Следвайте "Буднаера" в Телеграм

By Jane Lin & Quincy Yu (Epoch Times)

Как държавните банки на Китай имат огромни печалби в забавена икономика

16-те банки на Китай - всички от които са държавна собственост - обявиха общи приходи от 1,66 трилиона юана (US $ 262 млрд.) през първите три тримесечия на тази година. Според анализатори те жънат такива прекомерни печалби чрез инвестиране в пазара за частно кредитиране.

Общите приходи на 16-те банки на Китай надминават общия БВП на шест западни китайски провинции, с нетната печалба, достигаща почти 700 милиарда юана (САЩ $ 110,4 милиарда), което преобразувано в дневна печалба е 2,5 млрд. юана (САЩ $ 394 милиона), отбелязва Guangzhou Daily в доклад от 31 октомври.

В доклада се казва, че тези банки са в състояние да разклатят тенденцията и да направят огромни печалби в забавена икономика чрез нетния лихвен доход и растеж в своите "посреднически бизнеси".

Но според пекинския икономист Чи Янчен (Qi Yanchen) тези държавни банки имат прекомерни печалби от инвестиране в лихварство, където кредитополучателите, като например малки и средни предприятия, са таксувани с изключително високи лихвени проценти.

"Въз основа на нашите изследвания и анализ на данни открихме, че една трета от капитала в лихварството идва от банки", каза Чи пред Epoch Times.

Банковите служители и лихварите работят заедно, за да прехвърлят кредитни средства от банките в лихварския пазар чрез "напълно легални процедури", допълва Чи.

Държавните медии също обявиха доклад в края на септември, твърдейки, че значителни суми от депозити в четири големи държавни банки са намерили своето място в частния пазар за кредитиране.

Но колко точно голям е частният кредитен пазар на Китай?

Хуанг Ийпинг (Huang Yiping), директор и главен икономист на нововъзникналата Asia at Barclays Capital, наскоро оцени, че общият размер на капитал в частния кредитен пазар в Китай е около четири трилиона юана (САЩ $ 630,9 милиарда), посочи Legal Daily на 1 ноември.

Друг доклад, съвместно издаден от Министерството на жилищното строителство и развитието на градските и селските райони и Gaohe Capital, отчита, че мащабът на пазара за частно кредитиране в Китай далеч надхвърля оценките за индустрията, с над 500 милиарда юана (САЩ $ 79 милиарда), инвестирани в Уенджоу (Wenzhou) в провинция Джъдзян (Zhejiang), един трилион юана (US $ 158 млрд.) в провинция Шанси (Shaanxi) и над 200 млрд. юана (US $ 31,55 млрд.) в Ордос (Ordos) във Вътрешна Монголия.

Неотдавна китайските медии съобщиха и че основната производствена област в южната част на Китай в делтата на Перлената река има пазар за частно кредитиране, оценен на десетки милиарди юани.

Собственик на компания за заеми в град Джухай (Zhuhai) в южната провинция Гуандонг (Guangdong), който пожела да не бъде назован, каза пред Epoch Times, че отпускат вътрешни средства от банки, включително от трите най-големи държавни банки.

"Но трябва да имате специални отношения с изпълнителния директор на банката, за да го направите", каза той. "Обикновена връзка не е достатъчна. Трябва да е връзка на акционер."

Той също така каза, че не съществува риск, тъй като парите им принадлежат на банките, което означава, че принадлежат на държавата. "Ако клиентите отидат директно в банките, банките определено няма да им ги отпуснат", добави той.

Управителят на малка фирма за заеми в област Тянхъ (Tianhe) на град Гуанджоу (Guangzhou) сподели пред Epoch Times, че те също пренасочват пари от няколко големи държавни банки в пазара на частното кредитиране.

"Банките печелят от разликата в лихвения процент. Това е поверително. Много е трудно за малките и средни предприятия да вземат заем по редовните канали.", обясни той.

Монополът на банките

Общият растеж на някои от изброените банки е по-голям от този на други държавни гиганти, според доклад на Guangzhou Daily.

Икономистът Чи Янчен посочи, че тези банки са част от монопол на държавните банки. Чи заяви, че най-сериозният аспект на този монопол е прекомерната намеса на режима на финансовия пазар, което нарушава механизма за ценообразуване на пазара.

"Основната движеща сила на пазара за лихварство в Китай всъщност е, че лихвените проценти, определени от монополизирания пазар са твърде ниски, което прави лихвените проценти на неофициалния сив пазар неизбежно високи", заяви Чи.

Много анализатори критикуват този вид схема за двойно определяне на лихвения процент.

Икономическият журналист Йе Тан (Ye Tan) писа наскоро в блога Sina, че режимът не е мотивиран да ограничи пазара на лихварство изобщо, а вместо това го подхранва, преследвайки собствените си финансови интереси. В резултат на това икономическата среда се влошава.

"Административните власти трябва да имат смелостта и съвестта, за да признаят, че е нечестно да има двойно определяне на лихвените проценти, а след това да предприемат действия за реформа", каза Йе.

Ключът за решаване на този проблем е внедряването на пазарно-ориентирана система, която да замести двойното определяне на лихвените проценти, и приемането на закони, които позволяват частното кредитиране, допълни Йе.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!