Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Наследството на ДС: От българската Мата Хари до сивия кардинал Спас Русев
 |
Б. р. - Румяна Угърчинска е разследваща журналистка и преподавателка в Парижкия институт по криминология. Тази година бе удостоена с наградата „Черноризец Храбър” на Съюза на издателите за документалната книга „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II” (ИК “Милениум”).
Румяна Угърчинска казва за премиерната си книга „КГБ&сие”, че е плод на тригодишни усилия - издирване на документи, срещи, разговори, справки, обобщения. “Целта ми беше да покажа до каква степен тайните служби са се сраснали с икономиката на страните от бившия социалистически лагер и така продължават да диктуват правилата на играта.” Тя споделя още, че във Франция, където първоначално е публикуван трудът й, четивото буквално е разбунило духовете. В българското издание на “Милениум” е включен специален предговор от Ив Боне - бивш директор на френското контраразузнаване в годините на студената война.
Някои от въпросите, засягащи България, на които отговаря Угърчинска, са: Какво се крие зад секретната операция „Нева”? Какви са връзките на руските мафиоти Корейчик и Япончик със София? Кои са хората на руската мафия у нас? Имал ли е резиденти Чаушеску в родната Държавна сигурност? Имало ли е къртици в българските служби по времето на Желязната завеса? КГБ умря, а какво се случи с руските шпиони по нашите географски ширини?
Румяна Угърчинска, Ив Боне и издателите от “Милениум” ще представят книгата „КГБ&сие” и новите разкрития на авторката на пресконференция на 16 декември. Предлагаме откъс от книгата в превод на Гриша Атанасов.
По-дискретно, но не по-малко ефективно, българският КДС също прибягва към услугите на достойните наследнички на Мата Хари. През 1985 г., когато Комитетът за държавна сигурност си е спечелил репутация, сравнима с ЩАЗИ и КГБ благодарение на случаи като българския чадър или атентата срещу папа Йоан Павел II, една съблазнителна агентка на комитета кара шефовете на НАТО да си изгубят съня.
Гинка Гранатова се представя за унгарка и политическа емигрантка в Белгия. Тя е отворила гостоприемно нощно заведение край Монс, където се намира главната квартира на силите на НАТО в Европа. В сполучливо наречения „Лъки бар” красивата млада жена с дълга черна коса посреща клиентела от офицери, които утешава охотно в постелята и изслушва техните лични и професионални откровения. Американските представители в обединените сили на НАТО са особено привързани към заведението.
Аферата вероятно е щяла да продължи още известно време, ако един ден френски полицай, командирован в Белгия, не решава да прекара вечерта тъкмо в „Лъки бар”.
Той веднага разпознава младата българка, която е срещал преди години под друго име и друга националност в един бар на улица „Сен Доминик” в Париж, където е привлякла вниманието на ДСТ. При разследването на случая контраразузнавателните служби на НАТО научават, че Гинка под различни псевдоними е обиколила множество барове в Турция, Западна Германия, Франция и Белгия, все разположени близо до американски военни съоръжения. На шестдесетина военни и бивши клиенти на красивата българка им се налага да обяснят характера на връзките си с агентката Гранатова, която бързо е депортирана в родната си страна.
Не така фриволна, но също толкова опасна е историята на госпожица М. Д., агент за връзка на българската НРС (наследила Първо главно управление на КДС, което отговаря за външно разузнаване) в консулството в Мюнхен, която предизвиква смут в отношенията Изток-Запад в края на 2003 г., тъкмо когато България е официално поканена да се присъедини към НАТО.
На 9 октомври по искане на прокуратурата на Карлсруе полицията задържа Инго Ш., агент на БНД, Bundesnachrichtendienst, немското външно разузнаване, със седалище в Пулах. Той е заемал отговорен пост в балканския отдел на службата. Веднага е обвинен по член 99 от Федералния наказателен кодекс, като заподозрян в шпионаж в полза на чуждестранна централа, което се наказва с пет до десет години затвор. Служителят на БНД е предавал поверителна информация от 1999 г. до деня на арестуването си. Той е шестдесет и четири годишен, поддал се е на чара на младата българска шпионка М. Д. и е предоставил голямо количество документи. Поне така твърди прокуратурата в Карлсруе, цитирана от агенция Ройтерс, Асошиейтед прес и сп. „Шпигел”.
„Деликатен случай”, коментират немските власти. В отговор бригаден генерал Орлин Иванов, началник на военното контраразузнаване на България, заявява, че това е един от многото опити да се дискредитира България пред влизането й в Атлантическия алианс. Според него 90 на сто от публикациите за участие на страната в незаконна продажба на оръжия и шпионски случаи в крайна сметка се оказват неточни. Той предвижда, че същото ще стане и със случая на Инго Ш.
Обаче говорителката на БНД Михаела Хебер потвърждава съобщението, като посочва, че “това е една необикновена история”. „Предаваните документи са от първостепенно значение за Германия”, казва Хебер, като добавя, че подобно нещо става за първи път от 1980-те години насам.
След падането на комунистическия диктатор Тодор Живков през ноември 1989 г. България наистина поема по пътя на демократизацията и сближаването със западните сили. Нейният стремеж към членство в НАТО и присъединяване към Европейския съюз се потвърждава ясно от всички последователни правителства, десни и леви. Случаят придобива толкова обезпокоителни размери, че София се опитва да го потуши с всички възможни средства.
