Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Joshua Philipp, Epoch Times

Десетилетие затвор: Отговор на опит за медийна свобода

Главният редактор на Epoch Times в Китай бе осъден на 10 години затвор за ролята му в издаваното независимо от цензурата на комунистическия режим издание на вестника. След престояването на 10 години в китайски затвор, Джанг Юхуей (Zhang Yuhui) трябваше да бъде освободен на 21 декември....

Снимка на Джанг, писмо до съпругата му и писмо до американския конгрес, тайно изнесени от затвора от освободени затворници през 2004 г., са сред малкото получени сведения за живота му през последното десетилетие. Неспособен да се свърже с външния свят или с жена си и двете си деца, настоящото му състояние не е известно. Има сведения, че е бил изтезаван от китайските власти в ранните години след ареста му.

Джанг Юхуей, главен редактор на Epoch Times в Китай
Джанг Юхуей, главен редактор на Epoch Times в Китай, е в затвора от декември 2000 г. Epoch Times

Телефонните позвънявания до затвора „Ши Хуей“ (Shi Hui) в провинция Гуандонг (Guangdong), където е лежал Джанг, останаха без отговор.

Хуанг Куей (Huang Kui), инженер, понастоящем живеещ в Илинойс, е сред 10-те членове на екипа на Epoch Times, арестувани с Джанг през 2000 г. Той работи с него до ареста му и е изпратен в същия затвор, където лежи 5 години.

Хуанг практикува Фалун Гонг, китайска медитативна практика, базирана на принципите истинност, доброта и търпение. Практиката е забранена от Китайската комунистическа партия (ККП) през 1999 г., скоро след като държавноорганизирано проучване изчислява, че в Китай Фалун Гонг е практикуван от поне 70 млн. души.

По онова време той прави докторска степен в пекинския университет „Цингхуа“ (Tsinghua), но през 2000 г. е изключен от университета заради убежденията си. Не след дълго чува, че някой стартира онлайн вестник, наречен „Epoch Times“ (или „Dajiyuan“ на китайски).

„Уебсайтът щеше да представя нецензурирани (от комунистическата цензура на режима, бел. ред.) новини за хората, особено за китайците, понеже китайците нямат достъп до свободни новини“, поясни Хуанг по телефона от Илинойс неотдавна.

До септември 2000 г. Хуанг вече се е присъединил към пекинския екип на медията и работи в раздел „Международни новини“. По-късно се мести в гр. Джу Хай (Zhu Hai), провинция Гуандонг, южен Китай, където среща Джанг – главния редактор на китайското издание.

През декември 2000 г., докато работят над новинарския уебсайт, на вратата се почуква леко.

„Когато отворих, там имаше над 10 полицаи“, припомня си Хуанг.

Полицията претърсва къщата няколко часа, конфискува компютрите им и арестува 10 члена от екипа на Epoch Times. Друг човек е арестуван наскоро след това, а Джанг – след два дни, докато се опитва да напусне града.

Общо над 30 члена от екипа на Epoch Times са арестувани в Китай през декември 2000 г.

Медийна свобода

Деспотичното състояние на пресата в Китай не е тайна. По скалата за медийна свобода Китай е класиран на 168-мо от 175 места от организацията „Репортери без граници“ през 2009 г. – само на седем позиции от най-лошата държава в света в това отношение.

Международната федерация на журналистите също поддържа списък със случаите на злоупотреба с медиите в Китай. Нейният бюлетин за 2010 г. включва посегателства срещу журналисти в провинция Гуанджоу и списък със забранени медии, издаден от централния отдел „Пропаганда“ на ККП.

Според федерацията главният редактор на China Economic Times, Бао Юеянг (Bao Yueyang), е бил понижен от поста си на 12 май, след като е писал за повредените правителствени ваксини, причинили смъртта на няколко деца в провинция Шанси (Shanxi).

Федерацията посочва и че списание Business Watch Magazine е било временно спряно от партийната Генерална администрация на пресата и публикациите от 4-ти до 31-ви май, след публикуваната в него статия за правителствената корупция.

