Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Heng He, Epoch Times

Китайският шпионаж "ври" на слаб огън

Китайският режим изглежда използва всеки възможен ресурс, за да получи това, което иска: шпиони, нешпиони, професионалисти, аматьори, китайци, чужденци, студенти и стипендианти…

 

Немското седмично списание Der Spiegel публикува неотдавна статията „Шпионаж”. В нея се разказва история за събития, които се случват всеки ден в западните страни, но са пренебрегвани твърде дълго; събития, които разкриват възможностите за развитие на чуждестранна сила, която бавно разяжда западната независимост.

Историята много напомня за случилото се по време на Студената война. Този път обаче, разузнавателните агенти са от Китай – търсен търговски партньор от много страни. Целта не е нито правителствена защитна агенция, нито корпоративни търговски тайни, а практикуващите духовната медитативна практика Фалун Гонг.

Сън Дан [псевдоним], китаец, стипендиант и немски гражданин, изпада в трудна ситуация, когато баща му в Китай се разболява. Тъй като е практикуващ Фалун Гонг, кандидатстването му за виза се оказва много сложно.

Чиновник от китайското посолство в Берлин урежда среща на Сън с двама мъже от Китай през март 2006 г. в ресторант в центъра на Берлин. Немското разузнаване вярва, че чиновникът също работи за китайската разузнавателна агенция, наречена Министерство на националната сигурност.

Започвайки през 2008 г., Сън изпраща вътрешни за Фалун Гонг писма до електронна поща, която е използвал за комуникацията си с китайски чиновници и до която те също имат достъп.

Сън отрича да е извършвал закононарушения, казвайки, че това, което е изпращал, е публична информация. Той не знаел, че чиновниците от Китай са били шпиони. Оказва се, че те са високопоставени чиновници от Управление 610, като единият от тях носи титлата заместник-министър.

Управление 610

Управление 610 е ръководен център за провеждане на политиката на китайската комунистическа партия (ККП) за преследване на Фалун Гонг; политика, инициирана през юли 1999 г. от Дзян Дзъмин, тогавашният лидер на ККП.

Единствената цел на Управление 610 е да унищожи Фалун Гонг. Тъй като Фалун Гонг се практикува в повече от 100 страни по целия свят, дългата ръка на Управление 610 достига далеч отвъд китайската граница.

Дейностите на Управление 610 извън Китай не са нови за тези, които са запознати с въпроса, но не са известни на широката публика. През февруари 2008 г. френският писател Роже Фалиго (Roger Faligot), написал около 40 книги за разузнаването, публикува „Китайските тайни служби от Мао до Олимпийските игри”.

В глава 10 той описва как китайските разузнавателни сили се разгръщат по света за Олимпийските игри. Той конкретно споменава, че тайното Управление 610 е било включено в този специален отряд. Управление 610 е участвало, тъй като се е превърнало в главна организация, на която китайският режим възлага наблюдаването на Фалун Гонг в западното общество.

Чен Йонглин (Chen Yonglin) е бивш дипломат в китайското консулство в Сидни, Австралия. След оттеглянето си през 2005 г. заради отказа му да изпълнява заповеди и да преследва Фалун Гонг, той заявява, че в Австралия е имало 1 000 шпиони, повечето от които били използвани за наблюдаване дейностите на практикуващите Фалун Гонг.

Много китайски дипломати и шпиони реално не присъстват в списъка със служители на Управление 610. Но когато се засегне въпросът за Фалун Гонг, всички те работят за Управление 610. Чен Йонлин от Австралия и чиновникът от китайското посолство в Берлин са подобни случаи – персонал, нает от дипломатически институции, но изпълняващи заповедите на Управление 610.

Под въздействие

За разлика от Съветския съюз, който по време на Студената война разчита на професионалисти, китайският режим използва всеки възможен ресурс, за да получи това, което иска: шпиони, нешпиони, професионалисти, аматьори, китайци, чужденци, студенти и стипендианти.

Ричард Федън (Richard Fadden), директор на канадските разузнавателни служби (Canadian Security Intelligence Service, CSIS), заяви за новините на CBC (Canadian Business Chanel), че няколко канадски политици са под въздействието на чуждестранно правителство и спомена, че Китай е замесен.

По какъв начин китайският режим успява да подлъже канадските политици в примамката си, не е ясно. Тази клопка не е аранжирана по традиционния за Студената война начин. Взаимоотношенията понякога започват по „безобиден” начин, като обектът засяга само „вътрешните работи” на Китай.

Най-често използваните инструменти са въпросът за Тайван и този за Фалун Гонг. Има организация с наименованието „Китайски съвет за подпомагане на мирно национално обединение” (CCPPR). „Мирно обединение” говори за това, че са засегнати само вътрешни за Китай въпроси и че не е необходимо да се уведомява никой от китайското разузнаване. Но ако погледнете в уеб-страницата на CCPPR, не изглежда толкова просто.

CCPPR има 131 клона – 10 в Азия, 29 в Европа, 20 в Северна Америка, 24 в Южна Америка, 23 в Африка, 19 в Пасифика, плюс 6 в Тайван, Хонконг и Макао. Китайският режим твърди, че въпросът за Тайван се отнася към вътрешните работи на страната и никоя друга държава не трябва да се намесва. Тогава защо има нужда от толкова много клонове в другите страни?

Повечето клонове са регистрирани като неправителствени организации, но те приемат и изпълняват заповеди, идващи единствено от Пекин. Снимка от уебстраницата на CCPPR показва, че ККП приема клоновете по света като част от собствената си територия. Вероятно снимката е била прекалено очевидна, защото е премахната и вече не е достъпна на уебсайта.

Историята на CCPPR не свършва с китайската общност. Един пример е Джон Со (John So), бивш кмет на Мелбърн, Австралия. След като е избран за кмет, той се превръща в основна цел на Обединения фронт на ККП.

След много усилия той е назначен като консултант в австралийския клон на CCPPR, заедно с още над десетина австралийски политици. Обикновено суверенитетът и обединението са въпроси, които трябва да бъдат решавани на федерално или национално ниво. Те нямат нищо общо със служители на местно ниво. Какво могат да направят местни австралийски политици за обединението на Китай?

Като кмет Со става част от дългата ръка на ККП – той прави много повече от това, да се въвлича във въпросите на Китай и Тайван. Върши други неща, съобразени с политиките на ККП. През 2002 г. отказва искането на Фалун Дафа Асоциацията в Мелбърн за участие в парад, който е част от голям ежегодно провеждан фестивал в Мелбърн.

Кмет Со изглежда забравя, че неговата страна е Австралия, а не Китай – неговият отказ нарушава австралийския закон. Действието му струва 200 000 долара на данъкоплатците и той е бил задължен да отправи публично извинение към Фалун Гонг Асоциацията.

Алчността на китайския режим е безгранична. Силите, назначени от режима, няма да бъдат ограничени до включването им във въпросите за Тайван и Фалун Гонг. Те лесно могат да бъдат пренасочвани към други въпроси, политически или икономически.

Загубата на свободата в западните страни няма да стане изведнъж, тъй като отделните лица, които сключват спогодби, отнемат всеки път по част от решителността на собствената си нация. Като жаба, поставена в тенджера, която се нагрява бавно – когато жабата усети, че водата е прекалено гореща, вече е твърде късно да се спаси.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!