Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Храна за размисъл в Новата година: Управление с добродетел
Стенопис в Капитолия: Тази снимка показва стенопис на тавана на Ротондата на Капитолия във Вашингтон. Изрисуван чрез техниката фреско от Константино Брумиди през 1865 г., Апотеозът във Вашингтон съдържа фигури с размери до 4,57 метра. (Karen Bleier/AFP/Getty Images)
Инцидентът с WikiLeaks кара човек да се замисли не само за секретността и справедливостта, но и за прозрачността. Предотвратяването на изтичане на информация в името на националната сигурност е основателна загриженост, но това, което изисква равностоен размисъл, е съмнителното поведение на някои правителствени служители и организации, които ни представят. Или ако правителствените служители действат отговорно, за да ни служат, тогава „чистата съвест е най-меката възглавница“…
Повечето хора не изискват съвършенство, но наистина желаят честност и уважение към традициите и институциите.
Минавали сме по този път и преди. През 1971 г. Даниел Елсбърг разкрива за New York Times това, което става известно като „Документите на Пентагона“, създавайки конституционна криза, която накрая намира решение във Върховния съд на САЩ.
Г-н Елсбърг служи за Пентагона в средата на 60-те години на министъра на отбраната Джон МакНамара (John McNamara), след което две години е във Виетнам към Държавния департамент, където в крайна сметка се разочарова от войната.
След връщането си е назначен от Rand Corporation, където получава достъп до класифицирани материали, свързани с изследване от 47 части, разрешено от министър МакНамара. Изследването на „Документите на Пентагона“ разкрива цинизъм към войната и растящото неодобрение на обществото, както и известна степен на измама от някои политици, които се съпротивлявали срещу оповестяването за по-голямото въвличане на американските военнослужещи в югоизточна Азия.
Когато New York Times започва публикуването на първата част от изтеклите документи, администрацията на президента Никсън бързо завежда дело срещу вестника да спре да публикува документите в името на националната сигурност.
Федералното правителство – особено изпълнителната власт – обуздава публикацията на вестника и предизвиква първата поправка на конституцията на САЩ, като за кратко делото се озовава в ръцете на Върховния съд.
Отстояване на ценности
Накрая New York Times печели делото. С решението си съдия Стюарт заявява, че едно „ефективно ограничение на изпълнителната власт и политика“ вероятно може да излъже „в просветено гражданство“, натоварено с отговорността да „защитава ценностите на демократично управление.“
„Трябва да предположа, накратко, че отличителната черта на истински ефективната система за вътрешна сигурност би била възможно най-голямата откритост, признавайки, че секретността най-добре може да бъде предпазена само когато доверието наистина се поддържа“, заключава съдия Стюарт.
Това признание за връзката между принципите и ценностите за подходящо управление датира от дните на създаване на страната (САЩ).
В писмо до ветерана от Bunker Hill, Джеймс Уорън, от 1779 г. Самюел Адамс пише: „Всеобщо разрушаване на принципите и обичаите много по-сигурно би свалило свободите в Америка, отколкото цялата сила на общия враг. Докато хората са добродетелни, те не могат да бъдат покорени, но когато изгубят добродетелта си, ще предадат свободите си на първия външен или вътрешен окупатор.“
Винаги трябва да сме верни на тези принципи и добри намерения, да ценим добродетелта и да се ангажираме да правим това, което е най-добро за сънародниците ни.
Джим Фогарти (Jim Fogarty) може да бъде контактуван на jim.fogarty@epochtimes.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!