опит да върнат времето назад, което Лин нарича зловещ знак.

Независимият писател Жан Юнфей разказа пред немския канал Deutsche Welle, че „червената кампания” му напомня за пропагандата на Мао и нацистите. Жан изрази опасенията си, че тя може да се разпространи и в други райони на Китай. За много китайци тези песни напомнят за дългото десетилетие на „културната революция”, започната от Мао Дзедун през 1966 година. Този катастрофален период бе белязан от безумния култ към личността и поклонение пред Мао, кървави класови борби и борба за власт, хаос в цялата страна и упадък на икономиката.

По оценка на изследователите, на преследване по онова време са били подложени 100 млн. китайци, 20 млн. от които са намерили смъртта си по неестествен начин. Културата на комунистическата партия, която Бо налага чрез изкуство и политическа пропаганда, е типична за онези времена.

Интересът на Бо към партийната култура не изненадва, ако се запознаем с биографията му. Като втори син на високопоставен партиен ръководител, Бо е бил един от членовете на „червената гвардия” – радикална младежка организация, печално известна с използването на прекомерно насилие срещу „анти-революционерите” в годините на Културната революция. Бащата на Бо Шилай, Бо Ибо, също е бил радикален комунист, който достига върховете на политическата си кариера след твърда подкрепа на кръвопролитията на пл. “Тянанмън”, в което са избити хиляди протестиращи демократично настроени студенти.

Партийните медии представят Бо като новата политическа звезда и герой в борбата с престъпността, някои международни медии също копираха това мнение. Но информацията от неофициални източници обрисува съвсем друга картина.

Китайският журналист ветеран Дзян Уейпин, който познава Бо от самото начало на политическата му кариера, го описва като безпринципен и жаден за власт човек, ловко манипулиращ общественото мнение и медиите за собствена изгода. Дзян Уейпине  бил осъден на шест години затвор, след като разобличил в хонконгска медия тогавашния губернатор на провинция Ляонин, Бо Шилай, че прикрива корупция в политическите кръгове.

По време на службата си като губернатор на провинция Ляонин Бо е помагал активно на бившия партиен лидер Дзян Дзъмин в преследването на последователите на духовната практика Фалун Гонг. До април 2004 година в тази провинция от изтезания са починали 103-ма последователи на Фалун Гонг. Срещу Бо Шилай по света са заведени съдебни искове, а през 2007 г. той е осъден от Висшия съд на Австралия.

Някои блогъри смятат, че преди десетилетие подобно "червено" движение е довело Китай до тежки времена. "Пеенето на "червени" песни е връщане назад в миналото и тези, които предприемат тази стъпка, ще бъдат изключени от историята", коментират някои от тях.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!