Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Lark, Kan Zhong Guo

Легендата за Бан Пин Шан

Бан Пин Шан
Планината Бан Пин Шан

Когато се пътува с влак към Каохсуинг (Kaohsiung) в южната част на Тайван може да се види планината Бан Пин Шан (Ban Pin Shan). Тази планина изглежда точно както предполага нейното име, отрязана наполовина. Формата й е като на обикновена планина, но с липсваща една страна, като някой да е отрязал с меч половината от хълма. Ето и легендата за липсващата половина...


Имало едно време малко селце в подножието на планината Бан Пин Шан, когато тя била все още цяла. Един ден в селото дошъл старец, който продавал кнедли. Той имал бяла коса и бяла брада, и облеклото му било много старо и износено. Носел тежък поднос с горещи кнедли, които изглеждали и миришели много вкусно.

Всички в селото мислили стареца за глупав, защото крещял: "Топли и вкусни кнедли! Една за десет стотинки, две за двадесет стотинки, три - безплатно!"

"Какво е това?", се питали в недоумение селяните.

"Горещи и вкусни кнедли! С червен боб и сусам. Една за десет стотинки, две за двадесет стотинки, три - безплатно!" - извикал отново старецът.

Селяните започнали да се събират около него, шепнейки: "Това истина ли е? Три кнедли безплатно? Този старец да не се подиграва с нас?"

"Какво ме интересува? Ей сега ще изям три кнедли и ще видим дали са безплатни или не", казал Хитър Уанг.

"Мммм, тези кнедли са толкова вкусни!" - изфъфлил той с пълна уста. Кнедлите на стареца били големи колкото кокоши яйца. Когато Хитър Уанг изял втората кнедла се почувствал толкова сит, че не можел повече да яде. Въпреки това попитал стареца: "Ако изям три кнедли няма да плащам, нали?"

"Аз никога не лъжа. Вече казах, три безплатно", отговорил старецът.

Хитър Уанг напъхал още една кнедла в устата си само за да не плаща. Старецът удържал на думата си и не поискал и стотинка от Хитър Уанг.

Като видели това другите селяни започнали също да поръчат кнедли от стареца. Всеки взимал три безплатни кнедли, никой не искал една или две. След известно време всичките кнедли в подноса свършили.

"Имате добър апетит", усмихнал се старецът. Хората, които не успели да се доредят за кнедли, гледали с разочарование как старецът си тръгва.

Изведнъж един от селяните, изял току-що три кнедли, извикал: "Вижте! Част от планината зад селото липсва, какво става?"

"Я стига си говорил глупости! Както ми изглежда май си преял с кнедли, които са размътили ума ти", отвърнал друг.

Селяните започнали да коментират стария човек. "Ха! Не мога да повярвам, че има такъв глупав човек, който да продава три кнедли безплатно." "Неговите са толкова вкусни. Чудя се от какво са направени. И откъде се взе този старец, бих искал да идва тук всеки ден."

На втория ден лудият старец дошъл отново в селото. И пак закрещял: "Топли и вкусни кнедли! С фъстъци и сусам! Една за десет стотинки, две за двадесет стотинки, три - безплатно!" Всички започнали пак да се събират около него. Те яли кнедлите толкова бързо, че дори не ги и дъвчели. Не след дълго кнедлите свършили отново.

На третия ден пак се повторило същото, селяните се опитвали да изядат колкото се може повече кнедли.

И изведнъж някой казал: "Господине, може ли да помоля за една кнедла?" Всички се стъписали. Обърнали се и видели млад мъж, който питал стареца най-искрено.

"Млади човече, не ме ли чу ясно? Една за десет стотинки, две за двадесет стотинки, три - безплатно! Защо искаш само една кнедла, когато би могъл да получиш три безплатно?"

"Знам - отговорил младежът - но виждам как носите тежкия поднос с кнедли всеки ден, а не сте направили и стотинка. Жал ми е за Вас. Аз наистина искам да помогна, но имам пари само за една кнедла." Като чули думите на младия мъж, алчните селяни се почувствали засрамени.

"Ха, ха! Намерих те най-сетне. Ти си този, който е подходящ за мой ученик. Аз съм Богът на тази планина зад селото", отвърнал старецът.

Изведнъж всички разбрали кой всъщност е странният старец. За да намери надежден и добросърдечен ученик, Богът на планината се преобразил като изкуфял старец, за да провери сърцата на хората. Кнедлите му не били действителни, а направени от пръстта в планината.

Като чули обяснението на Бога на планината, селяните обърнали поглед към подноса с кнедлите. Но какво да видят, всичко там се превърнало в гърне, пълно с пръст. А когато погледнали към планината видели, че половината от нея липсва.

Богът на планината взел младия мъж за свой ученик и се върнал обратно в планината.

А селяните се почувствали ужасно при мисълта, че са яли пръст, и съжалили за алчността си. От този момент нататък те започнали да наричат планината Бан Пин Шан. 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!