Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Практиката Фалун Гонг не е била никога забранявана официално в Китай

Тази година се навършват 11 години от както китайската комунистическа партия започна кампания за масови репресии срещу последователите на духовната практика Фалун Гонг. Въпреки това процеса на забрана и самата забрана на практиката нямат никакво правно основание, и представляват пряко нарушаване на Конституцията и законитe на КНР...

През тези години много китайски адвокати и правни специалисти при различни обстоятелства даваха своята оценка по повод спазването на законовите норми от китайската комунистическа партия свързани със забраната на Фалун Гонг. Всички мнения си приличаха по един критерий – в Китай никога не е била забранявана официално практиката Фалун Гонг, като арестите и присъдите на хора само защото се занимават с тази практика, са също незаконни.

По време на забраната в Китай е имало повече от 70 милиона последователи на Фалун Гонг.
По време на забраната в Китай е имало повече от 70 милиона последователи на Фалун Гонг. На снимката е показано изпълнението на медитативните упражнения на стадион Шенджен. 1998 година

Във всички цивилизовани страни официална забрана се прави, чрез публикуване на закон, който гласи, че определен вид дейност е незаконна. След това съответните държавни органи на изпълнителната власт издават нужните разпореждания. При това както първото, така и второто не трябва да противоречат на Конституцията.


Конституцията на КНР и нейните международни договорености са на страната на Фалун Гонг

Първото нещо, което трябва да се отбележи, е че  Конституцията на КНР, чл. 35 раздел втори, гласи: „Гражданите на Китайската народна република имат право на свобода на словото, публикации, събрания, създаване на общности, съюзи и организации, провеждане на демонстрации и шествия”.

Член 36 гласи: „Гражданите на Китайската народна република имат право на свобода на вероизповеданието. Нито един държавен орган, обществена организация или частно лице не може да възпрепятства гражданите да изповядват желаната религия или да не изповядват никаква”.

През октомври 1998 година китайското правителство ратифицира Международният пакт за граждански и политически права. За положението относно правата на човека в разпоредбите на чл. 18 от пакта се казва: „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. ... Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да има или да приема религия, или убеждение по свой избор”.

Това означава, че разпоредбите на Конституцията на КНР и този международен договор защитават правото на последователите на Фалун Гонг на свободна среда за своята практика.

Член 5 от Конституцията на КНР потвърждава своето лидерство в правната система на страната: „Никой закон, указ или местни правила и инструкции не могат да противоречат на Конституцията. ... Всички държавни органи, въоръжени сили, политически партии и обществени организации, предприятия и учреждения задължително трябва да спазват Конституцията и закона”.


И така, как се приложи забраната

Следобеда на 22 юли 1999 година по заповед на тогавашният председател на китайската комунистическа партия Дзян Дземин чрез централната китайска телевизия от името на Министерството на вътрешните работи по цялата страна била разпространена информация за три документа: „Решение за забрана дейността на Фалун Гонг Асоциацията”, „Съобщение на ЦК на ККП за това, че на членове на партията е забранено да практикуват Фалун Гонг”, а също и листовка на Министерството за обществена сигурност забраняваща практиката Фалун Гонг.

Първи документ. Първо, официалната забрана засяга дейността на Фалун Гонг организацията, а не самата практика. И второ, в този момент организацията (Асоциацията), забранена от властта от три години не съществува официално.

През 1993 година Фалун Гонг е официално призната от Китайското научно изследователско общество по чигонг, като подчинена на него чигонг практика. През същата година е била създадена и Фалун Дафа Асоциацията с официално наименование „Научно изследователско общество по Фалун Гонг”. През септември 1994 година и през 1995 година основателят на практиката, г-н Ли Хонгджъ, завършил с преподаването на лекциите съответно в Китай и в чужбина. Тогава организацията, занимаваща се с провеждането на тези лекции, става практически ненужна. През март 1996 година тя официално се оттегля от Научно изследователското общество по чигонг и преминава през целия юридически процес на ликвидация.

