Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Милена Атанасова,
Пластмасова планета
Беше време, когато киселото мляко се продаваше в стъклени буркани, от
възглавницата излизаха перца, а храната захлупвахме с чиния...
От няколко десетилетия в световен мащаб рязко се увеличи производството на
пластмаса. Съставките й са суров петрол, газ и въглища. Пластмасата може да бъде
твърда или гъвкава, прозрачна или матова, цветна и лека, може да имитира дърво,
кожа, заема всякакви форми като се отлива когато е гореща в железни форми, или
чрез издухване се получават бутилки с различна големина.
В днешно време киселото мляко често се консумира директно от полистиролните
кофички (внедрени в България през 1986 г.), като се използват пластмасови
прибори за еднократна употреба, олекотената завивка е пълна с полиестер, а
храната покриваме с полиетиленово фолио. Освен това носим дрехи от изкуствени
найлонови влакна и пазаруваме с пластмасова карти в магазина.
Необходим е много дълъг период за разграждане на пластмасите в природата или
на сметище, но пък те се рециклират лесно. Поради голямото разнообразие от
видове пластмаси, е необходимо предварително сортиране. Вече рециклирана,
пластмасата не бива да се използва за опаковане на хранителни продукти. С
покачването на цените на петрола и природния газ обаче, някои некоректни
производители започват да използват в производството например на кофички за
кисело мляко или бутилки за олио, рециклирани пластмаси, а това е абсолютно
забранено и вредно за човешкото здраве.
Според австрийския документален филм „Пластмасова планета” докато
пластмасата се разлага бавно се излъчват токсини, които причиняват рак, мозъчни
увреждания и астма. Въпреки доказателствата за вредното въздействие на
пластмасовите продукти, индустриалните лобита крият в абсолютна секретност
състава на химичните елементи в техните формули.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!