Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Бивш служител в китайски затвор разкрива тъмната страна на системата

китайски затвор

(MOHAMMED ABED/AFP)

Fu Ming & Li Yuhan, Радио „Sound of Hope”

Г-н Ху е бивш затворнически съдебен служител, началник на надзираващите затворниците. Неспособен да толерира повече корумпираната система, той надхитрил интернет-цензурата на Китай, използвайки сайта dongtaiwang.com, за да се оттегли от „Младите пионери” и „Младежката лига” – две от принадлежащите към ККП организации. „Всичко, което видях, бяха подкупи, корупция и побоища. Беше безобразно. Не мисля, че това е място за хора. …” споделя Ху пред радио „Sound of Hope” за процеса на вземане на това решение и за своята работа в затвора…

Г-н Ху не съжалява за това, че се е отказал от сигурната си работа в замяна на получените духовна свобода и чувство на човешка почтеност. Той прочел „Девет коментара за Китайската комунистическа партия” и приключил отношенията си с партията. Като вътрешен човек, работил като учител и кадър в други области, той предоставя един поглед във вътрешността на затворническата система.

По думите му той поначало не е имал добро мнение за Китайската комунистическа партия (ККП). Баща му предложил да влезе в партията, докато бил в колежа. Общоприетата по онова време логика била: „Повечето партийни членове са добри; само малцина са лоши”. Както обаче г-н Ху отбелязва, той продължил да забелязва точно обратното. По-късно, докато работел в затворническата система, често чувал саркастични коментари от затворниците как партийните членове били дори по-лоши от самите затворници.

По думите на г-н Ху би било трудно за някого с чувство за човечност да се примири с обстановката в съдебната система на ККП. „Всичко, което видях, бяха подкупи, корупция и побоища. Беше безобразно. Не мисля, че това е място за хора. … Не искам да прекарвам цялото си време, опитвайки се да разгадавам едва доловимите намеци от телесния език на онези чиновници.”

Един от бившите колеги на Ху все още работи за министерството на пропагандата и работата му е да представя всичко в благоприятна светлина пред полицейските служители. Неотдавна Ху го потърсил, за да го попита как е. Човекът казал, че това го побърква. Знае, че всичко това е безочлива лъжа, знаят го и всички останали. При все това той трябва да изглажда противоречията и да прави високопарни речи пред полицаите. С други думи, човек само лъже себе си и другите. Той казал на г-н Ху, че смята да напусне работата си.

Кадри в полицейската система имат правото да намаляват присъдите на затворниците и някои служители се възползват от това. „Например полицай казва на съпругата на човек в трудов лагер, че иска тя „да прояви разбиране към ситуацията” – не толкова тънък намек, че тя трябва да преспи с полицая в замяна на намалената присъда на съпруга й за принудителен труд.”

Г-н Ху сподели, че много полицейски служители участват в побои над затворниците. Тези полицаи често са хора, завършили гимназия, но провалили се на изпитите за колежа. Някои завършват военната си служба и се завръщат по родните си домове. Онези с връзки могат първо да станат служители в затвора. След две-три години те могат да се явят на изпити, за да получат квалификация за полицейски служители.

„Веднъж бях квестор на изпитите – каза Ху – и ситуацията бе изцяло извън контрол.” Кандидатите, чиито родители работили в системата, изобщо не си правили труда да учат. Те просто преписвали един от друг по време на изпита. Никой не смеел да ги спре, защото родителите им били с позиции във властта.

Ху разказа, че преди е преподавал в училище за деца на чиновници и учениците дори смеели да се бият с него. Когато завършвали и ставали полицейски служители, ставали покварени. „Те дори пребиваха някои затворници до смърт и някои от затворниците преживяваха психологически срив.”

Онези, които отивали да работят в затворите след края на военната си служба, третирали затворниците като торби с пясък. Когато затворнически пазач искал някой затворник да понесе повече бои, той викал тези бивши войници. „Те са едва 17-, 18- или 19-годишни и нямат никакво съчувствие. Приемат това като боксово упражнение. Просто повдигат затворника над земята на дърво с дебела метална жица, за да започнат още и още рундове от юмручни удари.”

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!