Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Quincy Yu, Epoch Times

Политическа борба вероятно лежи зад забележките на китайския премиер за "реформа"

В скорошна реч китайският премиер Уен Дзябао (Wen Jiabao) направи необичайни коментари за „осъществяване на политическа реформа”. Неговите забележки вероятно са индикатор за интензивна борба за власт в Китайската комунистическа партия (ККП) между реформатори и консерватори преди 18-я конгрес на партията през 2012 г. Забележките повдигат и въпроса за това как е възможна истинска политическа реформа под деспотичното управление на ККП…

Политическа реформа не е обсъждана публично от членове на ККП от 13-я конгрес през 1987 г. Последващите политически реформи се отнасят само до „реформа на административната система”. Речта на Уен този път, обаче, бе доста необичайна.

Скорошните забележки на Уен Дзябао (Wen Jiabao) вероятно подсказват за интензивна борба за власт в Китайската комунистическа партия (ККП).
Скорошните забележки на Уен Дзябао (Wen Jiabao) вероятно подсказват за интензивна борба за власт в Китайската комунистическа партия (ККП). (Getty images)

Социалистическа” демокрация

На 21 август Уен изнесе реч в Шънджън (Shenzhen), в която каза: „Ние трябва да спомогнем не само за икономическа реформа, но и за политическа. Без гарантирането на политическо преструктуриране, постиженията от икономическата реорганизация ще бъдат изгубени отново и ще е невъзможно да постигнем целта си за модернизация.”

В Токио на 1 юни Уен бе по-конкретен в интервю за японската телевизия NHK: „Политическото преструктуриране трябва да се фокусира върху четири аспекта: Първо, да се изгради социалистическа демокрация и да се подсигури правото на хората за гласуване, да бъдат информирани за работата на правителството, да участват в нея и да я наблюдават; второ, да се подобри социалистическата правна система, страната да се управлява спрямо закона и да се изгради страна под ръководството на закона; трето, да се постигне социално равенство и справедливост; и четвърто, да се осъзнае цялостното развитие на народа в свободна среда.”

На повърхността призивът на Уен за политическо „преструктуриране” звучи като че ли ще се осъществи промяна от тоталитаризъм към демокрация. Въпреки това според наблюдатели коментарите на премиера по-вероятно са сигнал за борба за власт, като различни разногласия се конкурират за популярност и определяне на дневния ред.

Консерватори срещу реформатори

Според Boxun, чуждестранен китайски уеб сайт, фокусиран върху политиката и човешките права в континентален Китай, консерваторите, основната част от които са „князчета” – деца на маоистките революционери от 1949 г. – се надяват, че Ши Дзинпин (Xi Jinping) и Бо Шилай (Bo Xilai) ще станат следващите ръководител и премиер на 18-я партиен конгрес.

Ши Дзинпин е ръководен член на Секретариата на комунистическата партия на Китай и носи званието „вицепрезидент на Китай”. Неговият баща, Ши Джопшун (Xi Zhongxun), е бил заместник министър-председател от 1959 г. до 1962 г. Бо Шилай е секретар на общинския комитет на китайската комунистическа партия на град Чончин; неговият баща, Бо Ийбо (Bo Yibo), служил като министър на финансите от 1949 г. до 1953 г. и като вицепремиер в годините 1956, 1959, 1965 и 1979.

Реформаторите, от друга страна, се надяват да държат далеч „князчетата” от централната власт и искат тези, които са се издигнали от партийната Младежка лига, да бъдат следващите лидери. Те се застъпват за това Ли Кечиан (Li Keqiang) да стане следващият председател, Уан Чишан (Wang Qishan) да стане премиер и Уан Хунин (Wang Huning) да бъде ръководител на Централния отдел за пропаганда.

Очевидна борба за власт

Наскоро хонконгският Phoenix Weekly съобщи, че генерал-лейтенант Лю Яджоу (Liu Yazhou), командир на китайската войска и член на Централната комисия за дисциплинарен контрол, заявил: „Без политическа реформа Китай е обречен.”

Лю е първият от 1989 г. насам старши действащ военен офицер, който публично е правил забележки в подкрепа на политическа реформа в Китай, без да се отметне от режима. Той е покровителстван от китайския лидер Ху Дзинтао (Hu Jintao), който през декември 2009 г. повиши Лю от заместник политически комисар на въздушните сили до политически комисар на Университета за национална защита на народната освободителна армия.

Консерваторите никога не са подкрепяли напълно идеологията на бившия лидер Дън Сяопин (Deng Xiaoping) (1978 г. до 1992 г.) за „реформа и отваряне”. През 2009 г. Джан Дъчин (Zhang Deqin), консерватор, публикува статия, озаглавена „Шест предложения към премиера Уен Дзябао”, обвинявайки Уен, че е причинил голямото влияние на капитализма върху китайското общество. Джан също казва, че Уен трябва да се изправи пред критицизъм за „причиняване на по-сериозни предателски престъпления”.

