Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Уей Джингшенг (Wei Jingsheng) *

Комунистическата партия най-накрая признава за културната криза

Активиста за китайска демокрация Уей Джингшенг.
Активиста за китайска демокрация Уей Джингшенг. (Wei Jingsheng) (Gary Feuerberg / Epoch Times)

Генералният секретар на Китайската комунистическа партия Ху Джинтао стартира 2012 г. с публикация в своето партийно списание Куиши ("Търсене на истината"), в която той говори за предотвратяване на културната инвазия на Запада в Китай. Той откровено заявява, че "западната култура вече е по-силна от нас". Ху също така казва в различни форми, че "Западът извършва културна инфилтрация в опита си да саботира Китай"...

Като цяло това е старата песен за Запада, който работи за предотвратяване на "мирната еволюция" в Китай. Но от един по-близък поглед става ясно, че въпреки това съществуват разлики между аргументите на Ху и тези на Мао Дзедун и Дън Сяопин.

Първата е, че Ху най-накрая признава по по-честен начин, че китайската култура под управлението на комунистическата партия наистина изостава видимо след западните демокрации. Разбира се, както обикновено, той ще намери много оправдания с това как ни тормозят други, как се стремят да разрушат социализма на еднопартийната диктатура, и т. н. В крайна сметка всичко се свежда до следното: докато Западът, според този реторичен похват на ККП, се стреми към предотвратяването на мирната еволюция, комунистическата партия ще започне нова Културна революция против западната култура и за противопоставяне на Запада.

Но този път не се поставя думата "упадъчна" преди "западна култура". Този пропуск илюстрира, че концепцията за "упадъчната западна култура", която често се използва от Китайската комунистическа партия, се е превърнала отдавна във виц в съзнанието на китайския народ. Така че той може единствено да признае действителността. Освен това партийните колеги на Ху отдавна изпращат децата си на Запад, за да усвояват така наречената "упадъчна култура". Така че, ако не приемате тази реалност, не е от голямо значение всичко останало, което казвате.

Тогава отново, не е ли комунистическата идеология също нещо, научено от Запада? Вече почти един век комунистическата партия е постоянно ангажирана с унищожаването на традиционната китайска култура, опитвайки се изцяло да приеме западната култура в усилията си за постигане на еднопартийна диктатура. За комунистическата партия да изрече нещо от вида на "упадъчната западна култура", с цел да се задържи на власт и по този начин да продължи унищожаването на китайската култура, е очевидно действие на крадец, който вика: "Дръжте крадеца!"

Вече повече от сто години китайският народ е стигнал до консенсус, че традиционната китайска култура трябва да бъде трансформирана, за да се адаптира към историческата тенденция на Китай, който усвоява знания от Запада, и по този начин да се адаптира към необходимостта от това Китай да напредне към съвременно общество.

Културните промени естествено съпътстват социалния прогрес. Не съществува неизменна култура. След като беше заслепяван от комунистическата партия в продължение на десетилетия, китайският народ най-накрая се възвръща към първоначалната идея: да използва културата от напредналите общества на Запада, за да се обогати и да отговори на нуждите за модернизиране на китайското общество.

Но този път комунистическата партия започва да недоволства и да обвинява в западна инфилтрация, опит за саботаж, и т. н. Това е толкова трудно да бъде прието от хората. Защо вие - висши държавни чиновници, може да правите каквото си решите - дори да изгаряте с огън къщи до основи, а не позволявате на нас - обикновените хора, да използваме огъня само за да имаме светлина? Защо можехте да вкарате комунизма от Запада, а при все това не ни позволявате да научим западната демокрация, или дори само западната култура? Дори е обявено за незаконно да гледаме филми и телевизионни предавания в Интернет, дори и някое обикновено развлекателно предаване. В това няма логика.

Разбира се, диктатурата на комунистическата партия се самоопределя сама като неразумна, което отдавна е обяснено от Мао Цзедун. Ако хората можеха да имат добър живот дори когато комунистическата партия е неразумна, тогава все още щеше да има много хора, които да са склонни да я приемат. Това е причината, поради която китайският народ толерираше комунистическата партия в продължение на десетилетия. Проблемът сега е, че хората вече не живеят добър живот. Това е същото като когато лъжите на лъжеца не се потвърждават - хората със сигурност ще спрат да му вярват.

