Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Нов атентат срещу Стамболов – този път поръчителите не се крият
Иво Инджев
Георги Първанов бе награден с картина на бик и почетен орден "Стефан Стамболов" за "личен принос към българската държавност" от Института за теория и практика на лидерството "Стефан Стамболов".
Поводът бе научна дискусия за: "Лидерство и национална сигурност", посветена на 115-ата годишнина от смъртта на Стефан Стамболов в БАН.
Логично е на Стамболов да бъде отмъстено посмъртно с тази подигравка, след като отличието беше връчено от Светлана Шаренкова, водещ борец за увековечаване на българско-съветската дружба, опакована наново като руско-българска. Шаренкова е и другарка в живота на Димитър Иванов, бивш шеф на 6-то на ДС, бивша дясна ръка на (левия по убеждение), покойния бос на "империята" Мултигруп Илия Павлов.
Димитър Иванов, настоящ собственик и издател на бившия орган на ЦК на БКП "Кооперативно село" ( днес в. "Земя") си учреди партия с името на Стамболов. Сега си има "Институт" на името на държавника, известен като най-решителния противник на руската хегемония в българската политика след освобождението.
В гаврата по право участва и Стоян Денчев, внедрен като главен серкретар на кабинета "Беров" в края на 1992 г.. И той асистира при награждаването на Първанов. Денчев и друг път е дефилирал с прочувствени изяви в памет на беззащитния срещу такова посегателство Стефан Стамболов. "Стамболовистът" Денчев е ректор на Специализираното висше училище по библиотекознание и информатика. Цивилните интелектуалци Иванов и Денчев действат от името на БАН.
Такава е накратко епикризата на събитието. А вие си мислехте, че "наглите" са в ареста!
Напълно естествено е тъкмо откровените лобисти на руския интерес в България да се гаврят с паметта на Стамболов. Това е отмъщение за дързостта му да се опълчи на руската намеса в българската политика, която довежда до скъсването на дипломатическите отношения в периода, когато прозападна млада България постига истински чудеса в развитието си и по тази причина си спечелва уважителното прозвище " Япония в Европа".
Даже и през Втората световна война Царство България не събира кураж за нещо подобно, макар да е в съюз с Германия. Германофилите били убедени в победата на могъщия си съюзник, но въпреки това не се решили да постъпят като Стамболов и да се конфронтират пряко с руската мечка.
Награждаването на Първанов с отличие на името на Стамболов се вписва плавно в прехода от комунизъм към друга форма на цинизъм. Това е акт, пряко свързан с поредица от събития в новата ни история. Продължение е на обстоятелството, че демокрацията беше сервирана на България по волята на СССР , по указание на генсека Горбачов и с личната намеса на посланик Шарапов. Съветските адепти сглобиха ударно първата нова конституция в постсъветския европейски лагер ( един от нейните идеолози Гиньо Ганев е днес "безпристрастен" омбудсман на РБ).
След кратко разклащане, през 90-те години на миналия век червената пета колона се прегрупира и стабилизира в управлението като инсталира начело на България Георги Първанов. Награждаването му с отличие на името на политика, който символизира всичко, което Първанов не е, е акт на некрофилско отмъщение към паметта на редкия по своята решителност български патриот, загинал при това от ръката на наемни убийци. Техните дири никога не са разкрити документално, но винаги са били издайнически ясни с кървавите си отпечатъци, водещи към трона на руския самодържец.
Най-малкото, което може да се каже по този повод за "руската връзка", е че унизеният от властното управление на своя премиер Стамболов български княз Фердинад е бил петимен да си спечели признанието на официална Русия с отстраняването на стария хъш – първо като министър-председател, после и физически. Знаейки това, Фердинанд "най-случайно" се оказва в чужбина по време на разправата със Стамболов в центъра на София, при която наемните садисти, предупредени за носената от жертвата противокуршумна ризница, го посичат с многобройни удари по главата – най-вероятно с големи касапски ножове, отрязвайки му дланите, с които се опитвал да се защити.
Отсътвието на Фердинанд от България ( отбелязано от европейска преса с явни намеци за нарочен сценарий) става подозрително удобно алиби, което цели да свали от персоната му отговорността за поръчковото убийство. После? После Русия благоволява да допусне до себе си държаният в немилост Фердинанд и така той, след като прекрачва през трупа на Стамболов, тръгва по пътя на осъществяването на мечтата си да получи на всяка цена статут на цар.
За останалото питайте Доган. В момента той пишел книга за Левски, научих днес. Очаквам и той да бъде награден. Например с картина с коч и с отличие на името на колегата му Иван Вазов ( нали сте забелязали, че Доган обича да се обръща към хората на словото, доколкото репортерите в парламента могат да бъдат определени така, с "колеги"?!).
Също логично, нали?
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!