Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Wang Zhen & Rona Rui, Epoch Times

Още антияпонски протести в Китай

Наскоро студенти проведоха още китайски „антияпонски“ протести в далеч от Пекин градове, след като седмица по-рано десетки хиляди излязоха по улиците. И въпреки че тези протестни шествия не бяха така големи, фокусът на някои от тях започна да се измества от дискутираните острови Дяою към вътрешните проблеми на Китай…

След широкомащабните протести от средата на октомври, хонконгският вестник Apple Daily съобщи, че това не са били спонтанни изблици на общи настроения, а организирани прояви на подкрепяни от правителството студентски организации. Някои предрекоха, че този политически изчислен ход може да излезе извън контрол и да се обърне срещу режима. В някои райони се случи точно това и сега режимът прави всичко възможно да не прибягва до насилие, за да предотврати по-нататъшни протести.

Няколко малки антияпонски протеста избухнаха в Ланджоу (Lanzhou), провинция Гансу (Gansu), и Баоджи (Baoji), провинция Шаанши (Shaanxi) в края на октомври. Но по време на протеста в Баоджи някои от участниците държаха плакати в протест срещу високите цени на жилищните имоти и корупцията. Няколкостотин души, повечето от които – млади, участваха в протеста в Ланджоу. BBC съобщи за малко студентско събиране, провело се и в Нанжинг (Nanjing), провинция Джянгсу (Jiangsu).

Японската телевизия Asahi излъчи кадри от протеста в Баоджи: плакати с надписи „Протест срещу високите цени на жилищното строителство“ и „Братко Инг-джю, континентален Китай те приветства“, отнасящо се до тайванския президент Ма Инг-джю. В репортажа се споменава и че местните училища са били затворени.

Според репортаж на японската новинарска агенция JiJiPress друг протест с около хиляда души се е състоял в края на октомври в югозападния китайски град Деянг (Deyang) и някои от протестиращите са стигнали до сблъсъци с полицията. Репортери от Япония и няколко други медии също са били задържани „от съображения за сигурност“. Официалните китайски медии не отразиха въпроса директно.

Заключване на учебни заведения

След широкомащабните студентски протести от средата на октомври, властите в Баожи и други градове удължиха учебните занятия през уикенда и поставиха охрана на входовете на училищните дворове, за да попречат на големи групи студенти да излизат и да предотвратят по-големи протести, съобщи Associated Press. Всички публикации за протестите в Интернет бяха бързо изтрити.

Студент от университета „Шиан Джяотонг“ (Xi’an Jiaotong), пожелал да остане анонимен, потвърди, че напускащите района на университета студенти е трябвало да показват на охраната специални за целта документи за излизане, подписани от възпитател, главен учител или хора от катедрата. „[Заключването на училища] действително съществува. Протести се състояха в Шиан, толкова много училища биват заключвани – каза той. – Най-сериозно е на места като Шиан и Дженгджоу (Zhengzhou).“

Японската новинарска агенция Kyodo News съобщи, че над хиляда души в Деянг, провинция Сичуан (Sichuan), също са излезли по улиците на 23 октомври и че властите са определили това като незаконно поради липсата на издадено разрешение.

Впоследствие People’s Daily online, официална медия на режима, публикува подписан коментар, призоваващ студентите „да изразяват своя патриотизъм рационално и съобразно закона“. Статията повтаря неотдавнашната реч на говорителя на китайското Външно министерство относно „поддържането на реформа, развитие и стабилност“.

Тайни споразумения

Необитаемата островна верига в центъра на ожесточения териториален спор се нарича Дяою на китайски и Сенкаку на японски.

Според японското списание Aera, притежавано от втория по големина вестник в страната, Asahi Shimbun, Китай и Япония са подписали тайно споразумение, докато Джуничиро Коидзуми е бил премиер. Споразумението гласи, че Китай няма да позволи на активисти за Дяою да плават в региона, а Япония няма да задържа никакви китайци, освен ако по случая няма развитие и положението не стане сериозно.

Китайското Външно министерство запази мълчание в продължение на два дни и на третия единствено отрече съществуването на споразумението. Режимът обаче не може да отрече факта, че от много време не е пуснал нито един кораб навън в защита на островите Дяою.

През последните няколко години Пекин действително забраняваше на антияпонски лодки да плават до островите, но периодично повдигаше въпроса за суверенитета си – често при получаващи обществено внимание случаи.

В статия политическият коментатор Цао Чангчинг (Cao Changqing) заявява, че режимът е подписал два важни документа в Япония: Съвместното китайско-японско изявление от 1972 г. и Китайско-японското споразумение за мир и дружба от 1978 г. В нито един от тях не се споменава териториалният диспут за островите Дяою. Лидерите на режима, от Мао Дзедун и Дън Сяопин до Дзян Дзъмин и Ху Джинтао, всички са се отказали от каузата.

Протестиращите изместват фокуса

Според анализатори китайският режим е много затруднен от тази наскоро изтекла в медиите информация и се опасява, че продължаването на антияпонските протести може да ги превърне в антиправителствени такива.

Бившият китайски дипломат Чен Йонглин (Chen Yonglin) е убеден, че съществуването на подобно тайно споразумение е възможно дори Пекин да го отрича. „Китайският режим се страхува, че студентските протести могат да се пренасочат към него [режима].“

Чен сподели пред Epoch Times, че е имало случаи, при които патриотичните студентски паради са завършвали зле за режима.

„Те не можаха да се трансформират в демократично движение; студентите също имат свои независими мисли – каза Чен. – В континентален Китай ако протестът е контролиран от китайското правителство, може да му се позволи да продължи. Но когато студентите вече не следват нарежданията и започнат да протестират по собствена воля и когато общественото мнение вече не може да бъде контролирано, правителството ще започне репресии.“

Джу Юфу (Zhu Yufu), основател на Китайската демократична партия, сподели в интервю за Epoch Times, че китайският режим се страхува и „всяка дреболия го кара да изпада в паника“.

Джу посочи, че през 1989 г. студентското движение на пл. „Тянанмън“ е започнало със студенти, маршируващи в почит на починалия лидер на режима Ху Яобанг (Hu Yaobang), който искал да се бори с корупцията чрез политическа реформа.

„Корупцията от онова време не е на същото ниво като сегашната. Сега има повече социални проблеми, повече безработни. Те [лидерите на комунистическата партия] нямат куража да вземат мерки или да направят промени. Вместо това отчаяно се опитват да използват нуждата от социална стабилност като извинение за погазване на всичко останало и за утвърждаване на управляващата си позиция. В действителност те имат манталитета на безсилие пред неизбежното.“

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!