Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Chang Yuan, Epoch Times

Новият лидер на Китай: малък преврат?

след 18-я партиен конгрес през 2012 г. тяхната вътрешна борба за власт ще се засили. И тогава ще има ожесточена борба за власт, както се случи по време на Културната революция. Това става все по-възможно“…

Скорошното посочване на Ши Джинпинг (Xi Jinping) като несъмнен наследник на лидерството на Китайската комунистическа партия (ККП) е определяно от про-пекински медии в Тайван като израз на напредък в политиката на континентален Китай. Други анализатори предвиждат намаляване на напрежението в Тайванския пролив заради стабилния преход на властта.

Копие на "Тайванско бедствие"
Копие на "Тайванско бедствие" на Юан Хонгбинг ( Epoch Times)

Но според Юан Хонгбинг (Yuan Hongbing), професор по право в изгнание от континентален Китай и автор на две книги за плановете на ККП да контролира Тайван, появата на Ши е резултат от малък политически преврат.

Ролята на Ши като лидер-наследник бе затвърдена на пленум на Централния комитет на комунистическата партия, който завърши на 18 октомври. Сега той е заместник-председател на Централната военна комисия, като Ху Джинтао (Hu Jintao), настоящият лидер на режима, е неин председател.

Няколко чуждестранни китайски медии, като хонконгския Mingpao и тайванския China Times, коментираха, че това показва напредък в политиката на Китай; въпреки че не е демократична, тя е „следвала процедури“, „съзрява“ и е „политически модел с китайски характеристики“.

Юан посочва, че преди 17-я Национален конгрес на ККП Ли Кечянг (Li Keqiang) е бил назначен за директор на Централното партийно училище и че редица други признаци са показвали подкрепа към Ли като наследник на Ху Джинтао. Но на това унаследяване се противопоставили от фракцията, контролирана от бившия лидер на режима Дзян Дзъмин (Jiang Zemin) и бившия вицепрезидент Зенг Чингхонг (Zeng Qinghong), смятани за основната сила зад прецизните избори на служители на партията.

Дзян предложил трима кандидати: Бо Шилай (Bo Xilai) – настоящ ръководител на партията за Чонгчинг (Chongqing) и член на Политбюро, Уанг Чишан (Wang Qishan) – настоящ вицепремиер, отговарящ за икономиката, енергетиката и финансите, и Ши Джинпинг. Накрая Ши бил назначен като директор на Централното партийно училище и след това повишен по време на пленума.

Юан е на мнение, че според логиката на ККП позицията на Ши в момента е сигурна, но тъй като ККП често променя логиката си, според него „след 18-я партиен конгрес през 2012 г. тяхната вътрешна борба за власт ще се засили. И тогава ще има ожесточена борба за власт, както се случи по време на Културната революция. Това става все по-възможно.“

Авторът посочва също, че независимо кой управлява режима, стратегията за контролиране и по-нататъшно елиминиране на тайванската свобода и демокрация през 2012 г. няма да бъде променена.

Някои тайвански анализатори очакват стабилен преход на властта между Ху и Ши и намаляване на напрежението в Пролива поради по-доброто разбиране на Ши за Тайван. Юан обаче настоява, че съществуването на тайванската демокрация е най-голямата заплаха за политическата диктатура на Пекин.

Както е описано в двете му книги, ККП възнамерява да разреши проблема с Тайван през 2012 г. и тъй като това се изисква заради собственото й оцеляване, то няма да бъде променено, твърди той. Последната му книга, „Тайванско бедствие“, бе публикувана през ноември 2009 г.

В нея авторът пише, че Тайван прави компромис с демократичните си принципи под натиска от ККП. Неговият анализ е базиран на строго секретен документ – речта на Ху Джинтао към политбюро на Централния комитет на ККП през 2008 г.

Отразената в анализа на Юан позиция на тайванския президент Ма Инг-Джю (Ma Ying-jeou) на поставяне на икономиката пред политическите въпроси ясно показва, че ККП и елитът на Националистическата партия (Куоминтан) действат по същата логика.

Юан препоръчва на Тайван силна решимост за защита на свободата му, когато се изправи пред потисничество от ККП: „Ако защитата на свободата на Тайван може да съдейства за човешката свобода и да бъде част от борбата на човечеството срещу тоталитарните системи, е доста вероятно Тайван да постигне крайната победа в политическата борба между него и ККП.“

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!