Инго Ш. има 38 години лоялна и примерна служба в БНД и никога не е бил обект и на най-малко подозрение в предателство. Полковникът с кодово име „Хунбах” се издига до оперативен директор на БНД за региона на Балканите. Забелязват, че взима малко повече „работа за вкъщи”, но неговите колеги не обръщат внимание веднага. На агент Хунбах му остава година до пенсионирането, знае се, че има някои малки проблеми с алкохола след развода си.
Някои изтичания на информация след репатрирането на българската Мата Хари разкриват, че тя наистина е изпратена от военното разузнаване в Германия, но в рамките на друга мисия. Затова цивилните разузнавателни служби разследват, за да установят кои са действителните получатели на информацията, събрана от агента за връзка М. Д. Други източници обаче потвърждават нейната принадлежност към НРС, цивилната българска шпионска служба. По-смущаващото е съдържанието на информацията, с която се е сдобила. Това са най-вече анализи и данни, събрани от БНД, за организираната престъпност на Балканите.
Подозират също Инго, че е разкрил на българските си колеги самоличността на информаторите и кореспондентите на БНД на полуострова. И накрая, в началото на 2004 г., след три месеца вътрешно разследване, се разпространява новина. М. Д. е събирала информация в полза на местния подземен свят. Колкото и да е изумителна в Мюнхен и Карлсруе, в подобна новина няма нищо сензационно в България. Странните взаимовръзки между различните служби, мафията и политическите среди от много години са част от всекидневния живот.
2003 г. е особено наситена от тази гледна точка. Генерал Бойко Борисов, главен секретар на Министерството на вътрешните работи и довереник на бившия цар, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, разпалва страстите с експлозивен доклад за връзките между политическата власт и подземния свят. Случаят става известен като „яхтсмените” и едва не струва поста на бившия бодигард на царя, комуто суверенът е поверил вътрешната сигурност на страната.
Всичко започва с един едва ли не банален за региона инцидент. Посред бял ден насред една от главните улици на София избухва „Мерцедесът” на някой си Иван Тодоров с прякор „Доктора”. Инцидентът става на 18 април 2003 г. пред местния Полиграфически комбинат, огромна неосталинистка сграда, в която се помещават редакциите на най-големите вестници. Журналистите имат възможност да наблюдават от първите редове как вадят парче по парче на тялото на шофьора.
Самият „Доктор” се отървава с няколко драскотини, голяма уплаха и спукани тъпанчета. Затова заминава за Франция за лечение. Тодоров е важна фигура в „престъпните среди” на България, върти бизнес на ръба на закона и се ползва със защита от „високите етажи”. В останките на “Мерцедеса” полицията открива комплект компрометиращи снимки. На тях според множество публикации в българските всекидневници се вижда прословутият Доктор, заобиколен от министъра на финансите Милен Велчев, министъра на транспорта Пламен Петров и депутата от НДСВ (партията на цар Симеон, спечелила парламентарните избори през юни 2001 г.) Мирослав Севлиевски, на яхта край Монако.
Всички тези видни личности са поканени на борда от някой си Спас Русев, лондонски бизнесмен, бивш шеф в Агенцията за чуждестранна помощ на България, преминал в частния бизнес. Мнозина го сочат за сивия кардинал на новото правителство, което включва няколко български „златни момчета”. Повечето са започнали блестящата си кариера от британската столица, включително Милен Велчев. Тази лондонска група е набрана сред близките на принц Кирил, един от синовете на Сакскобургготски.
Но в доклада на главния секретар на МВР Бойко Борисов на Иван Тодоров „Доктора” е отредено основно място заедно с двама членове на местния подземен свят: Константин Димитров „Самоковеца” и Методи Методиев „Илиянски”. След няколко предложения за оставки на уличените министри и на бодигарда Борисов, всичко си остава по старому с отказа на царя да влиза в полемики. Той успокоява играта с любимата си фраза „Когато му дойде времето”, с която посреща всеки наболял проблем. Пред него определено има други приоритети, включително и обновяването на ръководствата на българските служби за разузнаване и сигурност няколко месеца преди влизането на страната в НАТО.
През 2003 г. бившият цар и министър-председател Симеон Сакскобургготски предизвиква гнева на новите си партньори в Атлантическия алианс, като решава да назначи за координатор на разузнаването в кабинета си Бриго Аспарухов, генерал от резерва и бивш служител в тайните служби на диктатора Живков. Той е депутат от БСП, бившата комунистическа партия, и е ръководил НРС до 1997 г. Министър-председателят променя решението едва след личното предупреждение на Брус Джаксън, председател на Комитета за разширяването на НАТО. Той протестира като напомня сътрудничеството на генерала с КДС и с КГБ през 1980-те години и дори предвижда „проблеми за България при ратификацията на поканата за членство в НАТО”.
В крайна сметка е намерен компромис. Разузнаването е поверено на Кирчо Киров, работил в ПГУ на КДС от 1970-те години. Генерал Чобанов наследява НСС. Той има само 13 години стаж в структурите на ВГУ на КДС. Проявява се още преди окончателното си назначение като нарежда провеждането на операция „Гном” срещу своя предшественик Атанас Атанасов. През 2002 г. контраразузнавателната служба „слуша” разговорите на генерал Атанасов, който е бил начело на същата организация от 1997 г. до 2001 г., по подозрение, че работи за службите на САЩ.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!