Това означава, че през юли 1999 година китайските власти официално забраняват организация, която юридически не съществува от март 1996 година.

Втори документ. Забраната на членове на ККП да практикуват Фалун Гонг се явява вътрешно партиен документ, засягащ много малка част от гражданите, в сравнение с общият им брой. В момента в Китай живеят повече от 1,4 млрд. души, а членовете на ККП са само около 70 млн.

Трети документ. Листовката със забрана от Министерството за обществена сигурност е наложена въз основана на първите два документа на Министерството на вътрешните работи. Тя няма законни основания, така както и първите два документа не забраняват на гражданите да се занимават с Фалун Гонг. При това нито Министерството на вътрешните работи, нито Министерството за обществена сигурност не обясняват, на основание на какви конкретно действащи закони са взели това решение.

Министерството на вътрешните работи съобщава само, че Фалун Гонг Асоциацията се явява „незаконна организация” въз основа на „Правила за регистрация на обществени организации”.
Въпреки това, само въз основа на тези документи в цялата страна започват масови хайки и арести. Според различни източници, през първите няколко дни са били арестувани повече от 300 000 последователи на това духовно движение.

Неуспешен опит чрез репресии да се наложи законодателната база

В началото много практикуващи Фалун Гонг били хвърлени в затвора и изпратени в изправително трудови лагери без съд, тъй като нямало нито един закон, по който да бъдат осъдени за практикуването на Фалун Гонг.

Впоследствие комунистическата власт  запълни тази празнина и се опита да подведе под своята репресивна политика законодателната база. На 30 октомври 1999 година Постоянният комитет на Общокитайското събрание на народните представители ратифицира „Решение за забрана на организации за еретически религии и мерки за предотвратяване дейността на тези организации и наказания”. Така се появил член 300 от Наказателният кодекс на КНР:„Възпрепятстване изпълнението на държавни и административни законови пътища за създаване и използване на организации със сектантски и еретичен характер”. Именно този член използват до днес в Китай повечето съдилища за делата свързани с Фалун Гонг.

Въпреки това няма нито едно заключение на експертиза и официален документ, в който Фалун Гонг да бъде причислен към  „организация със сектантски и еретичен характер”.

Наскоро се появи още един документ „Разяснение на Върховният народен съд и Върховната народна прокуратура на съдебни дела с участието на организации със сектантски и еретичен характер” (част 1 и 2). Трябва да се отбележи, че той няма юридическа сила, така както е и с превишени пълномощия и в нарушение на закона. Член 42 от Закона на КНР „За законотворчество” установява, че разяснения добавяни към вече установен закон могат да се правят само от Постоянният комитет на Общокитайското събрание на народните представители.

През 2005 година Министерството за обществена сигурност на Китай издава документ, в който 14 религиозни движения са били причислени като „организация със сектантски и еретичен характер”. Важно е не това, че даденото министерство също е надвишило правомощията си, тъй като то не е компетентно да решава подобни въпроси, а това, че сред тези движения не фигурира Фалун Гонг, така както не се споменава за тази практика и в разяснението на съда и прокуратурата.

През всичките тези години Китайската комунистическа партия се опитва да убеди международната общност в това, че забраната на Фалун Гонг в страната е осъществена изцяло в рамките на закона. Въпреки това от всичко казано до тук е очевидно, че в страна с тоталитарен режим, законодателството е единствено инструмент в ръцете на партията-диктатор, която го манипулира по свое желание.

Въпреки това, броят на жертвите от репресивната политика на китайската комунистическа партия нараства с всяка година. Според не пълна статистика на Информационният център на Фалун Дафа, до настоящият момент в резултат на репресиите в Китай са загинали 3297 последователи на Фалун Гонг, а стотици хиляди други се намират в затвори и изправително-трудови лагери.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!