Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Quincy Yu, Epoch Times

Чуждестранни фирми: Китай губи конкурентноспособността си

Трудови стачки в Китай доведоха до увеличаване на надниците и нарастване на трудовите разноски, поради което Китай губи статута си на световна „евтина фабрика“. Все повече чуждестранни компании избират да напуснат Китай и отварят фабрики в Мексико, Индонезия или Виетнам…

Трудовите разходи в Мексико се повишиха рязко преди повече от 10 години и до 2002 г. бяха с 240% по-високи, отколкото в Китай. В резултат на това много американски компании избраха да установят фабриките си в Китай, вместо в съседно Мексико. Сега обаче все повече американски компании местят производството си от Китай в Мексико, според репортаж на радио Гласът на Америка (VOA) от 28-ми януари.

Meco Corporation, базирана в Тенеси компания, произвеждаща сгъваеми столове за открито и барбекю грилове, функционира в Китай над 10 години. Неотдавна, поради нарастване на трудовите стачки (основно в чуждестранните компании), надниците на работниците във фабриката се увеличили двойно в сравнение с 2007 г. и впоследствие Meco решава да инвестира 10 млн. щ.д. във фабрики в северно Мексико.

Жени в Китай, работещи за тайванска компания. Тайванските фирми в Китай бяха тежко засегнати от недостига на работна ръка и увеличаващите се трудови разноски. (AFP/Getty Images)

Харел Уорд (Harrell Ward), президент на Meco Corporation, сподели пред VOA, че увеличението на заплатите, транспорта и инвентарните разходи в Китай, наред с по-ниския обменен валутен курс на долара спрямо юана, са принудили компанията да премести производството си в Мексико.

Jabil Circuit, друга американска компания, е прехвърлила миналата година своето производство от Китай в Гуадалахара, Мексико, като е наела 7 000 мексикански работници за производството на електроника като смартфоните BlackBerry за канадската компания Research In Motion. Мениджърът на мексиканската фабрика, Цезар Кастро (Cesar Castro), посочи пред VOA, че до средата на тази година разноските по мексиканския труд ще се равняват на тези в Китай, подобрявайки конкурентноспособността на Мексико.

Статистиката показва, че средната надница в Мексико е едва с 14% по-висока от тази в Китай, което изглежда подкрепя твърдението на Кастро, според репортажа на VOA.

Странното е, че китайските производствени компании също се изнасят към Мексико. Кастро посочва за пример Lenovo – най-големият компютърен производител в Китай. Според него компаниите разглеждат разходите за транспорт и труд, както и търговските договорености между държавите, като решаващи фактори при избора на локация за производството.

Според статистиката делът на Мексико във вносния пазар на САЩ е нараснал от 10% през 2005 г. до рекордните 12% за 2010 г. Това е първият път от присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г., в който нарастването на дяла на Мексико във вноса на САЩ надминава този на Китай.

Китайската дилема с недостига на работна ръка

Недостигът на работна ръка в Китай представлява сериозен проблем за тамошните тайвански компании. Сред посочените причини за този недостиг са ежегодното мигриране на заводски работници по време на Китайската нова година, ниското заплащане, както и широкомащабните премествания на фабрики.

Миналата година Институтът по мениджмънт на Тайпей (Тайван) е провел проучвания в южен и северен Китай на над 200 ръководители и мениджъри на тайвански компании. Проучванията установяват, че тайванските компании в тези региони са със среден недостиг на работна ръка от 20%, като 76% от тях са усетили напрежението от този недостиг. В резултат те са увеличили заплащането на работниците средно с 20% през 2010 г., според репортаж на New Epoch Weekly (NEW) от 28 януари.

През ноември 2010 г. недостигът на работна ръка в много китайски провинции и градове се е появил по-рано от предходни години. Директорът на отдел Човешки ресурси на голяма фабрика за електроника в гр. Донггуан (Dongguan) сподели пред NEW, че не всички негови служители ще се върнат на работа след празниците около Китайската нова година и че тази година трудовата ситуация ще е още по-несигурна от предишни години.

В Шенджен (Shenzhen) много работници напуснаха работата си в началото на януари, за да се завърнат по родните си места, отчасти за да избегнат ежегодните новогодишни задръствания по пътищата. Мнозина също така посочиха, че са избрали да прекарат повече време със семействата си, които не виждат по цяла година, тъй като приходите им не са достатъчно големи, за да ги привлекат да прекарат няколкото допълнителни седмици на работа.

По този начин много производители са загубили до една трета от общата си работна сила. Според публикуваните от гр. Шенджен данни недостигът на работна ръка по време на новогодишните празници и китайския Пролетен фестивал ще достигне около един милион души.

Недостигът на работна ръка засяга не само югоизточното крайбрежие на Китай, но се разпростира и в континенталната част с отдръпването на все повече компании от крайбрежието.

Миналата година Foxconn Electronics премести фабриките си в градовете Чончинг (Chongqing) и Дженгджоу (Zhengzhou). Тази година компанията планира преместване в провинция Гуангши (Guangxi). Десетки хиляди работници са засегнати от тези промени. Същевременно конкуренцията за работна ръка оказва натиск върху съществуващите компании в тези региони.

Провинция Гуангши винаги е била износител на мигриращи работници, но според репортажи в китайските медии компаниите, които са се изнесли натам в последно време – като тайванската Max Group – са все още притиснати от недостига на работна ръка.

Чиа-Ян Янг (Chia-Yan Yang), директор на отдел „Проучвания“ в Тайванския институт по икономически проучвания, заяви за NEW следното: „Много тайвански бизнесмени посочиха, че експортно-ориентираните производствени компании, които не са съсредоточени върху вътрешния китайски пазар, няма да обмислят евентуално преместване към вътрешността на Китай; [вместо това] много индустрии, при които има интензивен труд, ще се преместят в Индонезия и Виетнам.“

В провинция Джянгши (Jiangxi), която преди също бе износител на мигриращи работници, през изминалата година, 170 от 289 фабрики са съобщили за недостиг на работна ръка. Според изчисленията този недостиг възлиза на приблизително 35 000 работници.

За да привлекат работниците да се върнат след Китайската нова година, провинция Шанси, град Чончинг и Пекин оповестиха, че ще увеличат минималната заплата от 1-ви януари. Провинция Джянгсу (Jiangsu) планира да ги последва през февруари.

Според Шиньонг Шяо (Xinyong Xiao), тайвански финансов и правен бизнес-консултант за Straits Exchange Foundation, увеличаването на минималната заплата от началото на годината показва, че недостигът на работна ръка се очаква да е по-тежък след тазгодишните новогодишни празници.

Шяо Ю (Xiao Yu), журналист, коментира, че китайското общество сега проявява странен феномен: от една страна, налице е недостиг на работна ръка; но от друга, има висока безработица. Младите хора, родени през 80-те и 90-те години, имат високи изисквания спрямо трудовите си възнаграждения и по-скоро биха стояли безработни, отколкото да приемат работа, която не покрива очакванията им за работни условия и заплащане.

Аналитикът, Цай Фанг (Cai Fang), от Института по Икономика на населението и труда  към Китайската академия по социални науки заяви, че според него коренната причина за недостига на работна ръка е свързана с провежданата от китайския режим политика за едно дете. По думите му Китай е навлязъл в ерата на ниска раждаемост, нарастването на селското население в трудоспособна възраст се е забавило, което постепенно е довело до по-бързо нарастващата нужда от работна ръка в сравнение с предлагането на такава.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!