В този момент правилната стратегия за този лъжец е да изчезне веднага. Въпреки това не само, че Ху Джинтао не иска да изчезне, но той продължава да повтаря лъжата, която отдавна е банкрутирала. Най-малкото, това изобщо не е умно. Тогава защо правят тези неща? Защото не знаят как да постъпят и по какъв път да поемат.

От началния етап на Дън Сяопин до уникалните азиатски ценности на Джянг Земин (Jiang Zemin), нищо не може да обясни защо китайският народ не може да получи същата свобода и просперитет като народите в демократичните страни. Ето защо, в опита си да трансформира мисленето на китайския народ, политическият съветник Ху Джинтао трябва да прибегне до стария арсенал, който е усвоил на млади години. Освен да се накара хората да се присмиват на това как се изобличава ограничеността на комунистическата партия, това няма да произведе ефекта на ръководене на мисленето на хората, както се случваше преди няколко десетилетия.

Тази политическа игра е един вид стратегия. Когато играта е в състояние да води хората към погрешен път на мисълта, тогава те са достатъчно глупави, за да следват комунистическата партия и да бъдат болтове и гайки в тази голяма машина. Но хората вече могат да гледат през тези лъжи. Така че използването на лъжи, за да се убеждават хората, е същото като да бъдат принуждавани да приемат безочлива лъжа. Това се случва всъщност, за да се дразнят хората и да бъде проявявано презрение към тяхната интелигентност. Неизбежният резултат е, че това ще накара чашата на хорското търпение да прелее. То е като да се казва в лицето на народа: "Аз ви третирах като глупаци - я да видим какво ще направите?"

Хората може да не са в състояние да реагират незабавно. Въпреки това, недоволството ще доведе до гняв, недоверието ще доведе до омраза. С този гняв и омраза ще кипне революция. Хората биха приели едно обяснение, макар и неразумно, ако има възможност за дискусия. Но безсрамното презрение към интелигентността на хората и третирането им като глупаци ги принуждава да се противопоставят, както героите в [известната китайска басня] “Престъпниците от блатата”.

Китайският народ е вероятно народа, който най-често се бунтува. Китайците са също хората, които най-много държат на достойнството си. Когато най-чувствителните нерви на хората се опъват, ще е нужен само един миг, за да се превърнат от овце в тигри. Теорията на Ху Джинтао за Нова културна революция представлява копаене на собствен гроб от комунистическата партия.

Преди тридесет години поколението на Дън Сяопин толерира културното отваряне, както се изхожда от теорията на комунистическата партия. Те смятали, че "упадъчната западна култура" може да бъде използвана като опиат на народа; да се убие волята му за съпротива и да се поквари човешкия дух в стремежа му към свобода и щастие. Разбира се, те са били наясно, че заедно с мухите ще влезнат и няколко глътки свеж въздух. При избора на две злини е избрана по-малката. Смятали, че откритостта би осигурила повече предимства отколкото недостатъци, които биха могли да предложат решения на неотложните проблеми, пред които е била изправена комунистическата партия.

Днес те вече са открили лошите последици. Дългосрочният ефект на глътките свеж въздух представлява заплаха за еднопартийната диктатура, затова тя постепенно започва да се завръща към политиката на затворени врати. Това е въпрос, свързан с тяхното оцеляване. Така че тяхната сегашната политика е отказване от отворените врати, което е обвито в опаковката на нова културна революция. Това са картите в ръцете на Ху Джинтао.

Дали Китай ще се завърне към ера на политика на затворени врати? Китайският народ няма да го приеме, нито ще го приемат чуждите капиталисти. Веднага след като бъдат изобличени картите в ръцете на Ху, той със сигурност ще загуби играта.


Тази статия бе любезно предоставена от Фондацията Уей Джингшенг (Wei Jingsheng Foundation, www.weijingsheng.org). За пръв път тя бе публикувана на Радио Свободна Азия.

* Уей Джингшенг е виден китайски дисидент. Спечелил е следните награди за правата на човека: Възпоменателната награда за човешки права ‘Робърт Ф. Кенеди’ през 1996 г., Наградата ‘Сахаров’ за свобода на мисълта на Европейския парламент, и Възпоменателната награда ‘Улоф Палме’ през 1994 г.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!