Китай ЗН: 45 милиона жертви на Големия глад

На 1 октомври, Националният Ден на загиналите във войните, Southern Metropolis Daily публикува репортаж за периода от Великия скок до Големия глад, документиращ бедствието на милиони загинали от глад, когато дори е имало канибализъм. Фенг Ke, професор по история в Университета на Хонконг, наскоро публикува монография, заключаваща, че загиналите от глада са били 45 милиона. Както винаги, Китайската комунистическа партия (ККП) е крила своите престъпления и историческата истина…

Новата книга на проф. Фенг Ke (Frank Dikotter),"Големият глад на Мао Дзедун: Катастрофата 1958-1962 в Китай", бе публикувана на 29 септември, от HK New Century Press. Той посочва, че истинският мащаб на бедствието е неизвестен.

От 1958 до 1962 г., Мао започва Великия скок. Той въвежда Трите червени знамена, целящи да задминат производството на желязо и стомана на Великобритания и САЩ, настоявайки, че смелостта на хората ще доведе до същите добиви и в реколтата. Мао хвали комунизма интензивно, и донася безпрецедентни икономически, политически и социални бедствия на Китай.

"История на ККП, том II", публикувана по-рано тази година, посочва, че според Националното статистическо бюро, трите години на "природно бедствие" са причинили над 10 милиона смъртни случая.

Мао Юши, добре известен китайски икономист и директор на пекинския Икономически институт Тянзе, каза, че е правил изследвания в тази област, и има съмнения за данните от 10 милиона смъртни случая.

Мао Юши: "Историята на ККП твърди, че населението е намаляло с 10 милиона, починали от глад, което е много наивно. През тези три години са родени и много хора. Ако след като се добавят те населението пак е намаляло с 10 милиона, става ясно, че смъртните случаи са над 10 милиона. "

В книгата "Надгробна плоча: Документална хроника на 1960-те години Голям глад в Китай", зам. президентът на сп. Yanhuang Time, Янг Джишенг казва, че от 1958 г. до 1962 г. климатът е бил както обикновено, но 36 милиона китайци са загинали от гладна смърт. Бащата на Янг Джишенг, пенсионирал се като старши кореспондент на агенция Шинхуа, е починал от гладна смърт през Големия глад. Бабата и дядото на репортера на NTD, Лиюан Хан, умират също от гладна смърт. Преди да умрат, те са яли кори, корени от трева и памук от юргани.

Проф. Фенг Ke посочва в новата си книга, че според полицейските доклади от това време и вътрешни отчети на ККП от последните месеци на движението, броят на случаи от неестествена смърт е бил 45 милиона, 6-8% от които са от изтезания или екзекуции.

Чен Изи, бивш ръководител на Института за икономическа реформа на Китай, е правил проучване преди 20 години, поискано от Джао Зиянг. В него той също стига до заключението, че смъртните случаи са били 45 милиона в резултат на Големия глад в Китай.

Мао Юши: "Причината за това определено не е климата, а лъжите във фалшивите репортажи, че зърно производството е стигнало 5 т/му (7,5 т/дка). Хора, казали истината, са били задържани, като например Чян Шуесан. Освен това, комуните забраняват на семействата да готвят вкъщи и хората са принудени да се хранят заедно в големи столови. За рафиниране на стомана всички са били накарани да правят стоманолеярни вкъщи. Как би могъл един селянин да знае как се лее стомана? Това е било подигравка. Същевременно реколтата им е изгнивала на полето и никой не е могъл да я прибере. Така се е стигнало до глада."

В. Nanfang Urban публикува на 28 септември дълга документална хроника, озаглавена: "Гладът от 3-годишното бедствие на Големия скок в източната провинция Сичуан". Джу Чянсен от Даджоу, Сичуан, каза, че по време на 3-годишното бедствие там е имало 10 случая на канибализъм. В много други части на Китай също има канибализмът по това време.

Тогавашният президент Лиу Шоачи казва на Мао Дзедун по време на "Срещата на 7,000-те": "Толкова много хора умират от глад. Ти и аз ще влезем в историята, канибализмът ще бъде записан в аналите." През 1961 г., Лиу Шоачи инспектира селските райони на провинция Хунан за 44 дни и казва, че гладът е "30% естествен и 70% човешко дело". Лиу поисква от Мао да се самокритикува публично. За да се измъкне от ситуацията, Мао започва Културната революция, донасяйки още бедствия в последвалите 10 години.

Мао Юши: "ККП направи голяма и безпрецедентна грешка, но не посмя да признае своята вина. Тези грешки не са свързани с хората на ККП днес, а са главно грешки на Мао. Въпреки това, днес хората не се осмеляват да критикуват Мао Дзедун. Ако вие (ККП) не се учите от миналото, как можете да избегнете грешките в бъдещето?"

Проф. Фенг Ke посочва, че макар и лоши, смъртните случаи на Големия глад не са най-лошото. По-лошото е, че този период унищожава духовните и морални ценности на хората. Хората стават инструменти в ръцете на управниците на ККП, и основните етика и цивилизованост между хората са загубени.

Янг Джишенг вярва, че Големият глад е "10% естествен и 90% човешко дело". Основна причина за глада е китайският тоталитарен режим, който не се е променил. Той посочва в книгата си, че "надгробна плоча" символизира надгробния камък на системата, предизвикала Големия глад. Днес десетки милиони може да не умрат от глад за няколко години, но докато ККП контролира Китай, катастрофите са все още неизбежни.

NTD репортери Chang Chun, Li Yuanhan и Xiao Yan

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!