Следвайте "Буднаера" в Телеграм

darikfinance.bg

Инфлация, дефлация, но има и трети път

Димитър Събев

Волатилността на световните пазари се запазва висока въпреки огромните правителствени стимули в подкрепа на желаните от политиците тенденции. Причината за тази неуравновесеност до голяма степен се дължи на неизвестността по един основен въпрос, вероятно най-основният за инвеститора: ускорена инфлация или пък дефлация да очакват те в световен мащаб оттук насетне?

Официалната доктрина засега отдава предпочитание на дефлационната перспектива. Уроците от Голямата депресия сочат именно в тази посока: цените на промишлената продукция и на суровините се понижават вследствие на депресираното търсене. След като настоящата икономическа криза е най-дълбоката от 1929 г. насам, то може да се очаква да има и сходно въздействие върху ценовите равнища.

Напоследък анализаторите на редица места отчитат, че дефлацията в чистия й вид е малко вероятна. Според повечето западни икономисти по-скоро ни очаква продължителен период на забавена инфлация, когато цените ще се повишават от 0 до 1 процент на годишна база.

Защо това се възприема като заплаха? Известно е, че икономиката се нуждае от постоянно нарастване на паричната маса, за да си гарантира икономически растеж. С други думи, повечето продукция се нуждае от повече пари, за да бъде реализирана – но същевременно и ръстът на количеството на парите, в определени граници, стимулира произвдството на повече реални стойности.

Ако плавното, но постоянно повишение на цените спре, това означава, че икономическият ръст няма да може да намери своя израз. Дефлацията, тоест загубата на стойност на неликвидните активи, е екстремен вариант, но същият ефект върху икономическия растеж би имала и твърде мудната инфлация.

Но според друга група икономисти, които макар в момента да са малцинство се аргументират убедително, опасността от дефлация са празни приказки. Големите бюджетни дефицити бавно, но неумолимо подкопават основата на валутите. В скоро време предстои тотална загуба на доверие в стойността на книжните пари, очакват те. Как иначе да си обясним поскъпването на златото до сегашните рекордни стойности?

Те също така отчитат, че хиперинфлациите се развиват светкавично, но обикновено имат продължителен латентен период. Семената на инфлацията са вече посяти: лихвите са ниски, напечатани са повече пари, банките са охлабили кредитните си стандарти, доверието на населението и бизнеса е спаднало. Вече доста продължителен период системата не вижда рязко развитие. Но тепърва предстои някой неразумен вик или случаен тласък да отприщят лавината на падащите цени.

Ако изтълкуваме казаното като фундаментална пазарна позиция, дефлацията е изгодна на първо място за финансовите компании. Дефлацията увеличава размера на реалния дълг, който те имат да събират. Инфлацията е по вкуса на реалния сектор, защото благата, които той произвежда, в инфлационна среда се превръщат в пари – в мярка и съхранител на стойността. Хората и бизнесът бягат от парите и купуват реални продукти. Домакинствата, теглили кредити, както и правителствата, също са заинтересувани от инфлация. Дефлацията ражда същевременно и безработица, която е опасна както в политически, така и в човешки аспект.

Инфлационистите и дефлационистите обаче еднакво нямат интерес от ексцесии. Както хиперинфлацията, така и дълбоката продължителна дефлация са опасни за цялата социално – икономическа система.

Проблемът с инфлацията и дефлацията се подсилва от това, че негативното или благотворното им действие е селективно. Тоест поскъпването или обезценяването на валутата или някой клас активи винаги ще накажат една социална група, докато облагодетелстват друга. Проблемът се катализира от възможността държавата да влияе на тези процеси, като взема решения, основани не на икономическа целесъобразност, нито на социална справедливост, а на политически съображения.

Но решението на този проблем не се крие там, където обикновено се предлага. Неутрализирането на самоволията, т.нар. дискреция на държавата, не минава през тоталната дерегулация. Липсата на регулативна рамка и деен надзор на пазара води до ексцесивно поемане на риск и в крайна сметка само до нови и нови инфлационни и дефлационни цикли.

Днес могъщите, глобални финанси имат насреща си пространствено и ресурсно ограничени национални правителства. За възстановяване на баланса се нуждаем от глобални институции.

Такава на първо място е нова световна търговска валута, която да замени долара. По този начин ще се освободи значителен ресурс, включително и в САЩ, за производителни начинания. Много по-малък ще е стимулът да се трупат резерви и да се насърчава консумацията на вносни стоки като начин за стабилизиране на местната валута.

Също и волатилността на пазара ще намалее, след като международната търговия разполага с надежден и универсален еталон за стойност, който не се влияе от решенията на политическата класа или вътрешната сигурност на една единствена страна.

При това ни предстои борба с наистина глобални проблеми, като противодействието на измененията в климата е само един от тях. Дейности в планетарен мащаб са невъзможни без наличието на световна хазна и световно правителство с изпълнителни правомощия. Пътят до всичко това изглежда далечен, но ако не бъде извървян, съвременната цивилизация има една единствена перспектива – деградация.

Противодействието на рецесиите с разпокъсана проинфлационна политика, тоест вкарвайки с различни трикове повече пари в националните икономики, води до разяждане на икономическата база: технологичния прогрес, трудовите добродетели, наличността и качеството на природните ресурси.

Изминалите три години от първите доловени прояви на финансовата криза през лятото на 2007 г. не дават надежда, че ще бъде сложен край на тези политики. Още по-резки ще бъдат в бъдеще циклите, започващи със спекулативна инфлация в цената на активите и продължаващи с пукане на балони, които бързат да компенсират с нови – проинфлационни – трикове. Време е да се потърсят новаторски монетарни политики от глобално естество.

Правителството и валутата на САЩ предлагат частични глобални решения, но тези решения се основават на задълбочаващ се разлом между бедни и богати страни, нещо с което надигащите се сили на Изтока не искат вече да се съгласяват. Нито пък единната европейска икономика разполага с достатъчно вътрешен интегритет, за да предложи валутата си като универсален еталон за стойност.

Докато не бъде въведена световна търговска валута и учредена световна централна банка, на която националните банки ще бъдат само клонове, трилиони парични единици ще обикалят света ежедневно в безсмислено търсене на маржове. Това ще обезсилва устойчивите тенденции и ако не се постараем да получим нещо по-добро, ще страдаме поетапно първо от инфлации, после от дефлации, и отново от инфлации.

Стойността на парите, като стойността на всички активи, се управлява от комплекс фактори, причиняващи наслагване на дълги и къси цикли на ръст и понижение. Не е разумно да се твърди, че на това може да бъде сложен край. Но ако човечеството следва естествения си ход, сътресенията за икономиката ще са далеч по-малки, отколкото ако се противопоставя на развоя на събитията заради стари идеологии. Това е същото като лодка в бурно море. И най-големият кораб ще се преобърне, ако стои напряко на вълните.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!