People’s Daily, официално издание на партията, също публикува статия на цяла страница през май, казвайки, че Китай не може да се ангажира с разделението на трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна. В статията се казва още, че дълго време е имало „много малко хора, които подкрепят модела на политическата система за разделение на трите власти, напразно опитвайки се да променят посоката на реформата на политическата система в Китай или реформата на съдебната система, дори защитавайки промяна в основната политическа система на Китай.”

Въпросът за Мао

Типична стратегия за консерваторите от ККП е да ценят Мао и критикуват Дън. Те вече са определили Бо Шилай за топ позицията и Бо е станал фактическият лидер на левите и „князчетата”. Неговата кампания за възхваляване на Мао и показното предупреждение на организираната престъпност в Чончин с помощта на държавните апарати за пропаганда е печеливша стратегия за постигане на популярност.

От друга страна реформаторите се опитват да използват възможности, за да критикуват Мао. Видео на пекинския професор по история Юан Тенфей (Yuan Tengfei), изобличаващо много от престъпленията на Мао, бе широко разпространено на повечето китайски уеб сайтове през февруари тази година. То само привлече вниманието на официалните цензури, след като маоистите започнаха обратна атака през май. Тогава Централният отдел за пропаганда помоли Отдела за мониторинг на интернет на Общинското публично бюро за сигурност на Пекин и Информационния офис на Държавния съвет да изтрият всяко свързано със случая съдържание.

С помитащата сила на Информационния офис на Държавния съвет и популярността и забележителността на видеото, това, че бе способно да се разпространи толкова нашироко за два или три месеца показва, че Информационният офис умишлено го е пренебрегвал в началото.

Медиите, контролирани от реформаторите, особено на юг, също са провели много кампании, за да критикуват Бо. Чуждестранна медия съобщи, че измежду 25-те члена на Политбюро на Централния комитет на ККП, Бо е единственият, който се е „радвал” на такова специално внимание до сега.

Boxun съобщи, че след 4 юни 1989 г. – студентското клане, реформаторите основали списанието „Китай през вековете” (Yan Huang Chun Qiu), в което Гуо Даохуи (Guo Daohui) публикувал статия, озаглавена „Демократичен преглед на историята на ККП”. Статията съдържа голямо количество негативна информация за Мао Дзедун (Mao Zedong), като се опитва да помогне на китайския народ да получи по-вярна представа за бившия диктатор.

По време на скорошната работна среща за историята на ККП, Ши Дзинпин, консерватор, осъди атакуващата Мао статия на Гуо Даохуи. В края на краищата „Китай през вековете” бе накаран да направи корекции.

В последното си издание обаче списанието започва да възстановява репутацията и политическите постижения на Джао Джиян (Zhao Ziyang), бивш китайски премиер от 1980 г. до 1987 г. и генерален секретар на ККП от 1987 г. до 1989 г. Джао бил реформатор. Той бил поставен под домашен арест до смъртта си през 2005 г. заради симпатизирането на продемократичните протести на Тянанмън, проведени през 1989 г.

Забележките за реформа са заблуждаващи

Джу Шуейе (Zhu Xueye), коментатор на New Tang Dynasty Television, поддържа мнение, че няма реалистични очаквания ККП да осъществи истинска политическа реформа. Ако го направи, казва той, единствените промени, които ще реализира биха били тези, необходими за оцеляване и удължаване на управлението на партията. Заявлението на генерал-лейтенант Лю Яджоу, че „без политическа реформа Китай е обречен”, комбинирано с идеята, че все още има надежда ККП да направи реформа, е точното впечатление, което партията желае да създаде, каза Джу.

Политическият прогрес не е присъщ на който и да е тоталитарен режим, а за тоталитарния режим по дефиниция е малко вероятно да промени собствената си система на управление, според Питър Дракър (Peter Drucker), автор на „Краят на икономическия човек: Произходът на тоталитаризма”.

Дракър казва, че в тоталитарните режими като нацистка Германия и други фашистки и комунистически режими, дори ако лидер иска да реализира по-добра политическа система, другите ще се противопоставят. Това се дължи на природата на тоталитаризма, за която е присъща „борбата”.

Това се е оказало истина през цялата история на ККП, като лидерите, които са проповядвали политическа реформа, като Лиу Шаочи (Liu Shaoqi), Ху Яобан (Hu Yaobang) и Джао Джиян (Zhao Ziyang), са се провалили и са били наказвани за усилията си.

Доста невероятно е, че Уен Дзябао в този момент поддържа идеята за истинска политическа реформа в Китай. Тъй като връзката му с ККП е една от тези, в които и той, и ККП се възползват от другия, неговите забележки по-вероятно са хитра стратегия: хората остават с впечатлението, че ККП прогресира към голяма промяна, но в действителност тя е изпаднала в паника да не загуби контрол, фокусирайки се да спечели повече време, докато измисли как да се „справи” с появяващата се взривоопасна ситуация на социално неравенство и недоволство.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!