Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Gary Feuerberg (Epoch Times) (със съкращения)

Лидер на китайско демократично движение удостоен с награда посмъртно

Снимка на Лиу Ди малко преди смъртта му. (Със съдействието на фондация "Уей Джингшенг")
Снимка на Лиу Ди малко преди смъртта му. (Със съдействието на фондация "Уей Джингшенг")
Лиу Ди начело на движението от 5 април 1976 г. на пл. „Тянанмън“. Това е полицейска снимка, използвана като „доказателство“, но за други е заснет героизъм. (Със съдействието на фондация „Уен Джиншенг“)
Лиу Ди начело на движението от 5 април 1976 г. на пл. „Тянанмън“. Това е полицейска снимка, използвана като „доказателство“, но за други е заснет героизъм. (Със съдействието на фондация „Уен Джиншенг“)

Вашингтон. Дисидентът, който оглави протеста, инициирал демократичното движение в Китай, скромно не потърси никакво признание. То обаче дойде с присъждането на „Шампионската награда за демокрация на Уей Джингшенг“ на Лиу Ди (Liu Di).

На 5 април 1976 г. хиляди се събират на югоизточния ъгъл на пл. „Тянанмън“ на протест срещу Културната революция и управлението на четиримата Маови наследници над Китай.

Начело на протестите е Лиу Ди и наскоро фондация „Уей Джингшенг“ (Wei Jingsheng) го удостои за неговия „огромен принос към каузата на китайската демокрация“.

61-годишният Лиу почина от рак на 19 октомври в Китай, преди да може да чуе новината за награждаването си.

Протестът от 5 април е повратен момент. „През 1976 г. хората вече бяха започнали да изпитват недоверие към лъжите на комунистическата партия – коментира Уей Джингшенг, цитиран в изявлението на фондацията. – Но по онова време много малко хора й се противопоставяха открито… Повечето хора все още вярваха в нея.“

Лиу е включен в черните списъци, става беглец и впоследствие излежава 10 месеца в затвора. Протестът от 1976 г. обаче инициира вълни от протести за демокрация в Китай. До края на живота си Лиу присъства в различни продемократични движения, макар че дейността му остава неизвестна за повечето хора.

Уей Джингшенг също изиграва водеща роля в движението „Стена на демокрацията“, именувано на дълга тухлена стена в пекинския квартал Шидан (Xidan), където е позволено поставянето на лични изказвания през краткия период на относителна отвореност под управлението на Денг Шяопинг (Deng Xiaoping). Най-известният коментар, стартирал движението „Стена на демокрацията“, е на Уей.

Той проявява смелостта да каже, че нещо жизнено необходимо липсва в комунистическата държава, а именно демокрацията. Прекарва в затвора 18 години от живота си, включително много години в строг тъмничен затвор, заради продемократичната си дейност. Президентът Клинтън успява да осигури освобождаването му за медицинско лечение в САЩ.

В САЩ Уей основава фондация „Уей Джингшенг“ през 1998 г., посветена на поощряването на човешките права и демократизацията на Китай. Самият той е печелил многобройни награди, в това число „Сахаров“ за свобода на мисълта и „Робърт Кенеди“ за човешки права.

Съгласен с участта си


Лиу е стриктно наблюдаван от комунистическите власти след освобождението му от затвора през 1990 г. заради ролята му в протеста на пл. „Тянанмън“ и никога не е освободен от преследване, според изявлението на фондацията. Поради това не е в състояние да се задържи на постоянна работа и живее в постоянна бедност. Дисидентството му обаче продължава въпреки това.

По думите на Чипинг Хуанг (Ciping Huang), изпълнителен директор на Фондацията, отличителна черта на Лиу е била мълчаливата му саможертва. „Бяхме изненадани да открием, че Лиу е най-странилият от внимание демократичен активист, когото сме виждали“.

Когато някой го пита за движението от 5 април, Лиу отговаря: „По онова време не се замислих много. Знаех, че сме обречени на неуспех и че развръзката няма да е добра. Аз съм само един от хората и просто направих, каквото трябваше. Мой дълг е да съм съгласен с участта си. … Когато сме изправени пред такъв феодален фашистки тип Културна революция, вдигането на бунт е дълг на всеки китаец със съвест.“

Активизмът на Лиу съчетава смелост с трезвото приемане на цената на тази смелост. По думите на Хуанг, през 1976 г. той е бил един от „малкия брой хора, които са осъзнавали нуждата от промяна на социалната система, не са имали илюзии относно еднопартийната диктатура и са имали желание да заплатят цената на подобна идеология“.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!