Уебсайтът на Epoch Times е стартиран през 2000 г. от група китайски имигранти, живеещи в Атланта, с помощта на екипа на Джанг в Китай. Страницата започва с мисията да създаде независим китайскоезичен вестник, който да не може да бъде цензуриран от комунистическия режим. Тази нейна мисия да донесе преимуществата на свободната преса в Китай я превръща в мишена за ККП.

Стартът на Epoch Times е директно предизвикателство към комунистическата партия, като екипът на Джанг прави репортажи директно от вътрешността на Китай, с особено наблягане на историите, които не са позволени за отразяване от държавно контролираните медии. Той представя и платформа за китайците извън Китай, които искат да пишат на родния си език за свободна медия.

Въпреки че хората в Китай могат да използват софтуер като Ultrasurf and Freegate, за да заобиколят Интернет-блокадите и да четат Epoch Times, както печатното, така и онлайн изданието са забранени в Китай. През последните 10 години медията се разпространява в 33 държави и има издания на 17 езика, предоставяйки нецензурирани от комунистическата цензура новини и мнения по света – но не и в Китай, поне не открито.

Изтезания и затвор

След ареста на 10-тината членове на екипа на Epoch Times в Джу Хай през декември 2000 г., те се изправят пред почти година непрекъснати разпити.

„Сменяха полицая няколко пъти – разказва Хуанг. – Питаха ме за детайли по работата ни върху сайта. Понякога ме ругаеха. Понякога ме ругаеха по цели осем часа. Беше ужасно.“

При Джанг е било дори още по-тежко. Месеци по-късно, когато присъдите са издадени, Хуанг е осъден на пет години затвор, а Джанг – на десет.

Двамата са изпратени в затвора „Ши Хуей“ в провинция Гуандонг през 2000 г., като от тях няма вести до 2003 г. Охраната ги следи изкъсо и използва други затворници, които да ги наблюдават, за да им пречат да общуват помежду си.

Джанг не е в състояние да говори в продължение на много време. Когато най-после успява да комуникира с Хуанг, посочва, че е бил изтезаван от комунистическите власти. Това е последният път, когато Хуанг вижда приятеля си.

Сред използваните върху тях методи за изтезания е и един, наподобяващ разпъване на кръст. Субектът е принуден да легне на дървена дъска. След това ръцете му са завързвани протегнати на двете страни, а петите им – от двете страни на дъската. Този метод е наричан и „Смъртното ложе“. Жертвите често са държани разпънати по този начин дни наред.

Джанг е в тридесетте си години, когато е отведен от ККП. След като е възпрепятстван да се грижи за семейството си през последното десетилетие, съпругата му и двете им малки деца се борят, за да свържат двата края в САЩ.

Ситуацията в затвора е трудна. Хуанг отбелязва, че той и другите затворници са полагали робски труд между 16 и 18 часа всеки ден, изработвайки всякакви неща – от пластмасови цветя до коледни лампички. В един момент, когато пратка с шамфъстък пристига от САЩ, затворниците са принудени да отварят твърдите черупки с помощта на големи клещи.

„Клещите оставяха големи мехури по ръцете ми, много болезнени“, припомня си Хуанг.

Тъй като практикува Фалун Гонг, семинарите за промиване на съзнанието също са регулярна част от присъдата му. Той е принуждаван да гледа пропагандни видеоматериали, очернящи Фалун Гонг, и да чете държавно-издадени материали, насаждащи омраза срещу занимаващите се с практиката.

„Опитаха се да ме накарат да се отрека от вярванията си“, казва той.

Хуанг е освободен през 2005 г., а през 2008 г. е награден със стипендия от Университета на Охайо. След като получава магистърска степен по инженерна механика, си намира работа в Илинойс.

Той изразява надежда, че ще освободят Джанг по график, но отбелязва, че „дори и съпругата му не знае много за настоящото му положение“.

„Знаем, че здравето на Джанг не е добро“, добавя той.

По думите му арестите на десетимата членове на екипа на Epoch Times „не са били базирани на китайския закон“ и представляват „много голяма загуба за свободата на китайските медии“.

Epoch Times е първият опит за предоставяне на свободна медия на китайския народ, нецензурирана от ККП“, посочва Хуанг.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!