Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Богът на брака
 |
| фото: Kan Zhong Guo |
 |
| фото: Kan Zhong Guo |
 |
| фото: Kan Zhong Guo |
Две същества, предназначени да се съберат в брак, макар и на хиляди километри едно от друго, са вързани с невидима червена лента от Бога на брака...
В китайския език е известен древният израз: "Юе Шя Лао Рен", или "Старецът на лунната светлина". Историята за него е била широко разпространена по време на династията Танг.
Тя започва така. Родителите на Уей Гу починали, когато той бил много млад. Той бил нетърпелив да си намери момиче и да се ожени, но все не успявал. Един ден пътувал до Сонг Сити и останал в един хотел. Знаейки за Уей Гу, друг гост на хотела се опитал да му помогне да се срещне с момиче от близкото село. Те уредили двамата да се срещнат в храма Лонгшинг в близост до хотела на следващата сутрин.
Уей Гу бил нетърпелив да срещне момичето и пристигнал там още преди да се зазори.До храма той видял на лунната светлина седнал на земята старец да чете дебела книга, опрян на голям чувал зад него. Уей Гу се приближил, погледнал към книгата, но не можал да разбере нито дума.
Станало му любопитно и запитал: "Извинете, каква е тази книга? Аз съм начетен и мога да чета много езици. Дори мога да чета индийски Санскрит! Но не мога да разбера думите във Вашата книга. Защо?"
Старецът се засмял и казал: "Това не е книга от земния свят, как ще можете да я четете?"
"Каква е тази книга?" - попита Уей Гу.
"Това е книга от друг свят", отговорил старецът.
Уей Гу се учудил, "Как така човек от друг свят ще дойде на този?"
Старецът отговорил: "Не е важно как съм дошъл, Вие ме срещнахте само защото сте излезли от града твърде рано. Съществата от нашия свят имат да организират тук неща за човешките същества, затова трябва да идват тук често".
Уей Гу попитал: "Е тогава, какви неща са в твоите ръце?"
"Аз държа книгата, в която пише кой за кого ще се ожени", отговорил старецът.
Чувайки това Уей Гу се зарадвал и казал: "Аз съм тук, за да се срещна с едно момиче днес. Ще успея ли да се оженя за нея? "
Старецът отговорил: "Вашият ред още не е дошъл. Бъдещата Ви съпруга е само на 3 години и ще стане Ваша съпруга едва когато е на 17 години."
Разстроен от този отговор, Уей Гу попитал небрежно: "Какво носите в чувала си?"
"Червени ленти. С тях се връзват краката на съпрузите. Аз връзвам краката им заедно.Без значение дали двете страни са врагове, дали са далеч един от друг, дали са бедни или богати, или са в различни държави - като вържа тези червени ленти на краката им, те ще станат съпрузи. Вашите крака са вече вързани, така че няма смисъл да търсите друга."
Уей Гу запита: "Е, къде е жена ми тогава? Как си изкарва прехраната нейното семейство? "
"Тя е дъщеря на г-жа Чен от северната част на града", отговорил старецът.
"Може ли да я видя?" - попитал Уей Гу.
"Г-жа Чен често я носи тук, за да продават зеленчуци, ако ме последвате ще Ви я покажа", казал старецът.
Зората се разпукнала и момичето, за чиято среща Уей Гу дошъл, не се появило.Старецът се изправил и хващайки в едната ръка книгата, в другата - чувала, се запътил към пазара. Уей Гу го последвал. Когато пристигнали на пазара видели жена, сляпа с едното око, да държи грозновато малко момиченце, облечено в дрипи.
Старецът казал на Уей Гу: "Малкото момиченце в ръцете на жената е Вашата бъдеща съпруга."
При тази гледка Уей Гу се ядосал много и попитал стареца: "Какво ако я убия?"
Старецът отговорил: "Това е човек, за когото е предопределено да живее в богатство и да има високо положение в обществото, и Вие ще се издигнете благодарение на нея. Защо ще я убивате?" След като казал това, старецът изчезнал.
Уей Гу се завърнал в хотела, наточил един нож и го дал на слугата си, като му казал: "Трябва да свършиш работата добре! След като я убиеш ще те възнаградя с десет хиляди гуана (древни китайски пари, б.р.)."
На следващия ден слугата отишъл на пазара. Той се скрил в тълпата и при удобна възможност нападнал момичето. Хората наоколо се разпищяли и разбягали. Хаос настанал в целия пазар. Слугата използват суматохата, за да се измъкне. Като се върнал, докладвал на господаря си: "Исках да забия ножа в сърцето на момичето, но само успях да стигна до челото й." Като чул това Уей Гу се отказал от плана си и продължил да си търси съпруга.
Изминали четиринадесет години и Уей Гу бил назначен за генерал на Шянгджоу.Уанг Тай, управител на Шянгджоу, предложил на Уей Гу своята дъщеря за съпруга.Младоженката била красива млада дама. Уей Гу бил много доволен и се оженил за нея. Съпругата му била добра с него във всяко едно отношение. Имало само едно нещо, което Уей Гу намирал за доста странно: съпругата му винаги носела нарисувано цвете на челото между веждите си - дори когато миела лицето си не го махала. Уей Гу попитал съпругата си за целта на тази украса.
Избухвайки в ридания, тя му отговорила: "Аз съм осиновена, управителят Уанг Тай е мой чичо. Баща ми е починал след като съм се родила, а майка ми и брат ми наскоро след това. Семейството ми се е загубило. Бях отгледана от г-жа Чен, която продаваше зеленчуци на пазара. Един ден, преди четиринадесет години, в тълпата на пазара някой ме е намушкал с нож без видима причина. Оттогава имам белег на челото между веждите. Преди няколко години чичо ми е бил повишен в управител на Шянджоу. Аз дойдох тук, за да живея при него. Сега той ме омъжи за теб."
Уей Гу попитал: "Твоята гледачка, г-жа Чен, сляпа ли беше с едното око?"
"Да. Ти познаваш ли я?" - попитала съпругата му.
Уей Гу направил дълга изповед пред жена си. Съпругата му се трогнала от честността му и не го обвинила за грешната постъпка. Двамата били изумени от това как съдбата събира съпрузите. Оттогава двойката започнала да цени брака си още повече и имала дори още по-хубав брачен живот.
Тази история бързо обиколила Сонг Сити. Хората започнали да вярват, че браковете свързват хора вързани с червени ленти и събрани от Стареца на лунната светлина, който бил Богът на брака. Местните хора сменили името на хотела на "Годежен хотел", за да ознаменуват появата на Бога на брака. Тъй като никой не знаел името му, хората просто го наричали "Стареца на лунната светлина" или "Юе Шя Лао Рен". За да го почитат, хората започнали да поставят негови статуи в храмовете. Дори и днес мъже и жени ходят в тези храмове, за да искат помощ от него да намерят своите предопределени съпруги и съпрузи.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!