Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Joshua Philipp, Epoch Times

WikiLeaks в центъра на нова хакерска война

Онлайн война, започнала между две от първоначалните хакерски групи, постави основата за идеологичната битка, която обгръща WikiLeaks (Уикилийкс). Първата „Велика хакерска война“ продължава от 1990 до 1992 г., когато избухва битка между две от най-изтъкнатите хакерски групи - Legion of Doom (LOD) и Masters of Deception (MOD). Започва се с „огнени“ атаки – термин от онлайн игрите – и впоследствие се стига до това, че членове на LOD предават на властите няколко члена на MOD…

И двете групи разполагат със затворени форуми за дискусия, достъпни само с покана. В тях плъзва мълвата, че водеща фигура от LOD – Ерик Блъдакс (Erik Bloodaxe), е предупреждавал компании относно софтуерни уязвимости, за които хакерите пишат на сайта си.

Основателят на WikiLeaks, Джулиан Асандж.
Основателят на WikiLeaks, Джулиан Асандж. (Fabrice Coffrini/Getty Images)

Между двете фракции избухва спор и LOD официално обявяват война на MOD, според текстов файл на последните. По-късно в конфликта се включват и други групи и през 1991 г. Ерик Блъдакс основава ComSec – компания за Интернет сигурност.

По-късно властите вземат решителни мерки и основателят на MOD, Phiber Optik, е арестуван. „Това бе краят на една ера“, според хакерския форум на сайта Hellbound Hackers.

Онлайн битката е микрокосмос на различните посоки, в които предстои на хакерите да се пръснат. Някои от тях навлизат в бизнеса с Интернет сигурността, други минават към престъпния свят, а трети се присъединяват към правителството.

Сега, двадесет години по-късно, сцената е достигнала зрялост. Информационната сигурност е в челните редици и американското правителство признава киберпространството за бойно поле, което не отстъпва на никое друго.

Разкриващият информация сайт WikiLeaks сега разгаря нов дебат в хакерската общност и на всеки фронт стоят изтъкнати хакери. Конфликтът се е разраснал до степен, при която някои от най-утвърдените имена в хакерската общност аплодират, осъждат или се присъединяват към него.

Информационна идеология

Конфликтът започва преди WikiLeaks да публикува някоя от големите си находки – репортажи за Ирак, Афганистан или държавния департамент на САЩ.

Прочутият хакер Адриан Ламо (Adrian Lamo), известен някога и като „the Homeless Hacker“ („Бездомният хакер“), е бил потърсен от аналитика на военното разузнаване на САЩ, Брадли Манинг.

„Когато той ми изпрати съобщение за пръв път, аз наистина един вид пренебрегнах казаното от него, защото той не беше съвсем сигурен какво точно иска да каже… измина време, преди наистина да започна да го приемам сериозно“, припомня си Ламо.

Манинг му казал, че разполага с информация за секретна операция. Когато Ламо попитал за нея свой приятел във военното контраразузнаване, отговорът бил да не споменава това име отново. „Знаех, че информацията, която получавах, е сериозна и че останалата част от нея, въз основа на това, вероятно бе достоверна“, разказва той.

Загрижен за потенциалната вреда, която файловете на Манинг биха могли да причинят, Ламо го предава на властите. Оттогава получава регулярни заплахи за действията си, но отстоява разбирането си, че това е бил етичният избор.

„Знаех какво правя и на каква съдба изпращам Брадли – казва той. – Знам, че усещането за следващите десет години от живота ми няма да е, каквото би било иначе.“

Но това, което Ламо не отчита, е че основателят на WikiLeaks, Джулиан Асандж, ще започне да публикува секретни доклади, за които се твърди, че са предоставени от Манинг.

Първоначално Манинг е арестуван по обвинения относно публикуването на видеоматериал за хеликоптер, стрелящ по група мъже в Ирак, по-късно наречен от WikiLeaks „Съпътстващо убийство“.

Предвид обещанието на Асандж да предпазва източниците си Ламо вярва, че Асандж няма да публикува телеграмите на Държавния департамент, тъй като според сведенията находката от документи е пряко свързана с Манинг.

„Честно казано мислех, че той никога не би публикувал телеграмите, особено в такова количество, защото това бе единственото нещо, асоциирано с Брадли Манинг“, казва Ламо.

Но вместо да задържи документите, докато случаят на Манинг е приключен, Асандж публикува докладите и сега Манинг е изправен пред много по-сурово наказание.

