Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Rona Rui, Epoch Times

Работници разчистват бреговете на р. Яндзъ близо до яз. "Трите Клисури" в Ичанг, провинция Хубей, централен Китай, на 1 август 2010 г. (AFP/Getty Images)

Силно замърсената река Яндзъ застрашава 400 млн. китайци

Токсичен коктейл причинява мутация при рибите


Неотдавнашен кратък доклад на Грийнпийс, озаглавен „Плуващи в отрова“, анализира широкото разпространение на опасни химикали в р. Яндзъ и нейната фауна, показвайки как рибата в реката е съсипвана от множество отрови и как самата река е тежко замърсена…

Яндзъ е най-дългата река в Китай и една от най-дългите в света. Една трета от китайското население живее по бреговете й и разчита на нея за прясна вода, включително 20-те милиона жители на Шанхай; нейното здраве влияе на здравето на 400 млн. китайци.

Реката получава повече отпадъци от която и да било друга в Китай от фабрики, индустрии на тежките метали, торове, пестициди и препарати за борба с плевели.


Проучването на Грийнпийс открива опасни химикали в почти всеки изследван шаран и сладководна риба. „Сред идентифицираните вещества бяха [химикали], използвани за хидрофобни слоеве в продукти като опаковки на храни, облекла, килими и кожа. Грийнпийс също така откри … деривати,[които са] широко използвани при препаратите за почистване и финалната обработка на текстил и кожа“, се споменава в доклада.

„Тези създадени от човека химикали са доказано опасни за живите организми. Те могат да действат като разстройващ ендокринните функции фактор и да се натрупват в тялото за дълги периоди от време“, гласи докладът. Производството на някои от по-коварните открити химикали намалява в другите държави, но нараства в Китай.

Много от откритията не са нещо ново. Изследователски доклад на китайското Министерство по опазване на околната среда от 2006 г. разкрива, че в Китай по онова време е имало 20 000 химически завода, половината от които – по бреговете на р.Яндзъ.

В продължение на много години У Лихонг (Wu Lihong), природозащитен активист с прозвището „Пазителят на Тайху“, е изучавал замърсяването на езерото Тайху, разположено близо до р. Яндзъ. Той сподели пред Epoch Times, че по негови изчисления броят на химическите заводи по поречието на реката може да е дори по-голям от официалните сведения.

Той дава за пример, че до 2007 г. е имало 2800 химически заводи само в гр. Ишинг (Yixing), провинция Джянгсъ (Jiangsu) – град с 1.6 млн. жители, разположен на брега на езерото Тайху. По-късно местното правителство заявява, че е затворило много от заводите, но според г-н У само някои много малки химически заводи са били затворени, докато основните замърсители са продължили да функционират.

По думите му китайският режим възприема политиката на „лечение – след замърсяването“, което означава, че жителите на града в крайна сметка просто страдат мълчаливо, неспособни да спрат замърсяването, преди то да се превърне в медиен инцидент. „Поради изключителното замърсяване, установено в езерото Тайху, започнахме да пием вода от р. Яндзъ, вместо от него. Ако водата в р. Яндзъ наистина е така шокиращо лоша, както се посочва в доклада, резултатите биха могли да бъдат ужасяващи.“

Екологична криза

Г-н У е убеден, че замърсяването е труден проблем за решаване в Китай, защото всички местни правителства се опитват да защитават собствените си интереси. Нарежданията, издавани от по-висшестоящите, имат малък ефект на местно ниво. Сега околната среда е чувствителна тема в континентален Китай: „Поради предстоящата конференция на ООН на тема околна среда в Мексико и неуспеха за постигане на споразумение по време на предишната среща в Копенхаген, медиите в континентален Китай се опитват да стоят настрана от тези чувствителни теми.“

Г-н У вярва, че затварянето на неквалифицираните фабрики е ключът към решаването на проблема със замърсяването на водата. „Но в опитите си за политически и икономически успех местното правителство работи в посока, обратна на централното правителство, като в резултат на това си играе на котка и мишка. Това е една много сложна тема“, каза У, добавяйки, че понастоящем за проблема със замърсяването само се говори или дискутира по време на срещи, без да е предприето конкретно действие.

Прозрачният процес на определяне на влиянието върху околната среда с участието на обществеността е от решаващо значение: „Каква потенциална екологична заплаха създава [един нов завод] за р. Яндзъ или езерото Тайху? Какво е вашето влияние върху местното правителство? Нужно е да видим реални данни, а не фалшиви числа, и данните трябва да са общодостъпни.“

Само преди две десетилетия замърсяването беше оскъдно и страната не се нуждаеше от награди като „Образцов град в опазването на околната среда“. Днес, с толкова много замърсяване, градовете около езерото внезапно всички са се превърнали в „Образцови градове в опазването на околната среда“. „В опит да се представи в благоприятна светлина, правителството се заема с PR-проекти, с лъжливи данни, демонстриращи успеха му; необходимо му е да съчини някакви лъжи, за да измами широката публика“, коментира г-н У. Но докладът от Грийнпийс ясно посочва, че „в действителност [Китай] е в екологична криза.“

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!