Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Смилян - раят на боба

От фасула родопските майсторки приготвят всичко - от пита и пастет до шишчета пане

фото: Щиляна Чакърова, StandartNews

Смолян. Днес Смилян е смолянското село, известно в цяла България като столицата на родопския боб - задължителен специалитет на всяка уважаваща реномето си кръчма и механа. Той вече е толкова популярен и търсен, че през последните години пазарът се наводни от ментета с пъстър географски произход от всички краища на Балканите. Появиха се сортове дори от Китай, които обаче са толкова далеч от истинския смилянски фасул, колкото и родината на ментето.

Ако искате да се снабдите със смилянски боб, трябва да си го поръчате или да пътувате до Родопите, за да си го купите на място от Смилян. Произвеждат го и на други места по поречието на река Арда, но най-едрият става именно в селото, дало името на прочутия фасул. Местните хора го наричат фасульовица и зърната му са няколко пъти по-големи от шарения боб, а цветът им е бял или черен с лилави шарки. Всички останали видове и сортове са само негово подобие.

От няколко години бобът вече е с марката "Смилянски". Селото го почита не само като традиционна за поминъка култура. Вече 9 години чества боба на специален празник, а в местния музей на боба има десетки пана и декоративни макети, изработени през годините от децата в училището. Огромно пано от бобени зърна, изобразяващо родопски чан, също е част от атракциите на сбирката. На последното издание на празника селото се сдоби и с двуметрова бобена шушулка, издялана от дърво. Младият майстор Цветан Марангозов я изработил ръчно и тя ще стане емблема на Смилян. Съседното село Могилица например си има огромна дървена лъжица, ето че и Смилян може вече да се похвали със своя символ.

Родопчани и до днес се хранят далеч по-здравословно от много райони на страната - те не сядат на трапезата без картофи, мляко и боб. На празника домакините от Смилян изненадаха гостите с уникални вкуснотии, приготвени от "растителното месце". Който е похапнал поне веднъж от смилянския боб, ще се съгласи, че вкусът е много близък до месото. В действителност бобът е най-големият конкурент на белтъчините, "расли на кокал".

Да се сготви боб в казан, се иска майсторлък. Това е трудоемка работа, вари се дълго на бавен огън - хем да не тропа по лъжицата, хем да не остане бистра чорбата, а подправките и маслото се слагат 10-ина минути преди да е готов.

Местните кулинарки не жалиха фантазия и изобретателност и в кулинарния конкурс, посветен на боба. С най-любопитните споделиха и рецептите за постите - деликатеси от боб, с които отрупаха масата. А там имаше наистина фантастични неща - пита от бобено брашно, бобена яхния в печена тиква, пастет и сармички. Жените от селото казват, че няма нищо по-вкусно на коледната трапеза от майсторски приготвен смилянски боб. "Ако намерите, купете си - съветват те - става за всичко - за салата, за пълнене на чушки, за яхния, за чорба".      

Ето една много вкусна рецепта за бобени шишчета пане, които грабнаха първа награда на празника в Смилян.

Наградената рецепта

Сварява се около 1 кг истински смилянски боб. Прави се панировка от яйце и брашно, в което се слага и малко сол. Сварените бобени зърна се овалват в сместа и се пържат в сгорещено олио. След това внимателно се нанизват на дървено шишче и се гарнират с магданоз, печена или маринована червена чушка или домат. По желание могат да се овкусят с лимон и черен пипер.


Истинска история за фасул

Кулинарите и ценителите, без да се замислят, ще кажат, че смилянският фасул е най-хубав. Аз обаче ще ви разкажа една история от първа ръка, според която най-вкусен е бобът тогава, когато го яде прегладнял човек. Разказа ми я преди много години баща ми, който бил 4-годишен, когато родителите му се преселват в село Смилян. Историята от детството му се разиграла около средата на 30-те години на миналия век. Тогава Смилян било като всички родопски села - изцяло препитаващо се със земеделие и животновъдство. Месо се слагало на трапезата само на най-големите празници, а менюто по традиция било боб, картофи и мляко.

Баща ми бил на около 10 години, когато заедно с по-големите братя и сестри отишъл в далечна местност край границата, за да събира сено. Баба ми, типична родопска многодетна майка, спретнала храна за цяла седмица. В дисагите на коня имало всякакви гозби - да са сити момчетата, че сенокосът е тежка работа. Освен сарми, пататник, клин и мляко, имало и голям съд с бобена яхния. Времето било хубаво, работата споряла и сеното било изсушено бързо. От бабините вкуснотии останал само бобът, а най-големият от чичовците ми се разпоредил: "Няма за кога да го ядем, утре се прибираме. Изсипете го в храстите". Баща ми така и направил, но през последната нощ се извила страшна буря и намокрила сеното. Трябвало да останат още поне ден, за да го сушат. Около обяд момчетата били толкова гладни, че свят им се виел, но храна нямало. Спогледали се, подвоумили се, пък отишли в храстите да търсят изсипания боб. Той бил така измит от дъжда, че почти нямал вкус. Баща ми и братята му обаче го поочистили от тревата и камъчетата и го излапали за минути. "Това беше най-вкусното нещо, което бях ял", спомняше си той десетилетия по-късно.

Щиляна Чакърова, StandartNews (със съкращения)

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!