Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Поуките от Блокадата на Берлин
Берлинската блокада – една от първите сериозни кризи по времето на Студената война, започва точно през нощта на 23 срещу 24 юни, само че през далечната 1948 г., и продължава до 12 май 1949г.
Заслужва си да обърнем внимание на тази история не само заради миналото – факт е, че става дума за един от първите икономически и хуманитарни сблъсъци между Свободния свят и СССР.
Руснаците блокират достъпа по речните пътища и по суша на стоки и услуги за повече от 3 милиона берлинчани, живущи в окупационните зони на САЩ, Великобритания и Франция. Целта им е западните съюзници да се откажат от позициите си в Берлин заради невъзможност градът да бъде снабдяван даже с основни продукти и горива.
Започва знаменитата 11 месечна хуманитарна акция, в основата на която е т. нар. “Берлински въздушен мост” . В блокирания Западен Берлин са доставени 2 326 406 тона храни, провизии и други товари, като само въглищата са около 1,5 млн. тона. За това са извършени 278 228 полета и по време на хуманитарната акция са загинали 39 британски и 31 американски пилоти.
В крайна сметка Западен Берлин оцелява, а Свободният свят натрива носа на СССР.
Европа има какво да научи от изстраданото си минало!
Най-малкото е очевидно, че когато Свободният свят е обединен, проблемите на сложните времена, в които живеем, стават преодолими.
Поредната “Газова война”, този път между Беларус и Русия, засега не притежава разрушителния потенциал на Берлинската блокада, но по същество е много сериозно предупреждение най-вече към големите пазари на Западна Европа. Според председателят на Европейския парламент Йежи Бузек газовият спор вече се отразява на Германия и Литва. Не беше толкова отдавна и времето, когато, заради проблеми между Русия и Украйна, Европа (и в частност България) е оставала на студено.
Вариантът “Газпром” – монополист на газовите доставки означава само едно - сериозна възможност за изнудване, от която управляващите в Кремъл най-малкото ще се изкушават.
Факт е, че руските управляващи въобще не се притесняват да налагат “газовата дипломация” на моркова и тоягата.
Тази им агресивност, между другото, може да се окаже… полезна за Европа.
Точно сега! В разгара на икономическата криза основните институции на ЕС (Европейският парламент и Европейката комисия) имат крещяща нужда от сплотяване на редиците си на основата на осъзната общност не само на интереси, но и на ценности.
И Русия “услужливо” им дава повод за размисъл по темата.
Дано Евро-бюрократите се сетят и за поуките от Берлинската блокада, когато обсъждат тревожните сигнали от изток.
Нека си спомнят и Кенеди!
На 26 юни 1963г. Джон Фицжералд Кенеди произнася прочутата си реч, известна като “Аз съм берлинчанин” (Ich bin ein Berliner)!
Именно негови са думите „Свободата среща много трудности и демокрацията не е перфектна, но ние никога досега не е трябвало да издигаме стена, за да държим хората си затворени.”.
Още по актуално звучат думите на Кенеди от встъпителната му реч, произнесена на 20 януари 1961 г., непосредствено след като е положил президентска клетва:„Нека всяка нация знае, дали ни желае добро или зло, че ще платим всяка цена, понесем всяко бреме, посрещнем всяка трудност, подкрепим всеки приятел, ще се противопоставим на всеки враг, за да осигурим оцеляването и преуспяването на свободата.“
За нас! Европейците! Остава надеждата, че обединена Европа все някога ще дочака раждането на своя Кенеди!
Антон Луков
П.П. Малко известно е, че това, което Кенеди казва в Берлин (Ich bin ein Berliner) в директен превод означава „Аз съм поничка." Ако президентът не е добавил "ein" пред Berliner изречението е щяло да бъде правилно.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!