Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Лао Дзъ и Дао
Дао: Пътят, Великият абсолют или тайната на Вселената
Лао Дзъ е велик философ, мислител, учител и основател на даоистката школа на мисълта в древен Китай. Лао Дзъ не е истинското име на мъдреца, а почетно название, означаващо „стар майстор“. Точната дата на раждането му не е известна. Легендите за него са различни, но специалистите поставят рождената му дата между 600 и 300 г. пр. Хр. На Лао Дзъ е приписвано авторството на „Дао Дъ Дзин“, текстовете на даоистката школа.
„Дао“, често изписвано като „Тао“, буквално означава „Пътят“, „Великият абсолют“ или „тайната на Вселената“.
Мъдрите съвети на Лао Дзъ привличали последователи, но той отказвал да изложи идеите си в писмен вид – смятал, че написаните думи могат да се „втвърдят“ в официални догми. Лао Дзъ искал философията му да остане естествен начин на живот с доброта, спокойствие и уважение. Той не оставил никаква твърда линия на поведение. Вярвал, че поведението на човек би трябвало да бъде направлявано от неговите инстинкт и съвест.
Според даоизма Вселената, която далеч не представлява сложна система от преплетени събития, е всъщност много, много проста. Всички форми на материя и съществуване са просто проявления на Ин (женския космичен елемент) и Ян (мъжкия космичен елемент), обградени от Чи (енергия).
Лао Дзъ вярвал, че човешкият живот, както всичко друго във Вселената, е под постоянното въздействие на външни сили. Той смятал простотата за ключа към истината и свободата. Лао Дзъ насърчавал последователите си да наблюдават и да се стремят да разберат законите на природата, да развиват интуиция и да натрупват лична сила, както и да използват тази сила, за да водят живот със състрадание и без принуда.
Легендата разказва, че накрая Лао Дзъ бил натъжен от злата страна на човечеството и се отправил в пустинята на гърба на воден бивол, изоставяйки цивилизацията. Когато стигнал до последната порта на великата стена, бранеща кралството, той се спрял за чаша чай при пазача на портата. Човекът бил толкова смаян от мъдростта на Лао Дзъ, че го помолил да нахвърля няколко откровения за идните поколения. Мъдрецът грабнал една четка и набързо написал някои принципи, преди да поеме по пътя си. Резултатът бил философската поема от 5000 думи в стиховете на „Дао Дъ Дзин“, в които се обяснява Дао (Пътят). Този древен китайски текст се нарежда след Библията като най-превежданият класически текст в света.
Колкото до усамотилия се Лао Дзъ, накрая той отишъл на Небето. Определян като един от Сан Чинг (върховното триединство в китайския даоизъм, известно като Тримата пречистени) под името Лао Джун, той съветва Нефритения император по въпросите на бездействието и прекарва еони, усъвършенствайки доктрината.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!