Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Mou Mei, Epoch Times

Храмът на белия кон: първият будистки храм в Китай

Храмът на белия кон, най-старият храм в Китай, е разположен на около 10 км. от гр. Луоянг (Luoyang) в североизточната китайска провинция Хенан (Henan). Това е място, което последователите на Буда школата смятат за двореца на будистките предшественици и за мястото, където е била преподавана будистката теория…

Храмът е построен от император Мин от династията Източен Хан (29 г.сл. Хр. – 75 г. сл. Хр.) и за основаването му съществува легенда.

Според книгата с исторически записки император Мин сънувал приятна сцена, в която сияен златен бог влетял в палата му. Императорът свикал министрите си, за да ги разпита за този сън. Министър Фуи казал: „На 8-ми април в 24-тата година на крал Джоу от династията Джоу (971 г. пр. Хр.) земите се разтресли и реките прелели. През нощта прекрасни светлинни лъчи в пет цвята озарили западното небе.“

Храмът на белия кон
Храмът на белия кон, най-старият храм в Китай, е основан от император Мин по време на династията Източен Хан. (снимка: Интернет)

Официалният историк Су изчислил, че това било знак за рождението на велик светец в Западния рай. „Светецът бил дошъл на Земята, за да спасява хората от страданието и нещастията им. Нравствените му принципи щели да бъдат представени в нашата страна след 1000 години. Сега 1000 години са изминали и моментът е дошъл. Чувал съм, че има западен светец, наричан почтително „Буда“, така че може би Буда е това, което Ваше Величество е сънувал.“

За да научи за Буда, император Мин изпратил 12 делегати в Западните региони в търсене на Буда и проучване на будизма.

Дванадесетте души преминали през огромни трудности и опасности и накрая пристигнали в страната Тай Юеши, разположена в Западните региони, където будизмът бил широко разпространен и имало многобройни храмове. След това екипът събрал известно количество будистки писания и статуи и поканил старшите монаси от Тианджу (Tianzhu), Ше Мотенг и Джу Фалан от Индия, да проповядват будизъм в Централните равнини (централен Китай). В десетата година от управлението на император Мин Йонпин (Ming Yongping, 67 г. сл. Хр.) те се завърнали в Луоянг, столица на династията Източен Хан.

Император Мин бил много доволен и официално свикал двамата старши монаси. Той сърдечно ги поканил да останат в Хонглу Си, институт под ръководството на Дипломатическото бюро, и заявил искрено желание да преведат будистките писания, които донесли със себе си.

На следващата година Мин издал указ за изграждането на манастир извън портата Юнг на Луоянг. „Си“ първоначално означавало „правителствено бюро“. Но понеже монасите Ше Мотенг и Джу Фалан първи дошли да отседнат в Си и също така били чуждестранни гости, новият им дом пак бил наречен „Си“ в знак на уважение. Оттогава китайският будистки храм е наричан „Си“ на китайски. Освен това, тъй като бял кон донесъл всички будистки текстове и статуи, в чест на помощта на този бял кон новият манастир бил наречен „Си на белия кон“ или „Храмът на белия кон“.

Двамата старши монаси, Ше Мотенг и Джу Фалан, преподавали в Храма на белия кон и заедно завършили превода на Сутрата от 42 части, първата китайска версия на будистките текстове. След като Ше Мотенг починал, Джу Фалан продължил да превежда многобройни ръкописи. Всички техни преводи на ръкописите били съхранявани в Главната зала за преклонение от монасите. Твърди се, че по време на династията Северен Вей (386 г. – 534 г.), когато будистките монаси се кланяли пред ръкописите, текстовете внезапно засиявали с петцветни искрящи светлини и озарявали Главната зала. Дори още по-изумително било, че образът на Буда можел да се види между светлинните лъчи.

По време на управлението на императрица Ву Зе Тян (Wu Ze Tian, 624 г. – 705 г.) Храмът на белия кон бил много известен и там живеели над 1000 монаси. Той обаче бил до голяма степен разрушен по време на бунта в Ан Си (755 г. – 763 г.) и Хуейчангската репресия над будизма (840 г. – 846 г.). Разрушеният Храм на белия кон по-късно бил открит само по парчета изпочупени надписи по камъни и руини. След време реконструкция на храма била проведена от император Тайзонг (Taizong) (939 – 997 г.) от династията Сун, император Жяжинг (Jiajing, 1507-1567 г.) от династията Мин и император Кангши (Kangxi, 1662 – 1722 г.) от династията Чин.

Съществуващият днес Храм на белия кон заема 47 840 кв. ярда и съдържа над 100 храма, подредени вертикално. Главните зали, разположени в централна линия от юг към север и от портата към планината, са както следва: Залата на небесните крале, Залата на великия Буда, Залата на Махавира, Залата на напътствието и дворът Буда Пилу.

В центъра на Главната зала на Великия Буда стои голяма статуя на Буда Шакямуни, обграден от двама свои ученици – Джиайе и Ананда, и фигури на Манджусри и Самантабхадра.

В югоизточния край на залата виси лята желязна камбана от династията Мин, тежаща 2516 кг. Твърди се, че по време на ветровити нощи или свежи утрини звуците на тази камбана можели да бъдат чути на разстояние от десетки километри и че голямата камбана, висяща в часовниковата кула на Източната улица на града, резонирала с нея; ето защо сцената би могла да бъде описана като „камбаната кънти нагоре, до двореца на Буда, и надолу, да порази духовете на ада.“

След Залата на Великия Буда се намира Залата на Махавира, където Шакямуни, Амитаба и Буда Лечителят са наобиколени от 18 архати с различни пози и изражения. Статуите са много ценни, защото са направени с изящно майсторство и използвайки коприна и коноп по време на династията Юан (1271-1368 г.)

След Залата на Махавира е Залата на Напътствието и накрая – дворът Буда Пилу. Този двор е построен по време на династията Тан (618-907 г.) и е в почит на буда Пилу, чистото дхарма тяло на буда Шакямуни, с бодхиватвите Манджусри и Самантабхадра от двете му страни. Паметникът зад двора е изписан със Сутрата от 42 части.

В югоизточните и югозападните краища на Храма на белия кон са гробовете на Ше Мотенг и Джу Фалан. На около 200 м. югоизточно от храма е разположена кула, висока 24 м. и с 13 тухлени слоя, наречена „кулата Чи Юн“. Първоначалното й име е „кулата Джяшелита“ (Jiashelita, или „кулата на златния площад“), или „кулата на Храма на белия кон“. Тя е издигната по време на династията Тан, разрушена през династията Сон (960-1279 г.) и възстановена през династията Чин (1115-1234 г.)

Най-популярните туристически атракции от Храма на белия кон са както следва: Терасата на чистотата и прохладата, Среднощната камбана, кулата Чи Юн, гробницата с лозницата и орхидеите, Паметникът на счупените ръкописи и Платформата на горящата сутра.


Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!