Следвайте "Буднаера" в Телеграм

He Qinglian

Тревожни политически последици от засилената цензура в Китай

„Приятел журналист ми каза нещо наистина притеснително след една конференция. На конференцията били обявени насоки, издадени от главния съвет на Централния отдел по пропаганда. Насоките забраняват на медиите да отразяват негативни новини извън местния регион за разпространение на медията, предупреждавайки ги за упадъчността на западните убеждения за свободата на пресата: те посочват, че централните медии също трябва да се придържат към местния отдел за пропаганда; те забраняват отразяване на горещи инциденти с повече от 10 жертви. Не зная как можем да си изкарваме прехраната вече“…

Наскоро приятел, който работи в китайска медия, ми каза, че Southern Weekly и Southern Metropolis Daily, популярни вестници, познати със сравнително либерални и дръзки репортажи, ще бъдат директно цензурирани от отдела по пропаганда на Партийния комитет на провинция Гуандонг (Guangdong) и няма да могат да публикуват нищо без одобрението на отдела.

Тези „почести“, връчени на двата вестника, представят затягане на контрола, невиждано от икономическите реформи в Китай в късните 70 г. на двадесети век. Когато чух новината, се надявах, че това ще е временна мярка. Но последваха още новини за засилената цензура в Китай.

Според съобщение (report) от Asia Weekly от 9 януари Централният отдел по пропаганда е назначил служители, които да наблюдават всички основни централни правителствени вестници, включително и някои влиятелни местни медии като Southern Daily Group. Отделът е обявил и план за избор на двама рецензенти за всяка медия, които да отговарят за цензурата.

С подобни мерки, системата за цензура върви от разследване след публикация към цензуриране преди публикуване. „Рецензентският екип“ служи като „стоманена тел около врата на китайските медии“, гласи съобщението. Властите също така изискват и медиите да бъдат изключително внимателни при отразяването на настоящите политически и социални въпроси, а отразяването на всички чувствителни социални теми ще бъде забранено от важните уебсайтове преди свикването на 18-та пленарна сесия (на Китайската комунистическа партия) през 2012 г. Властите също предупреждават, че тези, които посмеят да нарушат регулациите, ще бъдат жестоко наказани.

Съобщение (report) на Radio Free Asia от 12 януари описва част от забраненото съдържание.

Публикация в Twitter (Twitter posting) от потребителя tienan89, работещ в медия в Китай, има дори още по-ясно послание: „Приятел журналист ми каза нещо наистина притеснително след една конференция. На конференцията били обявени насоки, издадени от главния съвет на Централния отдел по пропаганда. Насоките забраняват на медиите да отразяват негативни новини извън местния регион за разпространение на медията, предупреждавайки ги за упадъчността на западните убеждения за свободата на пресата: те посочват, че централните медии също трябва да се придържат към местния отдел за пропаганда; те забраняват отразяване на горещи инциденти с повече от 10 жертви. Не зная как можем да си изкарваме прехраната вече“.

Въпреки че това не може да бъде официално потвърдено, тъй като не са позволени записвания или водене на бележки по време на такива срещи, смятам, че е истина. По мое мнение, новата забрана има поне три политически последици.

Първо, блокира се начинът за популяризиране на корупцията чрез насрещни регионални отразявания. От средата на 90-те години на XX-ти век служителите на китайските медии са опипвали своя път, опитвайки се да не взимат под внимание системата за цензура и да разобличават корупцията. Това се дължи на уникалната характеристика на китайските медии на административна йерархия. В Китай състоянието на една медия не се определя изцяло от общественото доверие, а по-скоро от административната йерархия.

People’s Daily е организация на министерско ниво, по-надолу в йерархията са тези на ниво бюро, ниво секция и т.н. Според йерархичното класиране на медиите журналистите им са ограничени от различни правила за отразяване. Тъй като китайските медии са спъвани основно от местни служители, някои медийни служители предоставят уводни статии за местни събития на техни колеги в други региони, които не са пряко контролирани от властите на региона-източник. Сега, когато властите заповядват дори централните медии да се подчиняват на местните служители, насрещните регионални отразявания вече няма да изпълняват целите си.

Второ, чрез блокиране на обществените контролни канали централното правителство насърчава местните власти да „поддържат стабилност“ по желание. Стига местните власти да осигуряват политическа стабилност в провинция (или град), Пекин ще толерира всяко незаконосъобразно действие на местните служители. Пекин трябва да е открил, че са изключително неудобни случаите, в които е бил принуждаван да наказва местни служители, чиито скандали са били разкрити, особено когато са отразени от международни медии. Без намеса от медиите, Пекин може да се прави на глух дори когато местните служители извършат ужасяващи престъпления и централното правителство може да продължи да поддържа лъжливото впечатление на чисто и прозрачно правителство.

Смъртта на селищния управник Чиан Юнхюи (Qian Yunhui), град Юечинг (Yueqing), провинция Джеджянг (Zejiang)) е добър пример: въпреки че управата на град Юечинг и полицията са заподозрени за смъртта му, Бюрото по обществена сигурност и Върховната народна прокуратура не предприемат никакви действия и настояват да не се разследват мерките на местните служители с цел поддържане на стабилност.

Трето, централните медии ще се изродят и ще станат говорители на местните власти, което означава голяма промяна в местната политика. След като комунистическият режим идва на власт, местните репортери на партийните „усти“  People’s Daily и новинарска агенция Xinhua трябва да наблюдават местните власти и да съобщават за всеки скандал на по-висши власти чрез вътрешна комуникация: въпреки че тези репортери обикновено поддържат приятелски връзки с местните служители, тази работна функция никога не е била отстранявана. Не е ясно дали новите регулации на Централния отдел по пропаганда ще се прилагат от новинарска агенция Xinhua и People’s Daily. Но ограничаването на  CCTV (Централната китайска телевизия) и други централни медии е еквивалентно на премахване на контролиращата им роля.

Китайският режим е изключително параноичен относно собствената си стабилност. Това, което не може да види е, че телта около врата на медиите само ще отвори вратата за яростни нападения на местните правителства над хората – това всъщност е създаване на катаклизъм чрез съучастието на самото централно правителство. Това ще се окаже тежък удар за вече крехката власт на режима.

Хъ Чинглян (He Qinglian) е известен китайски автор и икономист. В момента в САЩ, тя е автор на „Клопките на Китай“, която засяга корупцията в икономическата реформа на Китай от 90-те години на двадесети век, и „Воалът на цензурата: Медийният контрол в Китай“, която се отнася до манипулацията и ограниченията на пресата. Тя редовно пише по социални и икономически въпроси на съвременен Китай.chinareports@epochtimes.com

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!