Следвайте "Буднаера" в Телеграм

По Michelle Yu, Epoch Times

Токсичният ориз на Китай

Десетилетия наред високи нива на кадмий и други токсични тежки метали замърсяват водоизточниците на Китай и чрез напояването достигат до оризищата на фермерите. Селяни се оплакват от болки в костите, а някои са престанали да консумират собствената си реколта, като хранят с нея животните или я продават...

Сергия с ориз на пекински пазар. Десетилетия наред високи нива на кадмий и други токсични тежки метали замърсяват водоизточниците на Китай и чрез напояването достигат до оризищата на фермерите. (Peter Parks/Getty Images)

Това споделя пред Southern Weekly и китайският фермер Хуанг Юншенг (Huang Yunsheng). Неволите му започват през 50-те години с отварянето на манганова мина в близост до селото му в окръг Шянгтан (Xiangtan), провинция Хунан (Hunan) – една от най-големите оризови зони на Китай. Мината първо замърсява въздуха, а после постепенно и водата и почвата.

По думите на Хуанг земеделското производство на селото спада години наред. Сега земята му произвежда едва половината от преди, а в зоните близо до мината често няма никаква реколта.

Правителствен доклад от 2007 г. разкрива замърсяване на водоизточниците в региона вследствие на минната дейност. Но през 2009 г. селяните установяват още по-голям проблем: оризът им е замърсен с кадмий – изключително токсичен тежък метал, който при поглъщане може да причини бъбречни увреждания, белодробен емфизем, костни заболявания и рак.

Фермерите обаче избират да скрият истината, за да изкарат прехраната си, и продават ориза, след което за лична консумация поръчват ориз от други региони и на по-високи цени, според репортажа на Southern Weekly. Изплащаните от правителството компенсации не са достатъчни дори за закупуването на нов ориз, посочва Хуанг.

Сериозно замърсяване с тежки метали има и в много други провинции, отглеждащи ориз. Китайските власти признават за замърсени милиони акри земеделска земя и над 12 млн. т. ориз.

Хората от заразените региони са първите жертви на отравянето с тежки метали. По информация на Century Weekly десетки фермери от с. Сиди (Sidi), провинция Гуангши (Guangxi), страдат от нетърпими болки в краката.

Изследвания са установили силно замърсяване с кадмий на водата за напояване в селото от недалеч разположена оловно-цинкова мина.

Според Century Weekly няколко изследователи предполагат, че болките в краката на селяните са ранен стадий на „итай-итай“ – заболяване, което води до омекотяване на костите. Болестта е била наблюдавана при японци, изложени на заразен с кадмий ориз през 60-те години. Наречена е така, защото пациентите непрекъснато повтаряли „итай, итай“ – японската дума за „болезнен“, докато ходели.

Животните също страдат – кокошките в селото снасят яйца с меки черупки, а при новородените телета са установени ненормално меки кости.

Макар на жителите на Сиди не е поставена официална диагноза, проблемът със заразения ориз на селото е добре известен и в региона са правени многобройни проучвания. Тамошни жители споделят пред китайски медии, че младите жени не са склонни да се омъжват в селото, а държавният център за изкупуване на ориз не купува реколтата им.

Според китайските медии неотдавнашната публичност на замърсяването е поради опитите на местни чиновници да получат финансиране от централното правителство за третиране на замърсените региони.

За известния от десетилетия на фермери, изследователи и власти проблем със замърсяването с тежки метали има разработен от Пекин план за действие, но детайлите по него са оскъдни и според критици управляващите са направили твърде малко. Тяхната политика за цензуриране на „лошите новини“ оставя много хора в неведение, което спомага за безпрепятственото достигане на заразената реколта до трапезата им.

Положението се утежнява още повече и от факта, че в Китай просто липсва система за тестване на зърно, по думите на д-р Чен Ненгчанг (Chen Nengchang) от Института за екологични и почвени науки в Гуандонг (Guangdong Institute of Eco-Environment and Soil Sciences).

Засега за по-голямата част от засегнатите райони, включително и за с. Сиди, няма забрана за производство.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!