Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Hua Ming, New Epoch Magazine

Съблазънта на китайския червен килим

Когато чужденци посещават Китай могат да сметнат, че постлания за тях червен килим е действителен. Но зад ласкаещото внимание и добре оркестрирано гостоприемство може да лежат години на щателно проучване с цел придобиване на влияние над избрани посетители…

„Да правя бизнес в Китай е най-голямата чест в живота ми – сподели за репортер на New Epoch Magazine Стивън Милър, директор на частна складова компания, който бе заедно с други специалисти от тази сфера. – Отношението, което получих, бе като към крал: червен килим, отлична храна и много отзивчиви местни чиновници.“

Когато чужденци посетят Китай, те могат да сметнат червения килим, постлан за тях, за истински.
Когато чужденци посетят Китай, те могат да сметнат червения килим, постлан за тях, за истински. (New Epoch Magazine)

Сам Съливан, бивш кмет на Ванкувър, Канада, е бил също толкова трогнат и впечатлен по време на престоя си в Китай. „Когато отивам в Китай, с мен се отнасят като с император. А ние нямаме тази традиция с червения килим, така че за мен това е някак малко смущаващо“, разказа той в интервю за Vancouver Sun.

Според репортажа Съливан си припомня, че по време на пътуване до Китай в качеството си на градски съветник открил, че почти всеки висш китайски чиновник във всеки един градски съвет имал своя собствена трапезария и личен готвач, за да приема гости.


Джо Трасолини, кмет на Порт Муди, Канада, посетил Пекин преди няколко години и бил удостоен с подобен топъл прием. Той се срещнал с кмета на Пекин и градската управа покрила пътните му разноски. При следващото му посещение в Пекин, въпреки че платил пътуването си, бил забавляван от чиновници от общинско ниво. След няколко часа сутрешно разглеждане на забележителности, вечер се наслаждавал на екстравагантни банкети.

С изключение на изключително богатите, животът на повечето минава без да са получили подобно отношение. В днешен Китай обаче, за комунистическите чиновници се е превърнало в норма лично да посрещат в разточителен стил западни VIP-персони, бизнесмени и делегати, които просто не могат да не се почувстват удостоени с почести.

Променено поведение

След като са били третирани като императори, западни политици откриват промяна в поведението си по въпроси като китайските дисиденти и преследването на Фалун Гонг (известен също и като Фалун Дафа). Някои преминават от осъждане на нарушенията на човешките права, извършвани от Китайската комунистическа партия (ККП), до хвалебствия по адрес на развиващия се Китай.

Кметове на Отава години наред издават прокламация за Ден на Фалун Дафа в израз на своето признание към приноса и присъствието на практикуващите Фалун Дафа в канадското общество. Настоящият кмет Лари О‘Брайън, обаче, реши да не прави това тази година, скоро след завръщането си от неотдавнашно бизнес пътуване до Китай. Той обясни, че е „поел задължение“ – без да уточнява към кого – и че няма да издаде прокламацията.

Въпреки отказа на г-н О‘Брайън да награди Фалун Дафа – духовна практика, включваща медитация и собствено подобрение на база принципите на истинност, доброта и търпимост – прокламацията бе единодушно приета от градския съвет на 9 юни.

Извършване на проучване и набелязване на целите

Червеният килим е един от по-меките методи, използвани от режима за придобиване на влияние над бизнесмени, дипломатически персонал и политици.

Разузнавателните му агенции изпълняват изключително щателно и „научно“ проучване на човешките слабости на своите мишени, които след това са безмилостно експлоатирани, според вътрешен източник в Пекин. Разузнавателните агенции на ККП работят върху теорията, че в човешката природа има четири слаби места: слава, печалба, похот и гняв. Те се опитват да накарат тези слабости да вземат превес в даден индивид и нагаждат подхода си спрямо случая.

Обичащите славата ще открият, че тези китайски чиновници и специалисти скромно търсят консултация от тях; ще получат покани от университети, за да държат речи, и в официалните медии ще се появят ласкави репортажи за постиженията им.

За алчните китайското разузнаване организира бизнес-възможности за сътрудничество, инвестиции или бърз достъп до пазара. На онези, чиято слабост е похотта, ще бъдат изпратени красиви момичета.

Вътрешният източник сподели пред New Epoch Magazine, че Работният отдел на Обединения фронт на ККП, Международният отдел на Централния комитет, Бюрото по задграничните китайски въпроси, Министерството на външните работи и Генералният военен отдел на Народноосвободителната армия всички разполагат с голям брой агенти от разузнаването, които търсят и събират информация за потенциално полезни фигури – включително западни правителствени чиновници, бизнесмени, известни учени и лидери на задграничните китайски общества и техните роднини.

Според степента на полезност на набелязаните индивиди, ККП установява контакт и ги кани в Китай. Нивото на приема се решава според случая. Набелязаните след това могат да бъдат подложени на груби техники, за да бъдат убедени да действат по изгоден за партията начин.

Австралийски скандал

През март 2009 г. австралийските медии съобщиха, че министърът на отбраната на Австралия, Джоел Фицгибън, е имал тайни дотогава близки отношения с китайско-австралийската бизнесдама, Лиу Хайуан (Liu Haiyan), представляваща заплаха за сигурността на Австралия.

Лиу е била тясно свързана с Разузнавателния отдел на Народноосвободителната армия, клон за събиране и анализ на военни и политически сведения. Сем. Фицгибън посетили Китай през 1993 г. и оттогава китайското разузнаване ги е държало под око.

Разкритията предизвикаха сензация в Австралия и Фицгибън подаде оставка от Кабинета. Скоро след това на повърхността изплува още по-тъмна сделка: той е получавал големи суми от Лиу и е бил установил съвместна компания с нея в Китай. Инцидентът представи пред по-широка публика щателните усилия на ККП да развива влиятелни фигури в западните политически кръгове.

Чуждестранните служители в консулствата в Китай също не са пощадени от задкулисните манипулации. През май 2004 г. дипломат от генералното консулство на Япония в Шанхай се самоубива; две години по-късно са разкрити свидетелските му показания.

Разследване разкрива, че мотивът за самоубийството му са изнудване и заплахи от китайската тайна полиция. Японският премиер изтъкна, че ККП е нарушила Виенската конвенция за консулските отношения.

Не всички поддават на властта и корупцията и мнозина се осмеляват да кажат „не“ на опитите за сближаване от страна на ККП. Парите, славата, похотта и гневът са вродени слабости на човешката природа, които ККП се е научила да експлоатира умело.


Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!