Следвайте "Буднаера" в Телеграм
"Ядосаните китайски пръчици"
 |
| Хиляди жители на Укан (Wukan) се събраха за втори пореден ден на 11 декември 2011 г. в предната част на пагодата с троен покрив, която изпълнява ролята на кметство. |
Китайската есен не е Арабска пролет?
Вестник Лос Анджелис Таймс публикува статия от Ю Хуа (Yu Hua), озаглавена "Китайската есен не е Арабска пролет". Ю отбелязва, че Мао Дзедун, бивш председател на Китайската комунистическа партия (ККП), е използвал "теорията на китайските пръчици", за да подеме революция в Китай. Неговата теория до голяма степен засяга днешния китайски режим...
Теорията на китайските пръчици разглежда китайския народ като сноп от пръчици. Въпреки, че е лесно да се счупи една пръчица, е много трудно да се счупи цял сноп от пръчици, особено сноп от гневни пръчици. Подобни опити могат да доведат до революция. Мао използвал тази теория, за да подтикне китайските фермери да се вдигнат на революция.
Ю каза: "Навсякъде в Китай има гневни пръчици, като има над десет хиляди конфликти между народа и държавата всяка година. Според китайски учени през миналата година е имало 180 хиляди стачки и протести в Китай, което се равнява средно на 493 подобни събития дневно. Броят на настоящите вълнения в Китай е три пъти по-голям отколкото преди десет години”.
Чин Йонгмин (Qing Yongmin), известен застъпник за демокрация от град Ухан и съосновател на Китайската демократическа партия, каза: "Броят на хората в Китай изправили се срещу нарушенията на човешките права е по-голям от броя на държавните чиновници. Режимът на ККП обаче забранява големите и спонтанни събирания, което показва колко уплашена е ККП в действителност."
Поради страха на режима от загуба на властта, той влага огромни парични средства за поддържане на стабилността, което от своя страна озлобява още повече вече ядосаните китайски пръчици.
Джан Лифан (Zhang Lifan), китайски конституционен учен, каза пред "Гласът на Америка", че "поддържането на стабилността" се е превърнало в индустрия в Китай. Под прикритието на поддържане на стабилността военни и местни държавни чиновници изискват допълнителни средства от централното правителство. Някои местни държавни чиновници се нахвърлиха на възможността да смажат вероятни бунтове. Те искаха да покажат пред своите началници, че управлението им е наистина ефективно.
В Тунис самозапалването на търговеца на плодове доведе до Жасминовата революция, която се разпростря в целия Близък изток. Въпреки, че ККП блокира и изопачава новините, свързани с тези събития - заради страха си, че режимът може да бъде свален от демократична революция - много китайци започват да се питат дали вълненията в цял Китай могат накрая да прерастнат в "Китайска пролет".
Джанг Тянлянг (Zhang Tianliang), професор от Университета Джордж Мейсън, каза: "Когато китайците протестират, те нямат за цел да сложат край на режима на ККП. По-скоро тези протести са фокусирани върху личните нужди и интереси на хората, като например борбата срещу замърсяването на околната среда или срещу разрушаването на домовете и частната им собственост, и т.н. Когато се бориш за конкретна цел, ККП ще се изправи срещу теб с железен юмрук, но обикновено същевременно ще отговари на някои от вашите нужди."
Ю Хуа смята, че съществуват само два изхода за Китай: демокрация или революция. Но Джанг Тянлянг не е съгласен с това твърдение: "Нито една от двете хипотези на Ю Хуа не може да се случи, докато ККП е все още на власт. Без значение дали хората се борят за демокрация или за революция, целта е една и съща - да се сложи край на диктатурата. В действителност повечето китайци биха искали да видят края на еднопартийната диктатура. В това число много чиновници от ККП."
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!