Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Китай: Фалшивата картина на китайския разцвет
 |
| Възрастна китайка превозва дърва за готвене, крайбрежието на река Яндзъ, град Дзюдзян, 7 март 2007 година. Снимка: Mark Ralston/AFP/Getty Images |
Веднъж на конференция за Китай в Ню Йорк, когато зададоха въпрос за това каква асоциация събужда думата „Китай”, една жена каза: „Най-богатата страна в света”...
Като китайка живееща в Америка продължавам да срещам хора, които ме питат дали да инвестират в Китай, тъй като икономиката в страната процъфтявала.
Съществуват няколко фактора, които е възможно да повлияят на представите на чужденците за Китай. Така например, през последните 30 години на икономическо развитие, комунистическият режим в Китай позволи на някои хора да забогатеят, което създаде впечатлението, че цялото китайско общество забогатява.
Китайската Народна Република (КНР) притежава огромни чуждестранни резерви във вид на дългови американски облигации на сума надвишаваща $1,2 трилиона. Освен това, средствата за масова информация и Wall Street, както и Световният финансов център в Ню Йорк, създадоха за Китай образ на „златна мина” за чуждестранни инвестиции.
Бедното население
В сравнение с епохата на Мао Дзедун, жизненият стандарт на много китайци значително се е подобрил. Но реалността е такава, че въпреки динамиката на развитие през последните 30 години, китайското общество остава много бедно.
В книгата си озаглавена „Следващото десетилетие” американският политолог Джордж Фридман отбелязва, че по данни на Китайската Народна банка, 60 млн. китайци (около 5% от населението) принадлежат към средната класа, средните доходи на която надвишава $20 хил. на годна.
600 млн. китайци принадлежат към класа, на която средният семеен доход за година не надвишава 1000 американски долара, което прави около 3 долара на ден.
Фридман, който също е и директор на изследователско-аналитичната организация Stratfor, е стигнал до извода, че 80% от китайците живеят в условия, характерни за бедните райони на Африка.
Дългът на САЩ
Въпреки икономическите реформи, Китай все още е страна с планова икономика. Китайският режим разчита на икономическото развитие, за да узакони властта си и да укрепи нацията.
Властите на Китай акумулират огромни резерви в чуждестранна валута от манипулиране на юана, от налагане на високи данъци върху преработвателната промишленост, която се занимава с експорт, включително монополния пазар на редките метали, а също и от евтината работна ръка.
Лари Ланг, професор по финанси към Китайският университет в Хонг Конг, наскоро заяви, че Китай има най-високия в света данък доход.
За да се поддържа нисък обменен курс, който дава преимущество на китайските износители, китайските власти решават да купят дълговете на САЩ, за да влияят на курса на долара.
Покупката на дълговите облигации на САЩ също така прави Вашингтон икономически зависим от Китай и сам по себе си удобен политически инструмент за него. Това е довело до тук, че през последните няколко десетилетия САЩ в общи линии игнорира нарушаването на човешките права, прилагано от китайския комунистически режим, а също така си „закрива очите” за социалните групи, към които комунистическата партия на Китай се отнася като към „враг”.
Несъответствие в доходите
Плана за икономическо развитие на Китай е разработен от Ден Сяопин, който е смятан за архитект на икономическите реформи в КНР. Неговата цел е била в началото да се облагодетелстват някои, а след това останалите. Но в последствие реформата останала само на първият етап, позволявайки само на някои да се облагодетелстват.
Миналата година в Китай е имало около 500 хил. милионера, съгласно съвместния доклад на швейцарската банкова група Julius Baer Group и инвестиционната група CLSA Asia Pacific Markets. Нещо повече, тази година броят на милионерите е нараснал на 534 хил. според юнския отчет на консултативните компании Capgemini SA и Merrill Lynch Global Wealth Management. Китай е на четвърто място в света по брой на богаташи, отстъпвайки на само на САЩ, Япония и Германия.
Наскоро статия на Джан Монан във вестник China Daily потвърди, че богатите семейства наброяват едва 0,2% от общият брой семейства в страната, което е значително по-малко в сравнение с другите страни.
Като пример делът на заможните семейства в САЩ съставлява 4,1%, а в Швейцария – 8,4%. Джан призовава китайските власти да увеличат данъка върху недвижимото имуществото, за да може по този начин разликата в разпределението на материалното благосъстояние да стане по-нормална.
Известният социолог Джоу Сяоджен, председател на Института по права и социологии при Женминският университет в Китай, отбеляза в интервю за The China Post: „Не забравяйте, че днешния успех на Китай достига 300 млн. души чрез използването на 1 млрд. нископлатени работници. В допълнение на това, корумпираната съдебна система и несправедливото разпределение на богатствата засилва проблема още повече”.
Коефициентът Джини в Китай, който измерва равнището на разслоение в обществото по размера на доходите, се е увеличил до тревожното равнище от 0,47 през миналата година (показател от 0,4 е приет за тревожен), има опасност той да надвиши 0,5 през тази година, достигайки исторически максимум.
Дори и в големите градове разликата в доходите е огромна и коефициентът Джини достига 0,36. Джоу посочва, че тази ситуация прелива в обществените вълнения, включително случаите на самоубийства на работници от завода Foxconn; честите случаи на убийства на деца в градовете Шенджен и Шанхай; а също така и случаите на самозапалване в знак на протест срещу насилствената конфискация на земя и домове от страна на чиновници.
„Бягството” на богатите китайци
Съвместен доклад на списанието The Hurun Report и китайските търговски банки, издаден на 29 октомври, съдържа данни за разпределение на благосъстоянието сред богатите китайци през 2011 година.
Докладът се основава на изследване, проведено в 18 централни града и сред хора, чието благосъстояние надхвърля 60 млн. юана (12,6 млн. лв.), съобщава нандцинският вестник Yangtze Evening Post.
46% от анкетираните потвърждават, че планират да емигрират в други страни, а 14% вече са го направили. В допълнение на това, една трета от анкетираните притежават имот зад граница.
Този отчет повдига сериозни опасения за китайския режим. Интернет изданието Хуандзю, собственост на държавния вестник Женмин Жибао, публикува статия, осъждаща заможните хора, които напускат Китай. В статията се казва, че такава емиграция може да доведе до икономическа катастрофа и затова трябва да бъде ограничена.
Повечето хора, решили да напуснат Китай, казват, че не се чувстват в безопасност, ако останат в страната. Техните опасения включват липсата на независима правосъдна система, непредсказуемата икономическа политика и високите данъци.
За китайския режим стабилността е главен приоритет. Той е принуден да разчита на народноосвободителната армия и военизираната милиция, за да контролира растящата бройка на насилствените протести.
Мишел Янг — бивша китайска гражданка, понастоящем живееща във Вашингтон, САЩ. Тя е автор на аналитични статии за Китай и китайско-американските отношения.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!