Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Какво се случва в Румъния?
началото на седмицата румънската лея падна до рекордно ниско ниво спрямо еврото. Това се случи, след като преди това правителството се съгласи с рязко повишаване на данък добавена стойност (ДДС), за да получи нов транш от Международния валутен фонд (МВФ).
Разменният курс се понижи до 4,32 леи за евро в понеделник от 4,28 леи за евро миналия петък според обменния курс на Румънската централна банка. Правителството пое ангажимент пред МВФ да намали обществения дефицит до 6,8% от БВП през 2010 г. в замяна на нов транш от пакет за подпомагане на стойност 20 млрд. евро, който беше договорен през 2009 г.
Представеният през май план за икономии на правителството обаче беше силно разкритикуван от опозицията, а някои негови пунктове бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд на страната. КС отхвърли например плана за съкращаване на пенсиите с 15% през 2010 г. Впоследствие управляващите се съгласиха в събота с представителите на МВФ и ЕС да повишат ДДС от 19 на 24%. Това ще стане след въведеното вече 25-процентно съкращение на заплатите в публичния сектор.
Припомняме, че това съкращаване на заплатите доведе до огромна протестна вълна през май. Между 30 хил. и 60 хил. души служители в публичния сектор и пенсионери с фиксирани доходи излязоха по улиците в Букурещ с призив за оставка на правителството. Дори части от полицията, вместо да охраняват протеста, се присъединиха към него в знак на неодобрение към правителствената политика.
Съгласно условията по отпуснатия заем от МВФ и ЕС (20 млрд. евро) за Румъния, правителството на премиера Емил Бок взе решение да съкрати с 25% заплатите в публичния сектор и с 15% – пенсиите и помощите за безработни. Отменено бе и предвиденото вдигане на прага на минималната работна заплата. Отделно румънското министерство на труда съкрати между 60 хил. и 80 хил. работни места, включително 15 хил. учители, което доведе до закриване на много училища в по-малките населени места.
Румънците, ужасени от 1 юли
Мерките за излизане от кризата започнаха да се усещат от 1 юли. От тази дата влезе в сила намаляването на заплатите и на помощите при безработица, а цените се вдигнаха заради увеличения на 24% ДДС и падането на курса на леята спрямо основните валути.
От 1 юли вече се облагат с 16% и всички доходи от сметки и банкови депозити, независимо дали са срочни. Намаляват се и нормативно признатите разходи на хората, занимаващи се с изкуство и интелектуален труд.
Помощите за отглеждане на дете се съкращават с 15%, но няма да са по-малко от 600 леи. За да се изчисли размерът на детските помощи, вече ще се взима предвид средната работна заплата на майките през последните 2 години, а не само през последните 12 месеца.
Собствениците на повече от едно жилища, които не са дадени под наем, трябва да плащат заедно с данъка върху имотите и „такса солидарност”. Тази такса трябва да се внесе до 30 септември в местната община и е между 50 и 200% от данъка на имота. Държавата изчислява, че през 2010 г. по този начин ще събере около 31 милиона леи, което се равнява на около 7,5 милиона евро. Най-малката такса от 50% ще плащат онези румънци, които притежават едно жилище извън това, в което живеят. При наличие на две жилища извън основното – таксата скача на 100% от имотния данък, а при повече – на 200%. Гражданите с ниски доходи обаче са освободени от таксата солидарност.
От увеличаването на ДДС с 5% се очаква в хазната да постъпят приходи на стойност 2 милиарда евро, представляващи 1,3-1,5 % от БВП.
Резултатът от повишаването на ДДС обаче е и пагубното поскъпване на стоките не само за потребителите, но и за търговците. Хранителните стоки, стоките за масова консумация и услугите ще поскъпнат с повече от 5%, което ще се отрази много силно на джоба на хората. Те ще трябва да плащат и повече за лекарства, вкл. и за тези лекарства, които до момента се поемаха изцяло или частично от здравната каса. И цигарите поскъпват средно с по 1 лея - най-евтиният пакет цигари вече е 9,9 леи, докато в съседна Молдова най-евтините цигари струват около 1 лея. Бензинът и другите горива също увеличават цените си с поне 5% заради ДДС.
Докога ще имат пенсии румънците?
