Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Sophia Fang, Epoch Times
Сватосване по китайски днес
Буквално превеждани от китайски като „неизбран мъж“ и „неизбрана жена“, придаващите негативна оценка нарицателни „шенгнан“ (shengnan) и „шенгну“ (shengnu) се отнасят до преминалите първа младост несемейни и стремящи се да се задомят. Само в Пекин броят на „шенгну“ надвишава 500 000 души - да се намери брачна половинка в днешен Китай не е лесно…
Родителите на това разглезено поколение, плод на политиката за „едно дете“, са обаче щастливи да се притекат на помощ.
Събития като „сватовнически изложения на 10 хиляди души“, „брачни супермаркети“ и „любовни автобуси“ са се превърнали в карнавали на сватовническите услуги, но там е рядкост да се намери действителен „шенгнан“ или „шенгну“ в тълпата. Вместо това те често са представени от своите родители, нетърпеливи да помогнат на децата си, дори това да означава да го направят без тяхното съгласие или знание.
 |
| Сватовническо изложение в Шенянг, Североизточен Китай. Над десет хиляди души, предимно родители, са го посетили в търсене на партньор за своите деца. (Фотоархив на Epoch Times) |
 |
| "Любовен автобус" в гр. Фуджоу, Южен Китай. Над 1000 души се качват на 10 романтично декорирани автобуса в търсене на партньор. (Фотоархив на Epoch Times) |
Положението на несемейните китайци в края на 20-те си и началото на 30-те си години не е за завиждане и въпреки широкото му разпространение социалната стигма остава. Родителите тръгват по сватовнически екскурзии, срещат се с други в сходно положение и уреждат срещи на децата си.
Life Weekly, допълнително издание към People’s Daily Online, публикува статия по темата. В нея се разглежда типично сватовническо изложение, организирано от родители в градски парк. Около 3000 родители се разхождат с табели в ръка и широки усмивки, разменяйки телефонни номера с потенциалните сватове.
В градове като Пекин и Нанджин (Nanjing) ежегодно се провеждат над 10 такива събития, привличащи десетки хиляди родители. Потенциалните кандидати и кандидатки са или потънали в работа, или твърде срамежливи, за да се рекламират сами.
Г-н Уанг Юру (Wang Yuru) от „Асоциация на шанхайските психиатри“ коментира пред Life Weekly, че от една страна, този тип сватосване е от полза за децата, като разширява техния кръг от приятели, а от друга – помага на стресираните им родители, които намират в това облекчение от напрежението и тревогите за бъдещето на единственото им дете.
Критериите за бъдещите снахи и зетьове включват списък с повърхностни задължителни неща: сигурна работа, месечна заплата от над 3000 юана, здрави родители с медицински осигуровки, апартамент (несподелен със здравите родители). Критериите са тежко повлияни от китайския прагматизъм, развит вследствие от политиката за „едно дете“, прокарана в края на 70-те години.
Като деца тези „шенгнан“ или „шенгну“ са расли в нарцистичен балон, създаден от техните родители, баби и дядовци. В уникално конкурентната култура на съвременен Китай родителите се стремят да предоставят най-доброто на детето си във всяко отношение, борейки се да го направят „по-добро от съседското хлапе“. Това е допринесло за чувството на задължение да се помогне в избора на най-добър житейски партньор за детето им, подобно на избора на най-добър учител по пиано за техните малки принц или принцеса преди 20 години.
Според официалната статистика броят на „шенгнан“ и „шенгну“ на възраст над 28 години в Пекин расте бързо и вече е броят на „шенгну“ е надвишил 500 000 души. „Шенгну“ често е високообразована кариеристка, на която може да се наложи да понижи стандартите си, за да намери брачен партньор – компромис, на който нито преданите родители, нито китайското общество гледат като на нещо реалистично.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!