Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Kan Zhong Guo

Първият богаташ в Китай - Мао Дзедун

Група от млади медици, които изучават копия на "Малката червена книга" на Председателя Мао в болница в Пекин преди започване на трудовия ден по време на "Великата пролетарска културна революция"
Група от млади медици, които изучават копия на "Малката червена книга" на Председателя Мао в болница в Пекин преди започване на трудовия ден по време на "Великата пролетарска културна революция".(AFP / Getty Images)

Възнагражденията от процентите, изплатени за авторско право, спечелени от политиците на Запад, идват най-вече от публикувани трудове, когато те вече не са на власт. Обаче в екстремна диктатура като комунистически Китай, където се агитира "всеобщо равенство", цялата частна собственост се експлоатира. Като например случаят с възнагражденията за авторско право на Мао, за "Малката червена книга", която той задължавал всички да четат и чието разпространение достига 5 млрд. копия - повече от това на Библията...


Мао беше доживотен ръководител на Китайската комунистическа партия (ККП), но в действителност и държавен глава - всичката му литература, независимо дали е била публикувана, дали са били поверителни статии или речи, са третирани като частна, интелектуална собственост, от която той е печелил възнаграждения за авторско право. Неговата изключителна власт означаваше, че четенето на книгите му е "задължително" и съответно те бяха сред най-четените текстове в света; така "Малката червена книга" достига разпространение от 5 млрд. копия - повече от тези на Библията.

Задълбочените изследвания върху неизчислимото богатство на Мао във формата на имущество посочват, че имуществото е придобито с печалбите от огромните печатни количества на произведенията му; това се потвърждава от факта, че всеки е трябвало да притежава тези трудове, като значителен брой са били закупени от предприятия и организации. Тези възнаграждения от процентите за авторско право и допечатките на изданията са получавани непрекъснато от Мао, след което са използвани за придобиване на имущество.

Помислете за това: секретариата на ЦК на ККП е участвал в редакцията, корекцията и изглаждането на трудовете, които впоследствие са отпечатани под името на Мао. Трудовете под въпрос са: "Относно противоречията", "Относно практиката", "Относно коалиционния кабинет", "Относно Народната демократична диктатура" и "Относно правилното боравене с противоречия сред хората". Мао събира всички възнаграждения от трудовете на безименни писатели, без да пропуска едно възнаграждение.

Според "Дописка за премахване на Данъчната система за авторското право" и "Пълна реформа в системата за възнаграждения на авторите (премахване на Данъчната система за авторското право)", публикувани от Групата за партийна култура и Асоциацията на китайските писатели, от ЦК на ККП е взето следното решение на 11 октомври 1960 г.: "Писателите, които напоследък напълно разчитат на доходи от авторски възнаграждения, трябва да следват системата на месечна заплата. Авторските възнаграждения са маловажен фактор като допълнение в изкарването на прехраната и като стимул за творчество".

Според това решение доходите на Мао от възнагражденията за авторски права след тази дата са против правилата на Централния комитет на ККП, и това се равнява на използване на власт за лична изгода.

След като Мао е получавал собствена заплата - най-високата заплата за всички административни длъжностни лица, той нито се е нуждаел от авторско възнаграждение като допълнителен доход за изкарване на прехрана, нито пък се е нуждаел от стимул за творческа креативност. Така че може да се отсъди, че е нарушил закона и разпоредбите, което се равнява на различна форма на корупция. Освен това премахването на Данъчната система за авторското право показва, че китайците са одобрявали Мао Дзедун; това може да се тълкува единствено като засилване на статуса на диктатурата на Мао.

До 1976 г. Мао е депозирал повече от 76 милиона юана (повече от 11 милиона щ. д.), според статията Противоречието на милиардите на Мао Дзедун от възнаграждения за авторско право, публикувана в списанието "Партийна история на ККП", брой 5, 2004 г., издателство Джянгши (Jiangxi). Това се равнява на над 10 милиона индивидуални китайски депозити от същото време.

Доходите на Мао се равняват на общите доходи на населението на родните градове на девет висши ръководители на комунистическата партия. Родният град на Пенг Де Хуай (Peng De Huai) и Мао Дзедун - Хунан Шянгтан (Hunan Xiangtan), родният град на Лиу Бай Ченг (Liu Bai Cheng) - Чонгчинг Кайшян (Chongqing Kaixian), на Чен И (Chen Yi) - Сичуан Леджи (Sichuan Lezhi), на Шу Шянг Чян (Xu Xiang Qian) - Шанкси Утай (Shanxi Wutai), на Су Ю Джиа (Su Yu Jia) - Хунан Хуейтонг (Hunan Huitong), на Шу Хай Данг (Xu Hai Dang) - Хъбей Уангбей (Hubei Wangbei),на Луо Рю Чинг (Luo Rui Qing) - Сичуан Ланчанг (Sichuan Lanchang), на Лиу Шао Чи (Liu Shao Qi) - Хунан Лингшянг (Hunan Lingxiang) и на Чен Юн (Chen Yun) - Шанхах Чинг Пу (Shanghai Qing pu), което представлява доходите на 7 224 608 души!

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!