Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Gary Du, Epoch Times
СПИН все още опустошава Китай, разкрива нова книга
…Въпреки че не получава съдействие от властите и изразходва собствените си пари за транспортни разходи, някои посещавани от нея пациенти все още благодарят на комунистическата партия. Веднъж, когато дава лекарство на пациент през 2000 г., той я пита дали е изпратена от председателя Мао…
Нова книга на една от най-изтъкнатите СПИН активисти обрисува една човешка трагедия и нейното игнориране, експлоатиране и влошаване от китайския бюрократизъм.
 |
| Д-р Гао Яоджие (Dr. Gao Yaojie) и новата й книга. (Du Guohui/ Epoch Times) |
Книгата „Разкриване на истината зад СПИН епидемията в Китай“ (Uncovering the Truth Behind China’s AIDS Epidemic) е написана от д-р Гао Яоджие (Dr. Gao Yaojie), първата активистка, повишила осведомеността за това как вирусът на СПИН нанася щети на селските райони в Китай.
Докато китайският режим твърди, че зависимостта от наркотици и заразяването по полов път са основните причини за разпространението на СПИН, Гао изяснява, че по-голямата част от случаите на разпространение всъщност се осъществяват чрез преливане на кръв – което е често средство за местните служители да напълнят джобовете си.
Несигурните кръводаряване и центрове за кръвопреливане, ръководени от „кървави глави“, които подкупват служители, са инфектирали милиони в Хенан и други провинции през 90-те години.
„През 1995 г. в центровете за даряване на кръв в провинция Хенан бе открит ХИВ в кръвните проби на около пет милиона души“, казва Гао.
Въпреки че скандалът е изложен на международно ниво и се полагат усилия за ограничаване на разпространението на болестта, според Гао обществото все още не желае да приеме подпомагащите усилия за СПИН, заради невежеството си по отношение на болестта.
В допълнение, практиката за продаване на кръв и инфекциите продължават в другите провинции на Китай – понякога по-лоши от случилото се в Хенан.
Агенции на ООН са били подведени от официалната реторика за предполагаемото „слабо разпространение“ на болестта в Китай, казва Гао. Вместо това несигурната търговия с кръв, след насърчаване от страна на властите, стана нелегална след избухването на скандала.
Сега хората чакат на опашки от полунощ до 6:00 часа, за да продадат кръвта си, и си тръгват веднага щом съмне. Високите печалби, голямото търсене и недостигът на пари за селяните са направили продаването на кръв често срещано явление в Китай, казва Гао.
Пропагандата, идваща от режима, също прикрива проблема. Например да започнем с това, че голям брой предполагаемо възстановили се от СПИН пациенти, изтъквани от медиите, всъщност не са били заразени със СПИН. „Изминаха шестнадесет години. Изчислено е, че има 10 милиона пациенти със СПИН в Китай, но китайските власти го прикриват добре – казва тя. – На снимката, в която Уен Джябао (Wen Jiabao) се здрависва с пациент, заразен със СПИН, този „пациент“ всъщност беше актьор.“
UNAIDS (Програма на ООН за ХИВ/СПИН) в Китай твърди, че само 700 000 души са заразени.
Неефективните усилия за подобряване съдбата на болните от СПИН също са изопачени. Фалшиви лекарства изобилстват, тъй като служителите могат да бъдат лесно подкупени, а средствата, предназначени за подпомагане на болните от СПИН, се присвояват.
Гао, бивш професор в Университета по традиционна китайска медицина в Хенан, е посетила стотици села в десетки провинции, лекувайки хиляди болни от СПИН.
Тя прави това в продължение на 13 години, провеждайки изследвания от врата на врата, за които заплаща чрез парите, спечелени от награди за човешки права. Това включва наградата „Джонатан Ман“ на ООН (United Nations Jonathan Mann award) за световно здраве и човешки права, както и наградата „Рамон Магсейсей“ (the Ramon Magsaysay Award), известна като „азиатската нобелова награда“. Тя е изчислила, че е похарчила около един милион юана (приблизително 14 972 щатски долара) по този начин.
Въпреки че не получава съдействие от властите и изразходва собствените си пари за транспортни разходи, някои посещавани от нея пациенти все още благодарят на комунистическата партия. Веднъж, когато дава лекарство на пациент през 2000 г., той я пита дали е изпратена от председателя Мао.
По-късно за нея става опасно да посещава села. С награда от 500 юана (75 щатски долара) за главата й тя постоянно рискува да бъде предадена на полицията. Един ден отива до едно село с хонконгския банкер и основател на фондация „Чи Хенг“ (Chi Heng), Чунг То (Chung To), но трябва незабавно да напусне, като едва избягва от над 30 полицаи и милиционерска група.
Тя казва, че накрая се е страхувала да бъде номинирана за награди и се е притеснявала да не бъде поставена отново под домашен арест. Приема като предупреждение ареста на Тан Зуорен (Tan Zuoren), активист за опазване на околната среда от Сичуан (Sichuan), и през август 2008 г. напуска Китай.
По думите на Гао китайският режим носи неоспорима отговорност за обхвата на епидемията в Китай и международната общност трябва да обърне повече внимание.
Първата й книга, „Китайската СПИН чума: 10 000 писма“ (China's AIDS Plague: 10,000 Letters), първоначално е публикувана в Китай през 2004 г. Скоро след като получава признания, книгата е забранена, а Гао – подложена на тормоз. Преработен вариант е публикуван в Хонконг през 2009 г.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!