Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Милена Атанасова,
"Нашата стока е най-голямата реклама"
„Рекламата е душата на търговията - твърдят вестникарските обявления в началото на XX век”, така започва новият българският филм „Нашата стока е най-голямата реклама”, на режисьора Ралица Димитрова, по сценарий на Иван Илчев...
Премиерата на документалната лента бе представена в Дома на киното на 15 март, в рамките на София Филм Фест. В него участват Джони Пенков, Стефка Янорова и Стоян Радев.
Филмът ни прехвърля във времето след Освобождението, когато за 60 години България, и най-вече София, стремително и убедително са се запътили към Европата. Българинът е изпълнен с родолюбие, а софиянецът се стреми да захвърли ралото и коня, за да облече френски модни дрехи и да мине по “Царя”. Духът на онова време е представен по симпатичен и хумористичен начин, когато думите са завършвали с не особено елегантното „ъ”.
Млечното брашно „Нестле” от швейцарска крава гарантира доброто здраве на децата и замества нашенското прясно издоено мляко. Френските кремове подържат софиянките вечно млади, а черната пудра за мигли ги прави неотразими. Пазарите и чаршиите са замествани от елегантни магазини, а общината прави конкурс за най-добре изглеждаща витрина.
Мъжките мустаци пък биват подържани с щипки за мустаци, за придаване на специфичната форма „усмихнат мустак”. Развлечение за мъжете са цигарите Cartel, автомобили Ford и шевролети. Добре познатата престояла ракия отстъпва място на рома, коняка и бирата.
За по-мързеливите се предлагали консерви с месо и туршия. Автоматичната вилица, перални, печки, централно отопление, грамофони Пате, радио апарати Орион и Philips. Появяват се радио станции „Стара Загора” и „София”, но тъй като електричеството е било привилегия само на най-заможните, радио апаратите са работели на батерии.
Появява се държавната лотария, почивки на минерални извори, морският туризъм, по-заможните пък пътуват до Швейцария, че дори и до Новия свят. Откриват се театър „Славянска беседа”, а по-късно и Народния театър. Жадните за наука обръщат гръб на цариградския университет и се отправят към западните европейски университети.
Бомбардировките от Втората световна война. „Слава на Червената армия и София стана друга”, така завършва филмът.
М.А.: Г-жо Димитрова, поздравления за филма. Наблюдава се голямо сходство между съвременна София и манталитетът на софиянци и следосвобожденска София. Поради тези сходства ли решихте да заснемете филма точно сега?
Ралица Димитрова: Филмът е заснет по книга и върху него се работеше в продължение на много години. Вие видяхте колко много снимков и видео материал е събран за да бъде показан във филма. А развитие и движение на нещата винаги е имало, а ако няма такова, то не е интересно. София никога не е спирала да се развива.”
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!