Въпросът не е нелогичен след решението на КС, че е противоконституционно намаляването на пенсиите с 15%. Пенсионната система на практика е пред фалит. Ако пенсионният фонд беше фирма, щеше да е обявил фалит още преди три години, когато започна прехвърлянето на пари от държавния бюджет. Но тъй като не е фирма, беше подкрепен с дотации от държавата. Сега решението на КС гласи, че пенсиите не могат да бъдат намалени. Не става дума дали това е справедливо и какви са мотивите за решението.
Важни са практическите последствия от него. Пенсионният фонд в румъния функционира по системата pay as you go, т.е. настоящите пенсионери получават пари, изработени от настоящите работещи. Не съществуват фондове, в които някога човек, докато е работил, е внасял своята лепта за старините си. Държавата само преразпределя това, което взима от хорат в активна възраст. А истината е, че това, което взима от работещите, не стига, за да се плати на пенсионерите.
(Ситуацията е досущ като в България.) В Румъния през 2010 г. се плащат 2 милиарда евро от държавния бюджет за пенсии, следователно само дупката в пенсионния фонд е 1,7% от БВП. Всеки пенсионер получава точки, които са директно съотнесени към неговия принос към общественото благо. Разбира се, това важи за всички с изключение на специалните пенсии на матистрати, военни и дипломати.
Кой обаче определя стойността на тези точки за пенсия? Правителството, имайки предвид колко пари има в пенсионния фонд или с колко пари трябва да се дофинансира той от държавния бюджет. Така функционира системата до момента.
КС обяви, че е противоконституционно да се намали стойността на точките за пенсия. Което на практика означава, че веднъж определена от едно правителство, тази стойност остава за вечни времена или евентуално до момента, в който някое следващо правителство не реши да я увеличи. Защото няма право да я намали. Решението на КС задължава това правителство и всички следващи правителства да изплащат милиарди левове от държавния бюджет за пенсии.
Дали тази система обаче може да издържи още дълго? Или с други думи казано, дали Румъния ще може да я поддържа и независимо от икономическата криза, бюджетните сривове и демографското развитие? Едва ли има шанс в средно- или дългосрочен план да се възстанови пенсионният бюджет. Напротив, демографската логика работи срещу румънците (а и срещу българите): ще има все повече пенсионери и все по-малко хора в активна възраст, които работят. И това ще означава, че следващите поколения отново ще трябва да режат от парите за инвестиции, образование, здравеопазване, за да покриват дефицита на пенсии. Ще дотират пенсиите с повече, отколкото образованието и здравеопазването. Ситуацията, в която една бедна държава е длъжна да отделя повече от 1% от БВП за да подпомага пенсионния бюджет, не може да продължи дълго. Затова трябва незабавно да се направи радикална пенсионна реформа и да се отхвърли системата pay as you go. (Както и в България).
Общественото мнение и кризата
Според изследване на Евробарометър от май 30% от европейците смятат, че поне един от трима техни съграждани е беден, в Румъния така мислят 69% от населението. Следват България (62%), Унгария (59%) si и Гърция (50%). До момента не са отчитани толкова големи разлики в общественото мнение. Това означава, че тезата, според която кризата засяга в еднаква степен цяла Европа, не е вярна.
Увеличават се и хората в Румъния, които декларират, че през последните месеци им се е случвало да не могат да си платят текущите сметки за ток, вода, парно и т.н. или че не са могли да си купят храна и други необходими неща за ежедневния бит. 73% от румънците очакват ситуацията през следващата 1 година да се влоши, докато средно за Европа такива очаквания имат само 28% от анкетираните. Логичен е изводът, че докато мнозинството от европейците смятат, че най-тежкият период от кризата вече е преминал, това важи с обратен знак за румънците наред с жителите на Гърция.
Като цяло социолозите смятат, че румънците са на прага на отчаянието. Недоволни са от случващото се и не виждат в близко бъдеще подобряване на ситуацията. В крайна сметка се доказва твърдението, че кризата не е само икономическо събитие, а е сериозен проблем и на духа. За да приеме човек необходимостта от такива тежки ограничителни мерки, той се нуждае от надежда и от доверие в правителството. Според анализатори настоящите управляващи в Румъния носят вина за душевния срив на хората: многократно даваха обещания, които знаеха, че няма да спазят, лъгаха, когато казваха, че няма проблеми със заплатите и пенсиите, лъгаха, когато твърдяха, че рецесията приключва, че исканите от МВФ показатели са изпълнени. Затова и малцина вярват, че това правителство може да изведе страната от кризата, независимо че лансираните мерки за икономии може и да са технически правилни.
По материали от румънски медии подготви Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!