Следвайте "Буднаера" в Телеграм

John Kusumi и Ning Ye, chinauncensored.com

Политиката спрямо Китай: закостеняла, измамна, пагубна

Докато Барак Обама се занимаваше с подготовката за предстоящата официална вечеря с Ху Джинтао в Белия дом, Збигнев Бжежински направи изявление, обидно за американско-китайските отношения. За съжаление американската политика по този въпрос е по-скоро дефектна, погрешна и измамна, отколкото реалистична. През 70-те години (началото) тя показа спорни качества; през последвалите 30 г. тя пренебрегна геополитическите промени; а в първото десетилетие на 21-ви век се откъсна напълно от реалността…


Сближаване с комунистически Китай

В последните 40 години американско-китайскаста политика може да бъде обобщена в няколко думи: сближаване с комунистически Китай. Това е в разрез с итересите ни; то е пагубно икономически; с изграждането на една ядрено въоръжена комунистическа суперсила се заплашва директно националната сигурност на САЩ. Такова припряно впускане към маоизма е рискован план.

Откъде идва тази политика? До голяма степен от Збигнев Бжежински. Той е бивш съветник по националната сигурност на бившия американски президент, Джими Картър. По време на неговия мандат, САЩ жертват Тайван и така нормализират отношенията си с Пекин.

В своята статия в New York Times от 2 ануари, Бжежински показа носталгия към изминатия от бившия диктатор, Дън Сяопинг (Deng Xiaoping), път преди повече от 30 години, когато Дън посещава администрацията на Картър, за да постави началото на китайските победи. Изглежда, че Китай вече е държал печелившия билет. Бжежински пише, че това „отбеляза началото на тридесетилетната икономическа трансформация на Китай – осъществена с помощта на новите му дипломатически връзки със САЩ”.

Съветът на Бжежински за тази политика е старо вино в стара бутилка. Като нищо да не се е променило от ноември 1969 г., когато бележката на Коен стига до бюрото на президента, Ричард Никсън, и подхвърля идеята за сближаване с комунистически Китай. Тъй като политиката впоследствие се придвижва в предложената от Джером Коен посока, всички последвали решения са ориентирани към засилване и закрила на неизвинимата политика.

Проблемът сега е, че Китай се издигна до нивото на втората суперсила в света, идвайки от позицията на най-бедната комунистическа държава преди 40 години, когато американската политика направи своя стратегически обратен завой, с цел подпомагане на „по-малкия племенник” в борбата му срещу неговия „голям брат”.

Комунистическата партия не е Китай 

Винаги е редно да се има предвид, че комунистическата партия не е Китай – и Китай не е комунистическата партия. Американските политици са избрали да се сближат с китайското правителство, а не с по-широките аспирации на народа му, изразени най-вече в неговата продемократичност, трудолюбие и духовни движения като Фалун Гонг. Ето защо тук всъщност става дума за отношенията между САЩ и Китайската комунистическа партия (ККП), защото ККП е едноличната партия, диктаторското правителство, което се представя за Китай, докато в същото време издевателства над народа си, потиска тези движения и насърчава сатанинска корупция.
Макар и празнословна, политиката на отстъпки през последното десетилетие заложи срещу популярните аспирации и зараждането на китайската демокрация. Разбира се,  интересите на САЩ ще са обслужвани по-добре от една предпазна стратегия. Ами ако ККП е от погрешната страна на историята? Дали САЩ няма да бъдат запомнени като помощници и съучастници на някои от най-лошите потисници в историята?

Ако разгледаме реалните политически резултати, ние именно това правим: САЩ помага и съучастничи на някои от най-лошите деспоти в света. Ако включим жертвите от управлението на председателя Мао, ККП е избила 80 милиона китайци. Към това трябва да добавим около 58 000-те американски войници, оставили кости в корейските бойни полета. Плюс жертвите от бруталното преследване на Фалун Гонг (продължаващо все още), чийто брой е може би по-голям от броя на жертвите от пл. „Тянанмън” и убитите уйгури и тибетци, взети заедно. За ККП престъпленията срещу чоечеството е нещо обичайно.  

В най-лошия случай американската политика сега е аналогична на тази на Невил Чембърлейн, британският премиер от 30-те години, който отказва да повярва най-лошото за нацистка Германия. В нежеланието си да третира нацистката заплаха като стратегическата смъртоносна сила, каквато е била, Чембърлейн следва политиката на отстъпки и започва да звучи като Багдад Боб в отричането си на действителната военна ситуация. Трябваше да дойде друг британски премиер, Уинстън Чърчил, който да погледне нещата с трезви очи и да окаже отпор на нацистка Германия.

Бжежински настоява за продължаването на една чембърлейнска политика на отстъпки, пренебрегвайки изцяло променената геополитическа сцена повече от 40 години след бележката на Коен. Естествено, след като тази политика е негова рожба, той се опитва да я съхрани като старо вино в стара бутилка.

По времето на Бжежински като съветник по националната сигурност, тази политика отслабва Съветския блок. Но в последвалите десетилетия промените в обстоятелствата посочват, че тази политика отслабва свободния свят.

В отсъствието на Съветския съюз, американско-китайските отношения са се въртяли  все около бизнеса, дори и когато балансът на плащанията бе силно наклонен в полза на Китай и в ущърб на американската икономика. Риториката на САЩ за свобода и права се оказа празни приказки. Загубилата давност политика облагодетелства две групи и вреди на други две. Ползите са за елита на САЩ и на Китай. Вредата е за американските и китайските „лаобайшинг” („обикновени граждани”).

Бжежински не успя да докаже защо САЩ трябва да отстъпят от свободата. Той вече не може да използва СССР, за да оправдае отстъпките към комунистически Китай.

Много от самите китайци са удивени от печелившия лотариен билет, връчен на ККП през 70-те години. Китайският дисидент, Уей Джингшенг (Wei Jingsheng), отпразнува появата на Чаената партия в американската политика. Ако има някаква надежда, колкото и малка да е тя, че Америка ще се придвижи в различна посока, тя трябва да се приветства.

Трябва да се признае, че Збигнев Бжежински имаше своя момент. Но сега е време САЩ да оттеглят своите източници на помощ и утеха към една въоръжена с ядрено оръжие комунистическа суперсила.

Джон Кусуми е президент на China Support Network. Нинг Йе е китайски дисидент и адвокат.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!