Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Shan Ying, ChinaUncensored

Будизъм и наука

Снимка: panasia.ru

Как древните китайци откриват хармония и в двете


Преди 20 години за мен бе "откритие" да науча, че много хора в западното общество разбират понятието "будизъм" като описание на системата на Вселената и начина, по който човешките същества живеят, за да отговарят на природния ритъм.

От друга страна, за почти всички китайци в Китай (от моето поколение) будизмът съществува, за да им позволи да молят боговете за пари и син в семейството чрез поставяне на пари в кутиите за дарение. Звучи като корупция.

Не! Това не е китайската култура, която китайският народ е наследил от древните. Това със сигурност е резултат от многото "революции" на комунистически Китай, които успешно принудиха китайския народ да има невярна представа за древните китайски учения и да я предава на бъдещите поколения.

Това позволява на комунистите в Китай да убеждават останалия свят, че древната китайска култура се основава на суеверия и лична алчност. То създаде и фалшива представа сред китайския народ, че древната китайска култура е пречка за съвременната наука.

За съжаление много китайци все още автоматично се ядосват или гледат отвисоко, когато се говори за будизъм или религиозна вяра.

Според модерната концепция определението за "наука" е следното: "... системни знания за природни или физически явления; истина, установена чрез наблюдение, експеримент и индукция; класифицирани факти, известни в класове или направления; теоретични знания, различни от практическите..."

Да, в съвременната наука вярваме, че Вселената се движи в собствен системен ритъм, тъй като планетите се движат по систематичен начин, както и сезоните, времето и животът на цялата материя в тази вселена. Науката се опитва да разбере закона и системата на начина, по който работи нашата Вселена.

Будизмът и науката се занимават с едни и същи въпроси за Вселената, но започват от двата противоположни края. Науката се опитва да открие основния принцип на Вселената и да използва знанието, открито в полза на обществото и човешките същества. Будизмът предлага принципите на Вселената, а също и формули, като инструменти, които хората да прилагат в ежедневието си в своя полза.

Следователно можем да видим, че за някои учени би било доста обезсърчаващо да се борят, за да разберат откъде идват тези предлагани от будизма и даоизма принципи и формули.

От друга страна, за някои учени е доста вълнуващо да бъдат в състояние да достигнат "пресечните точки" с ученията на будизма и даоизма.

Има много изявления относно гореспоменатото, направени от основателите на науката, които може да не са признати от повечето учени в модерните времена. Нека просто разгледаме няколко примера тук:

Исак Нютон е бил алхимик, който в древен Китай е наричан даоист (човек, които практикува Дао, за да постигне просветление). Според заявеното от него разбиране за Бога, "в безкрайното пространство, тъй като са в Неговата сетивност, Той вижда нещата подробно и ги възприема изцяло, и ги разбира изцяло от непосредственото им присъствие до него". [Optics, ed. Whittaker, p. 370]

"Направеното от Кеплер, Галилео и Декарт твърдение, че е глупаво да се мисли, че целта на Вселената лежи в човека, довежда до цялостна промяна в тълкуването на света", казва Дилти. [Philosophy of Mathematics and Natural Science. By Hermann Weyl. P. 98]

Лайбниц отива дори още по-далеч: "По отношение на телата аз съм в състояние да докажа, че не само светлина, цвят, топлина и други подобни, но и движение, форма и разширяване, са също само видими характеристики". [Philosophy of Mathematics and Natural Science. By Hermann Weyl. P112]

Гаус пише на колегата си учен Олберс [1817, Werke, VIII, P177] следното: "Все повече и повече стигам до убеждението, че необходимостта от нашата геометрия не може да бъде демонстрирана, поне нито чрез, нито за човешкия интелект. Може би в някой друг живот можем да постигнем други прозрения за природата на пространството, които в момента са недостъпни за нас. Дотогава геометрията трябва да се числи не към аритметиката, която е чисто априористична, а към механиката."

Кеплер пише до Галилео през април 1610 г. [Opere, X P.338]: "Науката за Космоса е уникална и вечна и е отражение на духа на Бог."

Как древните китайци са разбирали будизма и науката?


Древните китайци са разбирали, че ние, човешките същества, трябва да живеем според предложените от боговете правила, за да бъдем здрави и в хармония, както будизмът описва природата или принципите на боговете.

"Правилата", или знанието за тази вселена, предложени от боговете, са били използвани във всеки аспект на живота, подобно на начина, по който "науката" в съвременното общество управлява и оказва влияние върху нашето ежедневие. От архитектурата до развитието на изкуствата, от медицината до производството, всичко това не е било заради Фън Шуй, а с цел хармония в живота на човешките същества с цялата вселена, както и за духовна и физическа връзка.

Джанг Хенг, около 100 г. пр. Хр, със знанието за "петте елемента" и "Книгата на промените" конструира детектор за земетресения, който може да засича и предсказва земни трусове на повече от четири хиляди мили разстояние.

В древен Китай селското стопанство е било в голяма зависимост от знанията на тези древни учения. Има стих, който инструктира "кога да се сее и как да се полагат грижи за реколтата" съобразно 24 сезонни дати. Инструкцията от стиха била много научен начин за справяне със селското стопанство.

Разбира се, това е много по-различен подход в сравнение с този на модерната наука. Най-важната разлика е, че подходът на древните китайци наблягал на защитата на природата, докато съвременните научни методи препоръчват химическа или биологична "революция", която се оказа "недобре приета и неподходящо решение за живота на човека" според обществото като цяло.

Също така доста ясно бе доказано, че през 1972 г., след унищожаването на знанията и ученията на древните, зърнопроизводството в Китай е едва една трета от това по време на династията Сон (около 1000 пр. Хр.) [От: "Девет коментара за комунистическата партия", част 4, "Разрушаването на природата заставя ККП да жъне това, което е посяла" ( Epoch Times).]

Древните китайци смятали науката, природата и знанията от боговете за тясно свързани. Важно е да се уважават природата и ученията на боговете, както и да се извлича полза чрез науката, до която е достигнато посредством природата и предаденото от боговете.

Както е описано в "Девет коментара за комунистическата партия”, част 4: "Ясно е, че само възприемайки добродетелите на майката Земя - отстъпчивост, спокойствие и твърдост, следвайки Небето, може всичко да се поддържа и да процъфтява на Земята. "Книгата на промените" ни учи на правилно отношение към небесния Дао и земните добродетели, изисквайки от нас да следваме Небето, да сме верни на Земята и да почитаме природата."

Тези древни учения или древни науки имат основно предварително условие: Бог (или Буда) е създал света, а тези формули са за хората на Земята, които да разберат порядъка на Вселената в нашата ситуация.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!