Дебатът за WikiLeaks

Не всички хакери са лоши. Те се разделят на три главни категории – Бели шапки, Сиви шапки и Черни шапки. Белите шапки работят за обезопасяване на мрежи; Сивите са етични хакери, които често хакват уебсайтове и после алармират съответните компании за уязвимости; докато Черните шапки са тези, които използват уменията си за престъпни цели.

Често хакерите са погрешно поставяни всички в третата категория на Черните шапки.

С разгръщането на дебата около WikiLeaks всяка фракция хакери реагира различно. Действията на WikiLeaks породиха спор сред тях дали е отговорно да публикуваш секретни документи пред обществеността и дали има обстоятелства, при които да е коректно да предаваш друг хакер.

„Общо взето въпросът се свежда до това дали WikiLeaks са прави, дали бъркат или са явни терористи. С мен се свързаха хора с всякакви мнения по време на конференцията на Next HOPE“, казва Ламо.

HOPE, акроним за „Hackers of Planet Earth“, са организаторите на конференцията Next Hope между 16 и 18 юли, където бе проведен форум относно WikiLeaks под наслов „Информаторите – злодеи или герои“.

Ламо е включен към форума от говорителя на WikiLeaks, Джейкъб Апелбаум, който също играе голяма роля в проекта за Интернет комуникации.

„Нашето общество бе потопено в това глобално противоречие поради многобройните връзки с различните играчи – гласи описание на дискусията на уебсайта на HOPE. – Съществуват голям брой спорни въпроси и проблеми, по които работим в момента.“

Матю Джонкман, основател и изпълнителен директор на отдел „Новопоявяващи се заплахи“ и председател на „Фондация по безопасност на откритата информация“ (Open Information Security Foundation), споменава, че най-голямото му опасение е как действията на WikiLeaks биха могли да повлияят на правителствените комуникации.

„Повече ме тревожи това, че американското правителство отново ще се изолира обратно, така че ФБР да не може да вижда по какво работи Националната агенция по сигурността – казва Джонкман. – Те ще трябва да реагират, а типичната бюрократична реакция е прекомерна реакция и да се надяваме, че това няма да убие някои от каналите между отделите.“

Основателят на WikiLeaks някога е бил част от хакерската сцена в Австралия. Той минава под прякора Mendax и поддържа база на феновете си сред хакерите.

След като Асандж започва да публикува секретни правителствени документи чрез WikiLeaks, американското правителство назначава един от собствените си хакери, Пайтер Затко (Peiter Zatko), който да предотвратява подобни изтичания на информация в бъдеще. Понастоящем той ръководи програма за обезопасяването на правителствени мрежи, известна като CINDER,  и работи за DARPA, напредналия изследователски клон на министерството на отбраната.

Затко, чийто прякор е Mudge, е един от топ-хакерите на базираната в Бостън хакерска организация „L0pht“, която по време на изслушване на конгресната комисия през 1998 г. заявява, че „в рамките на 30 минути биха могли да направят целия Интернет неизползваем за няколко дни“.

След като Асандж е арестуван в Швеция по сексуални обвинения и срещу финансите и уеб домейна на WikiLeaks са предприети действия, други хакерски фракции започват да пристъпват напред.

Членове на организацията „Интернет група за анонимни операции“ започва кампания, известна като „Операция Разплата“. Организацията стартира атаки срещу сървъри, предизвикващи отказ от обслужване, срещу различни уебсайтове, включително PayPal и MasterCard. Тази форма на атака претоварва уебсайта със запитвания и може да го спре.

Атаките бяха масово определяни като инициирани от хакери, но в действителност бяха стартирани от софтуер, известен като Low Orbit Ion Cannon (LOIC).

С разгръщане на атаките изтъкнатата етична хакерска организация „2600“, която издава хакерското списание „2600 Magazine“, публикува изявление, с което осъжда действията на „Интернет група за анонимни операции“.

„Тези атаки, освен че са зле насочено усилие, което не постига много, са невероятно прости за стартиране и не изискват никакви технически или хакерски умения“, гласи прессъобщение на „2600“ от 10 декември 2010 г.

В изявлението се посочва, че атаките „не трябва да се позволява да бъдат асоциирани с хакерската общност“, като се добавя, че „това не е бил – и никога не би трябвало да бъде – хакерският начин за справяне с проблемите“.

 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!