Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Мишел Хуанг и нейните китайски възли

Мишел Хуанг (в средата) преподава на учениците си изкуството на китайските възли. (С любезното съдействие на Кити Хуанг)

Kitty Huang

Изгубеното изкуство на китайските възли оцелява до днес заради майстори като Хуанг, предаващи изкуството

Г-жа Хуанг прекарва свободното си време, изработвайки китайски възли. Тя не се смята за човек на изкуството, но произведенията й от възли са артистични. Въпреки че не е експерт, много хора искат да се учат от нея. Днес г-жа Хуанг има много ученици в Тайван и САЩ…

Мишел Хуанг (Michelle Huang) избира курс по изработване на китайски възли за професионалното си развитие, докато работи като заместващ преподавател в основно училище в Тайван. Там тя научава основните „възел на двойното свързване”, „възел-копче” и възел „Пан Чанг”.

Някои от колегите й не могат да се справят със сложните стъпки, така че тя рафинира уменията си, помагайки им да завършат работата си. Хуанг продължава да се самообучава на техниките за изработка на възли след първоначалния урок.

 Съвършенството идва с практика

Тримерният китайски възел е направен от едно парче връв, което може да варира на дебелина. Хуанг пояснява, че да се учиш от учител е по-лесно от обучението по книга с инструкции. „Конструирането на модела е само първата стъпка – казва тя. – Истинската магия идва от нагласянето.”

Например възелът „Пан Чанг” (Pan Chang) изисква балансиран дизайн и от двете страни. За да бъде гладка всяка част е нужно търпение за издърпването на връвта, за следване на сложната схема и нагласянето й отначало докрай. Понякога нагласянето може да поеме в погрешна посока, особено след прекъсване. Тогава е необходимо процесът да започне отначало.

Хуанг не се впуска да създава крайни продукти, когато научава нов модел, и може да упражнява основните стъпки 30 пъти или повече. Според нея солидната основа е ключът към създаването на забележителни крайни резултати.

Китайските възли са изработвани от памучна, копринена или найлонова корда. Работата с гладка и тънка връв е много трудна. Необходими са малки клещи, за да се издърпат здраво и двата края. „Най-важният инструмент – казва Хуанг – е търпението.”

Повечето хора срязват връвта, когато приключат възела, и използват запалка, за да прогорят разхлабените краища. Хуанг обаче вплита остатъка от връвта обратно във възела за допълнителна сила, вместо да я срязва. Щом работата бъде приключена, тя нанася лепило по завършения възел, за да му придаде стабилност.

Китайски възли и мъниста

В работата си Хуанг включва мъниста и висулки, за да прави практични неща като огърлици, гривни, шноли, брошки и диадеми. Тя обича да използва овални култивирани перли в изработката на огърлици.

Тези перлени мъниста варират по големина. В усилието си да направи така, че по-големите перли да се появят в средата на огърлицата, Хуанг първо подрежда перлите по големина. Тя започва с малките перли за първата третина от украшението, продължава с по-големите перли и после се връща на малките за последната третина.

Хуанг придава допълнителен чар на аксесоарите си, използвайки подходящи материали като стъклени мъниста за направата на блестяща висулка за портмоне.

Приятели отвъд океана

Изработката на китайски възли отнема време. За един възел Хуанг използва малки мъниста, за да направи 30 малки топчета, след което използва тези малки топчета като мъниста за направата на по-голямо топче. Времето за създаването на това изящно произведение възлиза на 40 часа интензивен труд.

Някои й предлагат да продава работата си, но за нея е невъзможно да произвежда масово, когато държи такъв висок стандарт за всяко произведение. Все още няма машина, която да може да прави китайски възли. „Всички продукти на пазара са ръчно изработени от някого”, казва Хуанг.

Тя раздава китайски възли на приятелите си като подарък. На много от получилите ги им се иска да имат повече, така че някои от тях са изразили желанието си сами да се научат да ги изработват. Хуанг учи учениците си как да правят водни кончета и коледни комплекти. Тя не изисква такса, но учениците си плащат материалите. Когато уроците й стават по-популярни, китайско училище в Сан Хосе, Калифорния, я кани да преподава.

Сред разнородните ученици на Хуанг има и мъже, и жени, млади и стари. Тя има ученици където и да се намира, и може да преподава навсякъде. Веднъж няколко млади майки не успяват да намерят място за провеждане на курса през зимата, така че тя се съгласява да ги обучи в кола.

Един ден Хуанг среща бивша колежка и подарява на тази 70-годишна жена портмоне от кристални мъниста. Възрастната получателка изразява желанието си да се научи и благодарение на китайския възел тези две жени се събират след тридесет години.

История

Според книгата „Чоу И” (Chou Yi) от династията Джоу китайците са използвали възли за документиране на събития още от древността. Голям възел представлявал значимо събитие. По-късно китайският възел станал важен декоративен елемент. Такива възли са открити по бронзови артефакти от 600 г. пр. Хр.

По време на династията Хан възелът-копче излязъл на мода. През династията Чин имперският дворец разполагал с умели работници, които правели възли само за двореца. За съжаление това изящно изкуство било изгубено в края на династията Чин, когато политиката била в хаос.

Редакторите на сп. „Echo” в Тайван се натъкнали на няколко възрастни хора, които все още си спомняли стъпките за направата на китайски възли. Един от тях бил умел майстор на китайския възел, който изработвал възли за двореца в късната династия Чин. Той бил уредник на Националния тайвански дворцов музей около 1975 г.

Лидия Чен (Lydia Chen), учен, който също работел в музея, била привлечена от направата на възли от известно време. Тя се възползвала от възможността да изучи техниките от този майстор на изработката на възли, след което публикувала инструкции за 13 основни китайски възли в сп. „Echo” през 1975 г.

Така изкуството на китайския възел било възродено и предадено по този начин от човек на човек. През 1981 г. Чен и сп. „Echo” си сътрудничат за издаването на книга за направата на китайски възел. Това е първият път, в който изкуството на китайския възел получава име.

Дълготрайна страст

Зрението на Хуанг е сериозно засегнато, когато тя развива синдрома на VKH – очно заболяване. Въпреки че проблемите й с очите понякога й пречат да се занимава с китайски възли, тя никога не отклонява молби за възел или за урок.

В един случай тя изработва 50 рози за ученици в китайско училище, като подаръци от тях за преподавателите им. Щом започне да прави възлите, Хуанг не може да спре. Тя и учениците й са очаровани от превръщането на обикновено парче връв в спиращо дъха изкуство. За тях изработването на китайски възел е магическо.

Kitty Huang е писател на свободна практика от Бостън.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!